Явор Сидеров: Връзките на Ататюрк с България са дълбоки, трайни и се развиват по един органичен начин
Връзките на Ататюрк с България са дълбоки, трайни и се развиват по един органичен начин. Това заяви на среща с читатели във Враца Явор Сидеров, преводач на българското издание на „Ататюрк. История на идеи“ на М. Шюкрю Ханиоглу. Изданието бе представено в Регионалната библиотека „Христо Ботев“. От познаването на българската общност в Солун, през осъзнаването за националната мобилизация на българите, до това, което те са постигнали като реформа след Oсвобождението, което той вижда като военно аташе – всичко това е органичната връзка на Ататюрк с България, добави Сидеров. Той прочете предговора на книгата, написан от автора специално към българското издание. В него се посочва, че „за първи път интелектуалната биография на Мустафа Кемал Ататюрк достига до общество и държава, които са оказали огромно влияние върху създателя на днешна Турция и върху модернизационната програма, която той сам замисля и прилага.“ Според Сидеров реформите, които Мустафа Кемал Ататюрк прави - всяка поотделно, са страшно трудни, а взети заедно изглеждат напълно невъзможни, но е факт, че той ги прокарва. „При това без проливане на кръв. По време на неговото властване смяната на азбуката, смяната на облеклото, ограничаването на исляма са огромни реформи, които се случват, без да се пролее една капка кръв. Не е убит нито един имам. В Република Турция въвеждат гласуването за жени преди Франция и Швейцария“, каза пред публиката във Враца преводачът на книгата. Първото представяне на книгата на български език беше в началото на ноември т.г. в София. Оттогава до момента изданието е представена в 19 града в цялата страна. Първият тираж на книгата е продаден, информира Явор Сидеров. Художникът, създал корицата, е Фикрет Окан, който е възпитаник на Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов". Роден в Момчилград, днес той твори в село Габарево, Казанлък. "Видях картината при него и веднага я запазихме за корицата", каза при представянето Явор Сидеров. Книгата е написана на английски и преведена на китайски, немски, френски, японски, украински и фарси. Авторът М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса. Явор Сидеров е историк, преподавател, журналист и преводач. Възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли. Работил е в БНР, Би Би Си и Дарик радио, преподавал е история и международни отношения в университети в Западна Австралия и Бъркли, в Американския университет в България.
|
|
На бюрото
Сидни Ренде изследва новата ера на славата в I Could Be Famous
Феноменът на славата е преминал през значителна трансформация през последните десетилетия. В миналото, известността беше привилегия, запазена за малък брой звезди, които се възприемаха почти като свети личности. През 50-те години на миналия век, Мерилин Монро ...
Валери Генков
|
На бюрото
Людмила Ганчева: "Тази година ни изпълнихте с надежда и споделихте вашите мечти"
В Пловдив, 184 ученици от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника (ПГХТТ) участваха в уникален конкурс за ръкописно писмо, който се провежда за пета поредна година. Темата на тазгодишната инициатива беше "Среща с моето бъдещо Аз", което пре ...
Добрина Маркова
|
Матей Минев разработи библиотека за невронни мрежи с приложения за разпознаване на ръкописни знаци
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Как Лейла Слимани и Люси Борлето разкриват тъмната страна на детегледачката в „Нежна песен“
Френският институт в България, Центърът по многоезичието и Центърът за книгата на Нов български университет организират интригуваща среща на университетския клуб „Кинороман“ (Cinroman). Събитието ще се проведе на 22 януари от 18:00 часа в Медиатека ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Малките бандитковци канят децата да рисуват и играят в библиотеката
На 24 януари, събота, Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ в Русе ще бъде домакин на ново събитие, свързано с малките кучета от Общинския приют за безстопанствени животни. Събитието, организирано от детския отдел на библиотеката и доброволческ ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Людмила Ганчева: "Тази година ни изпълнихте с надежда и споделихте вашите мечти"
В Пловдив, 184 ученици от Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника (ПГХТТ) участваха в уникален конкурс за ръкописно писмо, който се провежда за пета поредна година. Темата на тазгодишната инициатива беше "Среща с моето бъдещо Аз", което пре ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Фабиана Биа Кусумано разкрива дълбочината на любовта и човешките емоции
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Матей Минев разработи библиотека за невронни мрежи с приложения за разпознаване на ръкописни знаци
Ангелина Липчева
|
Ученикът от Природо-математическа профилирана гимназия „Свети Климент Охридски“ в Монтана, Матей Минев, отново привлече вниманието на специалистите в сферата на информационните технологии. Неговата иновация, представляваща библиотека за невронни мрежи с три различни приложения, бе отличена на 26-ата ученическа конференция на Ученическия институт по математика и информатика на БАН.
