|
Биография: Павел Вежинов
А като девиз той посочва: „Млад си, докато можеш да обичаш и да работиш“.„Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота“, пише Павел Вежинов в „Нощем с белите коне“.В книгата си „Везни“ отбелязва: „Ако иска да скочи човек в някаква бездна, трябва да го направи веднага.
Литературен обзор
Само щастието на този свят е безплатно. Думите са на писателя Павел Вежинов, публикувани в книгата „Изповедите“ от Георги Чаталбашев през 1976 г.
|
, народен представител в VII Велико Народно събрание и в 36-ото НС. Министър на отбраната в правителство</p></div><p>В интервю за изданието Павел Вежинов разказва, че най-ценната човешка добродетел е себеотрицанието, жертвоготовността и че качествата у българина, които ценни най-много са любезността, безпощадното му чувство за хумор и търпението. А като девиз той посочва: „Млад си, докато можеш да обичаш и да работиш“.</p><p>„Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота“, пише Павел Вежинов в „Нощем с белите коне“. В книгата си „Везни“ отбелязва: „Ако иска да скочи човек в някаква бездна, трябва да го направи веднага. Или никога“. В „Голямата стъпка“ авторът пише, че „артистът се старае според публиката“.</p><p><strong>ИЗКЛЮЧЕН Е ОТ УЧИЛИЩЕ ЗАРАДИ ЛЕВИ УБЕЖДЕНИЯ</strong></p><p>Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов, роден на 9 ноември 1914 г. в София. През 1938 г. завършва гимназия във Варна като частен ученик, защото е изключен за леви убеждения. От 1939 до 1944 г. следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.</p><p>Павел Вежинов печата за пръв път през 1932 г. във в. „Жупел“. Сътрудничи на редица периодични издания: „РЛФ“, „Щит“, „Литературен преглед“, сп. „Изкуство и критика“, участва активно в литературния кръжок „Христо Смирненски“.</p><p>През есента на 1944 г. Павел Вежинов взема участие във Втората световна война като военен кореспондент и главен редактор на в. „Фронтовак“. От 1947 до 1951 г. е заместник главен редактор на в. „Стършел“, а от 1951 до 1954 г. – на сп. „Септември“. Той е член на редакторската колегия на сп. „Пламък“. В периода от 1954 до 1972 г. Вежинов работи в „Българска кинематография“, първоначално като сценарист, а впоследствие като заместник-генерален директор и председател на Художествения съвет. От 1973 г. той е главен редактор на сп. „Съвременник“.</p><p><strong>ПОСВЕЩАВА ТВОРЧЕСТВОТО СИ НА ЕТИЧНИ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО</strong></p><p>Павел Вежинов е председател на Фонда за творческо подпомагане на писателите при Съюза на българските писатели (СБП) (16 май 1966 – 5 ноември 1976), секретар на Бюрото на Управителния съвет на СБП (януари 1970 – май 1971), заместник-председател на СБП (май 1971 – 8 юни 1972; 2 октомври 1980 – 21 декември 1983). От 20 май 1967 до 16 декември 1972 той е член на Комитета за изкуство и култура. Вежинов е народен представител в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976 – 21 декември 1983).</p><p>В творчеството си разработва етични и социални проблеми на съвременното общество, разглежда раздвоението на личността, конфликта на рационалното и емоционалното начало. Първата му книга с разкази „Улица без паваж“ излиза през 1938 г., последвана от „Дни и вечери“ (1942), „Втора рота“ (1949), „Момчето с цигулката“ (1963), „Дъх на бадеми“ (1966) и др. Автор е на романите „Синият залез“ (1947), „Сухата равнина“ (1952), „Звездите над нас“ (1966), „Нощем с белите коне“ (1975), „Везни“ (1982) и др., на детските романи „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), на повестите „Бариерата“ (1976), „Белият гущер“ (1977), „Малки семейни хроники. Ироничен роман“ (1979) и др.</p><p>Павел Вежинов е автор на сценарии за игрални филми, някои от които по негови творби: „Следите остават“ (1956), „Това се случи на улицата“ (1956), „Отвъд хоризонта“ (1960), „Краят на пътя“ (1961), „Специалист по всичко“ (1962), „Неспокоен дом“ (1965), „Цар и генерал“ (1966), „С дъх на бадеми“ (1967), „Мъже в командировка“ (1969), „Тримата от запаса“ (1972), „Зарево над Драва“ (1973), „Бариерата“ (1979), телевизионните сериали „На всеки километър“ (1969-1971), „Сами сред вълци“ (1979), „Нощем с белите коне“ (1985) и др.</p><p><strong>ПРИЗНАНИЕ</strong></p><p>Павел Вежинов е лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976). Носител е на орден „Народна република България“ втора степен (1964) и на орден „Георги Димитров“ (1974). Той е удостоен със званията „Заслужил деятел на културата“ (1965) „Народен деятел на културата“ (1970) и „Герой на социалистическия труд“ (1974). Вежинов е носител на литературната награда „Иван Вазов“ на община Сопот за цялостното му литературно творчество (1982) и на Голямата награда на Съюза на българските филмови дейци „Златната камера“ за 1983 г. за цялостния му принос като сценарист за развитието на българското кино (28 януари 1984, посмъртно).</p><p>През 2014 г. по случай 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов неговата дъщеря Павлина Вежинова издава „Книга за Павел Вежинов“, в която са публикувани негови размисли за житейския и творческия му път, за литературата и изкуството, както и неговия образ през погледа на хора, които са го познавали отблизо, с които той искрено и честно е споделял вълненията и мислите си.</p>
<div style=)
Литературен обзор
Христо Мандев: Всички жанрове са ми любими за писане, само литературната критика не е моя страст
Две от новите книги на писателят Христо Мандев бяха представени тази вечер в Ритуалната зала на Община Габрово. Това бяха заглавията „Светла диря“ и „Поезия за деца“. Модератор на представянето беше председателят на Съюза на българските ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Главният редактор на британския „Вог“ се притеснява от външния вид на новите модели
Главният редактор на британското издания на списание „Вог“ Чиома Нади каза в интервю за Би Би Си, че е „много притеснена“ от завръщането на моделите, които са прекалено слаби, предаде АФП.
