РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Явор Сидеров: България бе много важна страна за Ататюрк

Дата на публикуване: 12:04 ч. / 15.11.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4808
М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година.Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса, съобщиха от библиотеката.Явор Сидеров заяви, че фокус на книгата не е личният живот на Кемал Ататюрк, който е предмет на много голям интерес в България от много време насам, а върху идейния свят на Ататюрк, върху идеологическите основания за реформите, които той прилага в късната Османска империя и през които която трансформира късната империя в съвременна турска държава.
Явор Сидеров: България бе много важна страна за Ататюрк
Явор Сидеров: България бе много важна страна за Ататюрк
Снимка © DFA
Подиум на писателя

Книгата „Ататюрк. История на идеи“ на М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. Изданието ще коментира пред публика историкът, политически анализатор и преводач на книгата Явор Сидеров, съобщиха от библиотеката.

Излезе том VII на „Известия на Националния литературен музей“, съобщиха от Националния литературен музей (НЛМ).

Редакторите Румяна Пенчева и д-р Радка Пенчева предлагат съдържание в разделите литературна история, музеология, литература и други изкуства, годишнини. Повече от 30 са авторите в „Известия“-та през 2024 година. Фокусът на вниманието им е насочен към ключови литературни творци от историята и съвремието на България, събития и исторически литературни открития, разказват от екипа.

„За своето почти 50-годишно съществуване през обществено-политически и културни промени Националният литературен музей продължава мисията да издирва и съхранява артефакти и архивни свидетелства от българската литература и история“, казват от екипа на НЛМ.  По думите им в лицето на знакови имена от българската литература, сред които Иван Вазов, П

Това са нещо като 20 глави от живота на предаването „Умно село“, каза авторката на „Моите хора“ Антоанета Бачурова по време на представянено на изданието си, което е в два тома. Събитието се състоя тази вечер в Столичната библиотека.

Авторката коментира, че „Умно село“ не е просто филмов наниз от имена, а всички „нейни хора“, които са участвали в тези ленти. „Сега обаче ни е събрала книга. Това са едни текстове, които бяха написани по някакви поводи, а също и от моя личен блог", добави още тя.

Антоанета Бачурова представи избрани разговори от предаването „Умно село“. Сред участниците в дискусията бе и българският актьор, режисьор и сценарист Владимир Люцканов, който показа откъси от телевизионната документална поредица. Същата вечер той прочете откъс от книгата – „Дебютантът“ по Рангел

Биографичната книга „Ататюрк. История на идеи“ с автор М. Шюкрю Ханиоглу беше представена в Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра. 

Преводачът на изданието Явор Сидеров, - историк, преподавател, журналист, запозна аудитория с творбата. Според него тя не е просто поредната биография на големия турски държавник, а история на неговите идеи, на еволюцията им и на реализацията им в турското общество. 

Сидеров прочете предговора на книгата, написан от автора специално към българското издание. В него се посочва, че "за първи път интелектуалната биография на Мустафа Кемал Ататюрк достига до общество и държава, които са оказали огромно влияние върху създателя на днешна Турция и върху модернизационната програма, която той сам замисля и прилага."

Преводачът подчерта, че в книгата има много поуки за България и за начините,

Националният литературен музей отбеляза тази вечер предстоящата 100-годишнина от гибелта на Гео Милев (1895-1925) с дискусия върху мястото на поемата „Септември“ в българската литература. Темата на събитието бе „Не вярваме вече в герои – ни чужди, ни свои“: поемата „Септември“ и литературната 1924 година“.

Дискусията се състоя в къщата музей „Никола Йонков Вапцаров“ в София. Организатори на срещата бяха Националния литературен музей (НЛМ), а модератор на кръглата маса бе Огнян Касабов, който представи сборника „Месец на кръв! На подем и погром!“.

Участие в събитието взеха Катя Зографова, Мая Горчева, Станимир Панайотов, Кристиан Стефанов и литературоведъ

Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” в Ловеч представя изложбата „Мостове през времето - хроника на партньорството с побратимените градове Ерфурт и Лавал”. Тя може да бъде разгледана от 27 септември до 4 октомври в централното фоайе на културната институция, съобщи Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание“. 