Мат ...
|
Експресивно
Илко Димитров представя „Извън кръга“ с проф. Александър Шурбанов и проф. Георги Каприев
Добрина Маркова
|
|
08:16 ч. / 29.11.2024
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 4862 |
|
Връзките на Ататюрк с България са дълбоки, трайни и се развиват по един органичен начин. Това заяви на среща с читатели във Враца Явор Сидеров, преводач на българското издание на „Ататюрк. История на идеи“ на М. Шюкрю Ханиоглу. Изданието бе представено в Регионалната библиотека „Христо Ботев“.
От познаването на българската общност в Солун, през осъзнаването за националната мобилизация на българите, до това, което те са постигнали като реформа след Oсвобождението, което той вижда като военно аташе – всичко това е органичната връзка на Ататюрк с България, добави Сидеров.
Той прочете предговора на книгата, написан от автора специално към българското издание. В него се посочва, че „за първи път интелектуалната биография на Мустафа Кемал Ататюрк достига до общество и държава, които са оказали огромно влияние върху създателя на днешна Турция и върху модернизационната програма, която той сам замисля и прилага.“
Според Сидеров реформите, които Мустафа Кемал Ататюрк прави - всяка поотделно, са страшно трудни, а взети заедно изглеждат напълно невъзможни, но е факт, че той ги прокарва. „При това без проливане на кръв. По време на неговото властване смяната на азбуката, смяната на облеклото, ограничаването на исляма са огромни реформи, които се случват, без да се пролее една капка кръв. Не е убит нито един имам. В Република Турция въвеждат гласуването за жени преди Франция и Швейцария“, каза пред публиката във Враца преводачът на книгата.
Първото представяне на книгата на български език беше в началото на ноември т.г. в София. Оттогава до момента изданието е представена в 19 града в цялата страна. Първият тираж на книгата е продаден, информира Явор Сидеров.
Художникът, създал корицата, е Фикрет Окан, който е възпитаник на Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов". Роден в Момчилград, днес той твори в село Габарево, Казанлък. "Видях картината при него и веднага я запазихме за корицата", каза при представянето Явор Сидеров.
Книгата е написана на английски и преведена на китайски, немски, френски, японски, украински и фарси. Авторът М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса.
Явор Сидеров е историк, преподавател, журналист и преводач. Възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли. Работил е в БНР, Би Би Си и Дарик радио, преподавал е история и международни отношения в университети в Западна Австралия и Бъркли, в Американския университет в България.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Проектът за дигитализация на почерка на Райна Княгиня е уникален за жените в историята
Националната кръгла маса в Панагюрище стана сцена на представянето на иновативния проект „Почеркът на Райна Княгиня като дигитален шрифт“. Събитието, организирано по случай 170-годишнината от рождението на Райна Княгиня, привлече вниманието на ...
|
Избрано
Професор Жоржета Назърска за трансформацията на Райна Княгиня в национална героиня
Националната кръгла маса, проведена на тема „Райна Княгиня: 170 години вдъхновение и културно наследство за Панагюрище“, събра множество специалисти и любители на историята, които обсъдиха значението на революционерката в българската култура. ...
|
Луиджи Пирандело разкрива разликата между комичността и хумора в "Хуморът" от 1908 година
|
Ако сте поропуснали
Неаполитанската „казима“: От улицата до културата – какво стои зад този уникален термин
В италианския диалект на Неапол, терминът "казима" (cazzimma) е изключително интересно и сложно понятие, което трудно може да бъде преведено на български. Думата е описваща смесица от негативни черти като егоизъм, злоба, хитрост, арогантност и стиснатост, ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |