Силистренската писателка Дафинка Станева представи пред публика сборника си с разкази „Наследство от обич“. 

Авторката определи творбата си като „вик за съхраняване на духовността и човечността между хората“. Според нея в книгата са пресъздадени по художествен начин истории от битието, а всеки разказа разкрива дълбоки житейски и обществени ценности.

„Героите са обикновени хора, които преживяват своите малки драми далеч от погледа на останалите, но те са съзидатели и алтруисти. Те могат да проявят милосърдие и да помогнат на изпадналия в беда. Всичко това се дължи на любовта, която е основа на всички човешки добродетели“, каза Станева.

Дафинка Станева е автор на пет стихосбирки и редица краеведски творби. Превежда произведение на писатели и поети от Русия, Украйна и Беларус. Член на Съюза на българските писатели и на Съюз

Атанас Далчев е учител не само по поезия, по големи ценности и изключително майсторство, но той е учител по обществено поведение. Днес в България трябва да си спомним за това. Това заяви Бойко Василев, журналист и водещ на „Панорама“ по Българската национална телевизия, по време на днешното откриване на паметна плоча братята Атанас и Любомир Далчев в родния им град Солун, Гърция.

„Изключително се вълнувам. Освен че съм в един от любимите си градове, аз докосвам най-важната тема в живота си – връзката между европейското и българското, между световното и родното. Какво по-голямо доказателство за тази връзка от личността на Атанас Далчев“, посочи Бойко Василев. 

„Това е човекът, който не направи никакъв публичен компромис. Това е човекът, който предпочете да мълчи, вместо да се окаля с глупости, лъжи, пропаганда и всичко останало.

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) отбелязва 165-ата годишнина от рождението на българския учен, писател и библиограф Никола Начов (1859-1940) с изложба от поредицата „Български библиографи и библиотекари“. Експозицията може да бъде разгледана от 20 септември до 5 декември, съобщават от НБКМ.

По думите им един от първите учители и просветители на България след Освобождението утвърждава научната библиография в България с трудовете си „Библиографически преглед на нашата математическа литература от самото и начало до края на 1886 г.“, „Добавки и оправки към „Български книгопис за сто години“, „Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877“ и др.

Изложбата в Националната библиотека показва негови пътеписи, поеми, разкази и повести, които са предимно на теми от българската

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г.  Присъжда се от Шведската академия в Стокхолм. Досега отличието е връчвано 117 пъти, съобщи Nobelprize.org.  

Нобелова награда за литература не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година.  

Носителите на Нобелова награда за литература са 121. Само 4 пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Нито един път един и същ автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература. 

Най-младият лауреат на наградата е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е  42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг . През 2007 г., когато й е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88-годишна възраст.

От всичките носители на

Вечер, посветена на творчеството на писателя Алек Попов (1966-2024), ще се състои в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Събитието ще е на 5 септември в Градската художествена галерия, съобщават от издателство „Сиела“.

За Алек Попов и неговите произведения се очаква да говорят доц. Димитър Камбуров, Светлозар Желев, Деляна Манева и Захари Карабашлиев. Сред акцентите на събитието ще бъде сборникът „Нови и избрани разкази“, издаден през 2023 г.

„Не бях си представял, че някой може да пише толкова смешно за българското, колкото Алеко, и този някой да се казва Алек, и да го прави с ниво на професионализъм и можене, чиято образцовост традиционно асоциираме с англосаксонския литературен свят на властни издателства и мракобесни редактори“, пише доц. Димитър Камбуров в своя статия, посветена н