Чрез снимки и факсимилета от медийни публикации „Мостове през времето” предлага ретроспективен поглед към сътрудничеството на Ловеч с градовете Ерфурт и Лавал, като акцентът е върху икономическите, социалните и културните връзки, изградени през годините.

Експозицията е част от редицата инициативи, които съпътстват Фестивала на побратимените градове - Ловеч 2024, който започва от утре - 27 септември.

М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса, съобщиха от библиотеката.

Явор Сидеров заяви, че фокус на книгата не е личният живот на Кемал Ататюрк, който е предмет на много голям интерес в България от много време насам, а върху идейния свят на Ататюрк, върху идеологическите основания за реформите, които той прилага в късната Османска империя и през които която трансформира късната империя в съвременна турска държава. По думите на Сидеров в книгата става въпрос за източниците, от които Ататюрк черпи идеи.

"В голяма степен това са социални теории на неговото време, на френски и немски социолози, политолози, антрополози и философи. Някои от тези идеи са откровено остарели и отхвърлени като псевдонаука, други са валидни до ден днешен. Ататюрк черпи вдъхновение от социалния дарвинизъм, от немския материализъм, но наред с това голямо внимание отделя на расови теории, които вече не са дори в мейнстрийма на науката", каза Сидеров.

Книгата се спира и на някои от реформите, които са добре познати, като смяната на азбуката от османоарабска на латиница, постепенното оттегляне от институциите на султаната и халифата, както и на по-непознати начини, по които той се опитва да промени турската култура, добави Сидеров. "Книгата е интересна, защото оригиналът е рязко отличаващ се от всичко, написано по темата. Тя е много добре систематизирана и написана", подчерта той.

Друга посока, в която книгата е полезна и интересна, е свързана с начините, по които младата българска държава указва влияние върху Ататюрк, каза Сидеров. Той добави, че Ататюрк има дълбока връзка с българите още от детството си, от родния си град Солун. "Той черпи вдъхновение като млад и юноша от участниците в Илинденско-преображенското въстание, които той разказва как отиват на заточение и с какъв ентусиазъм ги изпращат сънародниците им. Българите тогава служат за пример на солидарност и патриотизъм в името на националната кауза", допълни Сидеров.

Ататюрк има мандат на военно аташе в София след Балканската война, припомни Сидеров. "Това е най-дългият му престой в западна държава, защото той гледа на България като на такава, като на модернизираща се страна. В България той вижда пример за една успешно осъществена модернизация, от изходна точка, сходна с края на късната империя, тоест модернизация през деосманизация, отказ от ориенталското, с обръщане към науката, прогреса, модерното. България е много важна страна за Ататюрк и авторът М. Шюкрю Ханиоглу го казва ясно и  директно в предговора към българското издание", допълни Сидеров.

Както съобщихме, биографичната книга „Ататюрк. История на идеи“ с автор М. Шюкрю Ханиоглу беше представена вчера в Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра, а на 12 ноември - в Разград. На 6 ноември изданието беше премиерно представено в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от директора на Университетско издателство проф. Валери Стефанов, председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, доц. Росица Градева - османист в Института по балканистика към БАН, Пламен Николов - основател на „Академия Роза“ и Явор Сидеров - историк, преподавател, журналист и преводач на книгата. 

