Втората част на изследването „Българската литература през XXI век“ от проф. Милена Кирова излезе на книжния пазар. Това съобщават издателите от „Колибри“.

Те цитират думи на авторката, според която в края на тома са се натрупали въпроси, на които самата тя не е намерила отговор. Всички те са свързани с разбирането за това какво ще означава литература до края на нашия век, посочват издателите.

„Тъй като нямам отговор, постарах се да събера най-голямото възможно количество информация в помощ на бъдещата литературна история. Тя, като всяка история, ще бъде написана от победителите. Само че литераторите никога не са били победители“, пише проф. Кирова относно книгата „Българската литература през XXI век (2000 - 2022). Част 2“.

Тя разказва, че след пет години работа и стотици изчетени книги може да каже със сигурност,

Надежда Захариева е родена на 3 ноември 1944 г. в с. Радово, Трънско. Няколко месеца след раждането й баща й се връща от фронта и заедно с жена си и трите им деца се преместват в град Свети Врач (дн. Сандански). Там той се е запознал с майка й, потомка на бежанци от българското село Скрижово, Драмско.

Първият детски спомен е от Сандански, където Надежда Захариева израства. Двете й по-големи сестри я научават да чете още преди да тръгне на училище. В първи клас било скучно, защото вече можела да произнася думичките, които останалите сричали, и затова била наказвана да седи в ъгъла на класната стая с гръб към останалите. В трети клас се записва в градската библиотека, където започва да чете книги и мечтае да стане писателка.

За нея четенето представлявало разговор с автора. Първият писател, с който се среща е Марко Марчевски,  когато тя е в трети клас, а той е на по

Тематична изложба в Разград под надслов „Училище, здравей!“ връща посетителите назад във времето с буквари и учебни пособия.

Експозицията е подредена в централното фоайе на Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“. Тя е посветена на 15 септември – първия учебен ден, съобщи главният библиотекар на културната институция Мила Маринова.

Най-старата читанка е от 1955 г. Във витрините са подредени учебници от 60-те, 70-те, 80-те, 90-те и до 2000 година. Сред тях има учебници по различни предмети, помагала и учебни тетрадки.

Експозицията дава възможност да се проследи как се променя видът и съдържанието на изучаваните предмети през годините – Читанка, Граматика, Математика, Музика, Роден край, Родинознание, Родна реч, Български език, Отечествена география, Аритметика и други, обясни Маринова. 

Експонирани са също стар

Център за книгата и департамент „Философия и социология“ на Нов български университет (НБУ) представят сборника „Векът на херменевтиката“ (съставителство, предговор и научна редакция на Христо Гьошев) - на 26 ноември, в книжарницата на корпус I в НБУ, съобщиха от екипа на висшето училище.

Събитието е с модератор д-р Владимир Маринов , а участници са почетен проф. д-р Васил Гарнизов, почетен проф. д-р Христо Тодоров и съставителят на сборника доц. д-р Христо Гьошев.