Изложбата "Тихи книги" с репродукции и книги от колекцията на унгарската галерия "Деак17" ще гостува в Центъра за съвременно изкуство и библиотека в Бургас на 14 октомври, съобщават от културната институция в морския град. 

Ден след откриването един от кураторите на експозицията, доц. д-р Емеше Ревес, ще гостува във филиала на Националната художествена галерия в Бургас и ще говори на темата „От троянския дървен кон до трамвая. Унгарските детски илюстрации в края на ХХ и началото на ХХI век“. 

Изложбата, която гостува с подкрепата на Унгарския културен институт в България, представя т.нар. "тихи книги" като един от най-младите жанрове на книжната илюстрация – изданията с картинки без текст, или по-просто казано: книгата с картинки. На английски с израза silent book, или тиха книга, се обозначават тези, които представят една свързана история б

Писателят Николай Терзийски ще е гост на поредицата „Разказвач на месеца“ в литературния клуб на Столичната библиотека на 16 октомври. Това съобщават от издателство „Жанет 45".

Събитието ще е с участието на литератора, поет и преподавател в Нов български университет доц. Йордан Ефтимов. В рамките на „Разказвач на месеца" ще бъдат представени откъси от творби на Терзийски.

Николай Терзийски е роден в Смолян. Завършва журналистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ (СУ) през 2005 година, а две години по-късно защитава магистърска степен от философския факултет на университета.  От началото на 2003 година работи като журналист. От ноември 2019 година е сценарист на предаването „Вечерта на Иван Кулеков“ и втори водещ на рубриката Ex Libris. През 2014 година създава интернет блога „Терзилъци“

Книгата „Ататюрк. История на идеи“ от М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена на 6 ноември в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Това съобщават от университетското издателство „Св. Климент Охридски“.

По думите им книгата не е просто поредна биография на Мустафа Кемал Ататюрк. Тя е история на неговите идеи, на еволюцията им и на реализацията им в турското общество. Шюкрю Ханиоглу маркира интелектуалното и идейното развитие на Ататюрк през всеки етап на живота му – от дете и ученик в Македония до края на дните му.

Книгата излиза на български език в превод на Явор Сидеров - историк, преподавател, журналист и преводач. На корицата Ататюрк е изобразен от художника Фикрет Окан, който е родом от Момчилград и е възпитаник на Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов" в Казанлък.

М.

Пиша за загадките в историята, както и за някои личности, които не заслужават да бъдат забравени. Това каза британският писател Кристофър Бъкстон, автор на исторически романи за България.

Той e в София за „Алея на книгата“. В рамките на изложението писателят раздава автографи и представи книгата си „Избавление“. За нея авторът посочва, че фокусът е върху връзката между българската история и настоящето. Исках много да напиша една книга за цар Светослав Тертер, който е много интересна личност, каза Кристофър Бъкстон. „Бил е много тормозен от факта, че баща му, алчен за власт, се е развел с майка му, че той е бил изпратен два пъти като заложник, вторият път – при татарите, да живее в някакво пусто поле през зимата“, разказа писателят.

Той обясни, че романът, всъщност е в два тома, като първият от тях - „Проклятието на вечнит

Писателят Боян Ангелов запали днес „Огъня на поезията“ в Смолян, с което бе открит Празника на поезията в града. На откриването присъстваха 15 творци от различни градове на страната. Сред тях са Петко Каневски, Демир Демирев, Боян Ангелов, Елена Алекова, Христина Димитрова, Трендафил Василев.

"Смолян за осми път е престолнина на българската поезия. Организираме този празник с огромно желание, защото носи духовен престиж на нашия град. И вече осем празника са минали през площадите на града“, каза Светозар Казанджиев, председател на Клуба на дейците на културата в Смолян. Той припомни, че първият "Огън на поезията" е запален от Младен Исаев, вторият - от Блага Димитрова като вицепрезидент на Република България, третият – от Любомир Левчев, четвъртият – от Георги Константинов, петият – от Димитър Златев, шестият – от Ганчо Керечев, а седм