Явор Сидеров е историк, преподавател, журналист и преводач; възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли. Работил е в БНР, Би Би Си и Дарик радио, преподавал е история и международни отношения в университети в Западна Австралия и Бъркли, в Американския университет в България, допълниха от библиотеката.
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Христина Йорданова представи новата си книга "Знаци" в художествената галерия "Станислав Доспевски" в присъствието на десетки гости, сред които Таня Колчакова-Янева, заме ...
Вижте също
В Попово психологът и писател Людмила Людмилова ще участва в среща-разговор с акцент върху хранителните разстройства. Дискусията е насрочена за 4 декември, като домакин н ...
Към първа страница Новини Подиум на писателя
Подиум на писателя
Христина Йорданова: Получавам вдъхновение от хората
Христина Йорданова представи новата си книга "Знаци" в художествената галерия "Станислав Доспевски" в присъствието на десетки гости, сред които Таня Колчакова-Янева, заместник-кмет на община Пазарджик и бивши учители на авторката. Получавам вдъхновение от хор ...
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Хранителните разстройства – глад за храна или любов
В Попово психологът и писател Людмила Людмилова ще участва в среща-разговор с акцент върху хранителните разстройства. Дискусията е насрочена за 4 декември, като домакин на проявата ще бъде Дома на културата „Димо Коларов“. Събитието се организира ...
Добрина Маркова
Катерина Стойкова: Ролята на поезията и писаното слово днес е да казва истината
Валери Генков
Подиум на писателя
Библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот
Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот. Той бе представен от директорката Радка Калчева на честването на 20-годишнината на Американския център, в присъствието на аташето по културата и образованието на Посол ...
Ангелина Липчева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Принцът в зелено
Новата книга “Принцът в зелено” на поетесата и писателка Марина Константинова ще бъде представена на 26 ноември в Дом-паметник “Йордан Йовков” в Добрич, съобщават от къщата музей. Произведението е написано в памет на патриарха на бълга ...
Валери Генков
Златното мастило
Еманюел Макрон: Изчезването на писателя Буалем Сансал буди безпокойство
Френският президент Еманюел Макрон е "много загрижен за изчезването" на френско-алжирския писател Буалем Сансал, който според няколко съобщения в медиите е бил арестуван в Алжир, съобщи АФП, позовавайки се на обкръжението на държавния глава в четвъртък. "Моби ...
Добрина Маркова
Експресивно
Анелия Николаева: Винаги съм смятала, че има още какво да се направи по отношение на Майстора
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Димитър Маринов: Актьорството е съзнателен избор и това е не само дарба
Ангелина Липчева
Актьорът Димитър Маринов проведе майсторски клас с ученици и студенти от Бургас, които искат да се занимават с кино и театър. Срещата се проведе в зала на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", обявиха от пресцентъра на Община Бургас, която е инициатор на визитата на актьора. По-късно същия ден в Центъра за съвременно изкуство и библиотека е предвидено и първото официално представяне за страната ...
Златното мастило
Исторически албум разказва за участието на Варна в Първата световна война
Добрина Маркова
Литературен обзор
Поетеса от Разград Ива Харизанова представи книгата си "Незавинаги" в Търговище. Домакин на съб ...
Начало Подиум на писателя

Явор Сидеров: България бе много важна страна за Ататюрк

12:04 ч. / 15.11.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4808
Явор Сидеров: България бе много важна страна за Ататюрк
Явор Сидеров: България бе много важна страна за Ататюрк
Снимка © DFA
Подиум на писателя

Книгата „Ататюрк. История на идеи“ на М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. Изданието ще коментира пред публика историкът, политически анализатор и преводач на книгата Явор Сидеров, съобщиха от библиотеката.

Излезе том VII на „Известия на Националния литературен музей“, съобщиха от Националния литературен музей (НЛМ).

Редакторите Румяна Пенчева и д-р Радка Пенчева предлагат съдържание в разделите литературна история, музеология, литература и други изкуства, годишнини. Повече от 30 са авторите в „Известия“-та през 2024 година. Фокусът на вниманието им е насочен към ключови литературни творци от историята и съвремието на България, събития и исторически литературни открития, разказват от екипа.

„За своето почти 50-годишно съществуване през обществено-политически и културни промени Националният литературен музей продължава мисията да издирва и съхранява артефакти и архивни свидетелства от българската литература и история“, казват от екипа на НЛМ.  По думите им в лицето на знакови имена от българската литература, сред които Иван Вазов, П

Това са нещо като 20 глави от живота на предаването „Умно село“, каза авторката на „Моите хора“ Антоанета Бачурова по време на представянено на изданието си, което е в два тома. Събитието се състоя тази вечер в Столичната библиотека.

Авторката коментира, че „Умно село“ не е просто филмов наниз от имена, а всички „нейни хора“, които са участвали в тези ленти. „Сега обаче ни е събрала книга. Това са едни текстове, които бяха написани по някакви поводи, а също и от моя личен блог", добави още тя.

