Писателите Натали Сковронек, Анне Вебер и Иля Пфайфер ще представят творчеството си в Националния дворец на културата (НДК) днес. Те са гости на Софийския международен литературен фестивал, съобщават организаторите.

Белгийската авторка Натали Сковронек ще представи романа си „Картата на разкаянието“. С книгата писателката е спечелила Европейската награда за литература през 2020 г. Романът представлява портрет на жена, разкъсвана от чувствата си към двама мъже. Интроспективна и философска, книгата третира универсалните теми за любовта, самотата и загубата. През цялото време изниква въпросът какво дължим на нашите близки и какво ни дължат те, разказват издателите от „Колибри“. Модератор на срещата ще е Мария Касимова.

Анне Вебер е родена през 1964 г. в Офенбах на Майн, а днес живее в Париж. Пише на немски и на френски, превежда от и на двата езика

Изграждането на пълноценни читателски навици сред децата ще е един от акцентите в дискусия „Детският свят е по-голям от екран“. Събитието ще се състои на 16 ноември в „Строежа“, съобщават от книжарници „Ориндж“, които са организатори в партньорство с фондация „Детски книги“.

Сред въпросите, на които ще бъдат търсени отговори, са как родителите могат да възпитат четящи деца, кои книги са подходящи за различните възрасти и др. По време на събитието присъстващите ще могат да научат повече за различни подходи, които помагат на децата да развият уменията си и да изградят свои собствени методи за учене, кои са доказаните техники за насърчаване на четенето сред подрастващите. Ще се засегне и въпросът дали има формула за баланс между времето пред екрана и времето за четене на книги.

Събитието е продължение на националната инициат

Излезе от печат „Праисторическа антропоморфна и зооморфна пластика от фонда на Националния исторически музей“

Каталогът е първото изчерпателно издание, посветено на праисторическата пластика от богатия фонд на Националния исторически музей (НИМ). В нея са включени най-представителните образци на антропоморфни и зооморфни фигури, изработени от глина и кост, датиращи от неолита, халколита и бронзовата епоха.

Произхождащи от различни региони на България, тези артефакти разкриват културното и художествено богатство на древните общества, обитавали българските земи. Настоящият каталог включва най-представителните пластични изображения от колекцията на Националния исторически музей.

Археолозите д-р Маргарита Попова и Мартин Христов от отдел „История на българските земи в древността (Праистория – Късна Античност)“ на Националния историческ

Анимационните герои Тентен и Попай, литературни и филмови шедьоври, и музика на Фокнър, Хемингуей, Хичкок и Равел - всички от 1929 г., стават обществено достояние в САЩ от днес, 1 януари, съобщи АФП.

На всеки 1 януари хиляди книги, филми, песни, музика, произведения на изкуството и комиксови герои, които са на 95 години, губят авторските си права  в САЩ. Това означава, че те могат да бъдат свободно копирани, споделяни, възпроизвеждани или адаптирани, без да се плаща.

Всяка година в края на декември Центърът за изучаване на публичната собственост към Юридическия факултет на университета "Дюк" в Северна Каролина публикува списък на произведенията на културата, от които отпадат авторските права.  

На 1 януари 2025 г. звездите са морякът Попай, създаден през 1929 г. от американката Елзи Крислър Сегар, и репортерът Тентен, представен от белгиеца Ерже през

„Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ е заглавието на новата книга на Тома Биков. Тя ще бъде представена на 27 ноември в Централния военен клуб, съобщават издателите от A&T Publishers.

По думите им томът е продължение на предишната книга на Биков - „Българските революции“, която е издадена преди близо четири години.

„Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ е съставена от три части. Книгата се развива от частното към общото, от малкото към голямото и от съдържанието към формата.

В първата част, която е озаглавена „Българският цезаризъм“ се анализира персонализираното лидерство на българските контрареволюции, което се изразява от управленията на цар Фердинанд, цар Борис III, Тодор Живков и Бойко Борисов, разказват издателите. По думите им тя представлява по-скоро политологичен анализ н