Варненският историк и преподавател Симеон Кулиш издаде в книга своето проучване „Създаване и боен път на Народна доброволческа гвардия „Васил Левски (1944-1945 г.)“. Според него по тази тема се пише за първи път след 1989 г., а голяма част от снимковия и документален материал излиза едва сега на бял свят. Той е работил по книгата година и половина, черпейки от фонда на Държавен архив - Варна, където в момента има изложени две витрини с материали по темата. Рецензент на изданието е доц. д-р Васил Параскевов. 

В книгата се проследява съдбата на 52-ма доброволци, сражавали се срещу Вермахта във Втората световна война, достигнали до Ейбисвалд в Австрия. Те са били част от 31-ви пехотен полк на България. По-голямата част от желаещите да се включат в гвардията не са били от Варна, а от села и по-малки градове в областта, уточни Кулиш. Били са 604 души, предимно младежи между 15 и 18 години, сред които е имало петдесет момичета. Преминават двумесечно обучение, след което са избрани 52-ма от тях да се включат в бойните действия. Историкът изказа предположение, че няма как подготовката им за толкова кратко време да е била качествена и понеже развоят на войната е бил вече ясен, са изпратени толкова малко на фронта. 

Потеглят на 22 ноември 1944 г. с цветя и ентусиазъм, което според автора се дължи на омразата към нацизма и надеждата за национално обединение. Командир им е Пенчо Пенчев. Две трети от сраженията, които водят доброволците, са в Унгария. Във войната загиват десет от тях, включително командващият, а 42-ма се завръщат в България в началото на юни 1945 г. 

Част от книгата е посветена на държавния преврат на 8 срещу 9 септември 1944 г. По думите на Кулиш Варна е първият град, където се осъществява смяна на властта в България. Причината да обърне внимание и на тази тема е, че половината от гвардейската част „Васил Левски“ е съставена от партизанския отряд, носещ същото име, който е овладял казармите на Осми приморски полк в знаковата нощ. Всички спомени на участници сочат, че е мит схващането за разбиване на затвора във Варна, за да се освободят политзатворниците в нощта на преврата, посочи още историкът и добави, че е имало помагач матрос, който е отворил вратата отвътре, а предните дни са били доставени нелегално оръжия и муниции за задържаните. 

Действията се улесняват и от влизането на Съветската армия, посочи Кулиш. Той обърна внимание, че има противоречиви сведения за стореното от руските войници във Варна. Някои сочат, че има плячкосани магазини, насилени жени и двама обесени в Морската градина, но той е открил и спомени на свещеник, който пише, че не е имало сблъсъци и отношенията между дошлите и местното население са били спокойни. 

В книгата има богат снимков материал, отбеляза още авторът, който е бил най-силно впечатлен при проучванията си от ръкописните спомени на участници в събитията. По думите му от тях вече няма останали живи. През 1984 г. около двадесетина души от гвардията са се събрали и това е документирано с фотос, който може да се види в изданието.