Антоанета Бачурова представи избрани разговори от предаването „Умно село“. Сред участниците в дискусията бе и българският актьор, режисьор и сценарист Владимир Люцканов, който показа откъси от телевизионната документална поредица. Същата вечер той прочете откъс от книгата – „Дебютантът“ по Рангел

Биографичната книга „Ататюрк. История на идеи“ с автор М. Шюкрю Ханиоглу беше представена в Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра. 

Преводачът на изданието Явор Сидеров, - историк, преподавател, журналист, запозна аудитория с творбата. Според него тя не е просто поредната биография на големия турски държавник, а история на неговите идеи, на еволюцията им и на реализацията им в турското общество. 

Сидеров прочете предговора на книгата, написан от автора специално към българското издание. В него се посочва, че "за първи път интелектуалната биография на Мустафа Кемал Ататюрк достига до общество и държава, които са оказали огромно влияние върху създателя на днешна Турция и върху модернизационната програма, която той сам замисля и прилага."

Преводачът подчерта, че в книгата има много поуки за България и за начините,

Националният литературен музей отбеляза тази вечер предстоящата 100-годишнина от гибелта на Гео Милев (1895-1925) с дискусия върху мястото на поемата „Септември“ в българската литература. Темата на събитието бе „Не вярваме вече в герои – ни чужди, ни свои“: поемата „Септември“ и литературната 1924 година“.

Дискусията се състоя в къщата музей „Никола Йонков Вапцаров“ в София. Организатори на срещата бяха Националния литературен музей (НЛМ), а модератор на кръглата маса бе Огнян Касабов, който представи сборника „Месец на кръв! На подем и погром!“.

Участие в събитието взеха Катя Зографова, Мая Горчева, Станимир Панайотов, Кристиан Стефанов и литературоведъ

Регионална библиотека „Проф. Беню Цонев” в Ловеч представя изложбата „Мостове през времето - хроника на партньорството с побратимените градове Ерфурт и Лавал”. Тя може да бъде разгледана от 27 септември до 4 октомври в централното фоайе на културната институция, съобщи Светлана Петрова, завеждащ отдел „Краезнание“. 

Чрез снимки и факсимилета от медийни публикации „Мостове през времето” предлага ретроспективен поглед към сътрудничеството на Ловеч с градовете Ерфурт и Лавал, като акцентът е върху икономическите, социалните и културните връзки, изградени през годините.

Експозицията е част от редицата инициативи, които съпътстват Фестивала на побратимените градове - Ловеч 2024, който започва от утре - 27 септември.

М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса, съобщиха от библиотеката.

Явор Сидеров заяви, че фокус на книгата не е личният живот на Кемал Ататюрк, който е предмет на много голям интерес в България от много време насам, а върху идейния свят на Ататюрк, върху идеологическите основания за реформите, които той прилага в късната Османска империя и през които която трансформира късната империя в съвременна турска държава. По думите на Сидеров в книгата става въпрос за източниците, от които Ататюрк черпи идеи.

"В голяма степен това са социални теории на неговото време, на френски и немски социолози, политолози, антрополози и философи. Някои от тези идеи са откровено остарели и отхвърлени като псевдонаука, други са валидни до ден днешен. Ататюрк черпи вдъхновение от социалния дарвинизъм, от немския материализъм, но наред с това голямо внимание отделя на расови теории, които вече не са дори в мейнстрийма на науката", каза Сидеров.

Книгата се спира и на някои от реформите, които са добре познати, като смяната на азбуката от османоарабска на латиница, постепенното оттегляне от институциите на султаната и халифата, както и на по-непознати начини, по които той се опитва да промени турската култура, добави Сидеров. "Книгата е интересна, защото оригиналът е рязко отличаващ се от всичко, написано по темата. Тя е много добре систематизирана и написана", подчерта той.

Друга посока, в която книгата е полезна и интересна, е свързана с начините, по които младата българска държава указва влияние върху Ататюрк, каза Сидеров. Той добави, че Ататюрк има дълбока връзка с българите още от детството си, от родния си град Солун. "Той черпи вдъхновение като млад и юноша от участниците в Илинденско-преображенското въстание, които той разказва как отиват на заточение и с какъв ентусиазъм ги изпращат сънародниците им. Българите тогава служат за пример на солидарност и патриотизъм в името на националната кауза", допълни Сидеров.

