Литературата за "млади възрастни" променя законите на книжната индустрия, съобщи АФП. За първи път на Франкфуртския панаир на книгата е посветена цяла зала на т. нар. New adult литература.

Това литературно движение се стимулира и от социалните мрежи. Литературата за млади възрастни се предлага в няколко подкатегории - "Романтика", "Мрачна романтика" и др. Именно те събуждат вкуса към четенето у някои хора. "Известно време не четях изобщо, докато не попаднах на книгите на Мона Кастен", споделя 30-годишната учителка Джулия Кендъл пред АФП. Кастен съчетава елементи на романтика и фентъзи. 

Той е отличен за мемоарната си книга "Въпрос 7" (Question 7), която съчетава автобиография, семейна история и разказ на създаването на атомната бомба.

Наградата "Бейли Гифорд" е на стойност 50 000 британски лири (63 000 щатски долара).

Ричард Фланаган (63 г.)  стана първият автор, спечелил наградата и наградата „Букър“ за художествена литература, която взе през 2014 г. за „Тесният път към дълбокия север", който е посветен на преживяванията на баща му като затворник от Втората световна война в японската армия.

Директорът на наградата "Бейли Гифорд" Тоби Манди каза, че един и същи писател да спечели водещите британски награди за художествена и нехудожествена литература е "напълно безпр

„Новината за новия носител на Нобелова награда по литература бележи тенденция за разделяне на читателите на два лагера“, пише „Ню Йоркър“ по повод най-прочутотo литературно отличие в света. „Една част никога не са чували за съществуването на автора. Има, разбира се, и по-познати имена – като Казуо Ишигуро и Боб Дилън. Но това са изключения. В повечето случаи поглеждаме нагоре, щом настъпи октомври (...) и даваме обет да намерим книга от автора, и да я прочетем.“ 

Опитите на Нобеловия комитет за разчупване на стереотипите невинаги срещат разбиране. Редуването на мъже и жени, континентална и национална принадлежност на лауреатите често се възприема като политически акт, вместо като разширяване на литературния свят на съвременния човек. 

Първата жена, носителка на Нобелова награда за литература – Селма Лагерльоф, п

Основната тема във всичките неща, които пиша, е „Защо ние, българите, сме такива хора?“. Това каза по време на среща с читатели във Враца писателят и сценарист Иво Сиромахов. По думите му българинът постоянно от нещо не е доволен.  „Както казваше покойният Джоко Росич, „Българинът е най-добре, когато е в болница. Идеш да го видиш: „Как си?“, „А, добре съм“. Обаче ако го срещнеш на улицата - все нещо мрънка от рода на „Това живот ли е?“.

По думите на Сиромахов по този начин, с това оплакване, започваме да се чувстваме нещастни, без да имаме причина за това, сякаш сами се навиваме. „Живеем на едно от най-хубавите места в света, имаме прекрасна природа, имаме четири сезона, имаме плодородна земя, която ражда всичко. Освен това не сме и бедни. Ако направим сравнение с всичките 190 държави, които са в списъка на

Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на шведски от Хана Сандборг е сред петте книги, включени в краткия списък на Шведската международна литературна награда, връчвана от Центъра за литература и изкуства в Стокхолм, пише в официалния сайт на наградите.

Съобщението гласи: Петима автори и още толкова преводачи са номинирани за Шведската международната награда за литература за 2024 г. Наградата се присъжда ежегодно за изключителна художествена творба в похвален превод на шведски език. Това е уникална литературна награда, която отличава както автори, така и преводачи. Сумата на наградата, която е 150 000 шведски крони (13 200 евро), се разделя поравно между автора и преводача. Печелившият дует ще бъде избран на 24 октомври.

Георги Господинов написа по този повод във Фейсбук: „Има и такива новини. Радвам се да съобщя, че шведският превод на