Ататюрк има мандат на военно аташе в София след Балканската война, припомни Сидеров. "Това е най-дългият му престой в западна държава, защото той гледа на България като на такава, като на модернизираща се страна. В България той вижда пример за една успешно осъществена модернизация, от изходна точка, сходна с края на късната империя, тоест модернизация през деосманизация, отказ от ориенталското, с обръщане към науката, прогреса, модерното. България е много важна страна за Ататюрк и авторът М. Шюкрю Ханиоглу го казва ясно и  директно в предговора към българското издание", допълни Сидеров.

Както съобщихме, биографичната книга „Ататюрк. История на идеи“ с автор М. Шюкрю Ханиоглу беше представена вчера в Регионалната библиотека „Партений Павлович“ в Силистра, а на 12 ноември - в Разград. На 6 ноември изданието беше премиерно представено в Софийския университет "Св. Климент Охридски" от директора на Университетско издателство проф. Валери Стефанов, председателя на Държавна агенция „Архиви“ доц. д-р Михаил Груев, доц. Росица Градева - османист в Института по балканистика към БАН, Пламен Николов - основател на „Академия Роза“ и Явор Сидеров - историк, преподавател, журналист и преводач на книгата. 

Явор Сидеров е историк, преподавател, журналист и преводач; възпитаник на университетите в София, Сидни и Оксфорд, както и на Калифорнийския университет в Бъркли. Работил е в БНР, Би Би Си и Дарик радио, преподавал е история и международни отношения в университети в Западна Австралия и Бъркли, в Американския университет в България, допълниха от библиотеката.
Още от рубриката
Подиум на писателя
Христина Йорданова: Получавам вдъхновение от хората
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Хранителните разстройства – глад за храна или любов
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Катерина Стойкова: Ролята на поезията и писаното слово днес е да казва истината
Валери Генков
Всичко от рубриката
Хранителните разстройства – глад за храна или любов
Добрина Маркова
В Попово психологът и писател Людмила Людмилова ще участва в среща-разговор с акцент върху хранителните разстройства. Дискусията е насрочена за 4 декември, като домакин н ...
Подиум на писателя
Катерина Стойкова: Ролята на поезията и писаното слово днес е да казва истината
Валери Генков
Златното мастило
Принцът в зелено
Валери Генков
Златното мастило
Еманюел Макрон: Изчезването на писателя Буалем Сансал буди безпокойство
Добрина Маркова
Експресивно
Анелия Николаева: Винаги съм смятала, че има още какво да се направи по отношение на Майстора
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Димитър Маринов: Актьорството е съзнателен избор и това е не само дарба
Ангелина Липчева
Златното мастило
Исторически албум разказва за участието на Варна в Първата световна война
Добрина Маркова
Литературен обзор
Библиотека „Проф. Боян Пенев“ отбелязва 165 години от първото издание на „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Ива Харизанова: Първият критик е моята съвест
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот
Ангелина Липчева
Златното мастило
Анна Лазарова: Отношението към литературата не се изчерпва само с писане
Валери Генков
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Ричард Фланаган спечели британската награда за нехудожествена литература "Бейли Гифорд"
Австралийският писател Ричард Фланаган спечели британската награда за нехудожествена литература "Бейли Гифорд", предадоха Асошиейтед прес и ДПА. Той е отличен за мемоарната си книга "Въпрос 7" (Question 7), която съчетава автобиография, семейна история и разк ...
Избрано
Катерина Стойкова: Във всичките ми книги има автобиографични елементи (Интервю)
Повечето ми книги, публикувани досега на български или английски език, са били поетични. Написала съм няколко прозаични книги, но това е първата, която бива издадена. Това каза писателката Катерина Стойкова по повод най-новата си книга "Нокомис". На събитие в ...
Даниел Фокас: В средните векове животинските образи са се срещали навсякъде
Ако сте поропуснали
Галя Щърбева: Тези, които създават и които променят, са бъдещето на страната ни
Галя Щърбева ще представи втория си пътеводител „Да хванеш гората“ на 22 ноември в столичния хотел „Хилтън“, съобщават организаторите. Ден по-късно, на същото място, ще започне занаятчийски базар. Събитието ще събере 30 фермери, които ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.