„Намираме се в момент, в който слабата ф ...
Ангелина Липчева
|
Мъдри истории от стари времена
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Италианското трио Il Volo е вдъхновение за новия роман на Виолета Янушева
Италианското трио Il Volo е вдъхновение за новия български роман „Преоткриване“, казва пред авторката му Виолета Янушева.
„Реших, че от морална гледна точка е нормално да уведомя групата, която ме е вдъхновила. Тези дни се свързах с техния п ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Главният редактор на британския „Вог“ се притеснява от външния вид на новите модели
Главният редактор на британското издания на списание „Вог“ Чиома Нади каза в интервю за Би Би Си, че е „много притеснена“ от завръщането на моделите, които са прекалено слаби, предаде АФП.
„Намираме се в момент, в който слабата ф ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Мъдри истории от стари времена
Книгата „Мъдри истории от стари времена“ ще бъде представена премиерно в Троянския манастир „Успение Богородично“, съобщи авторката на книгата.
Първото представяне на книгата ще бъде на 21 ноември – Денят на християнското с ...
Ангелина Липчева
|
Авторът и перото
Двадесет и две читалищни библиотеки ще получат финансиране за нови книги
Валери Генков
|
Литературен обзор
Италианското трио Il Volo е вдъхновение за новия роман на Виолета Янушева
Валери Генков
|
Италианското трио Il Volo е вдъхновение за новия български роман „Преоткриване“, казва пред авторката му Виолета Янушева.
„Реших, че от морална гледна точка е нормално да уведомя групата, която ме е вдъхновила. Тези дни се свързах с техния продуцент и мениджър Микеле Торпедине. Моето предложение е да издадем заедно книгата на италиански език. Започнахме разговори с българска асо ...
|
На бюрото
Петя Кокудева разказва истории на деца бежанци от различни страни
Валери Генков
|
, народен представител в VII Велико Народно събрание и в 36-ото НС. Министър на отбраната в правителство</p></div><p>В интервю за изданието Павел Вежинов разказва, че най-ценната човешка добродетел е себеотрицанието, жертвоготовността и че качествата у българина, които ценни най-много са любезността, безпощадното му чувство за хумор и търпението. А като девиз той посочва: „Млад си, докато можеш да обичаш и да работиш“.</p><p>„Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота“, пише Павел Вежинов в „Нощем с белите коне“. В книгата си „Везни“ отбелязва: „Ако иска да скочи човек в някаква бездна, трябва да го направи веднага. Или никога“. В „Голямата стъпка“ авторът пише, че „артистът се старае според публиката“.</p><p><strong>ИЗКЛЮЧЕН Е ОТ УЧИЛИЩЕ ЗАРАДИ ЛЕВИ УБЕЖДЕНИЯ</strong></p><p>Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател-белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов, роден на 9 ноември 1914 г. в София. През 1938 г. завършва гимназия във Варна като частен ученик, защото е изключен за леви убеждения. От 1939 до 1944 г. следва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.</p><p>Павел Вежинов печата за пръв път през 1932 г. във в. „Жупел“. Сътрудничи на редица периодични издания: „РЛФ“, „Щит“, „Литературен преглед“, сп. „Изкуство и критика“, участва активно в литературния кръжок „Христо Смирненски“.</p><p>През есента на 1944 г. Павел Вежинов взема участие във Втората световна война като военен кореспондент и главен редактор на в. „Фронтовак“. От 1947 до 1951 г. е заместник главен редактор на в. „Стършел“, а от 1951 до 1954 г. – на сп. „Септември“. Той е член на редакторската колегия на сп. „Пламък“. В периода от 1954 до 1972 г. Вежинов работи в „Българска кинематография“, първоначално като сценарист, а впоследствие като заместник-генерален директор и председател на Художествения съвет. От 1973 г. той е главен редактор на сп. „Съвременник“.</p><p><strong>ПОСВЕЩАВА ТВОРЧЕСТВОТО СИ НА ЕТИЧНИ И СОЦИАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО</strong></p><p>Павел Вежинов е председател на Фонда за творческо подпомагане на писателите при Съюза на българските писатели (СБП) (16 май 1966 – 5 ноември 1976), секретар на Бюрото на Управителния съвет на СБП (януари 1970 – май 1971), заместник-председател на СБП (май 1971 – 8 юни 1972; 2 октомври 1980 – 21 декември 1983). От 20 май 1967 до 16 декември 1972 той е член на Комитета за изкуство и култура. Вежинов е народен представител в 7-ото и 8-ото Народно събрание (1976 – 21 декември 1983).</p><p>В творчеството си разработва етични и социални проблеми на съвременното общество, разглежда раздвоението на личността, конфликта на рационалното и емоционалното начало. Първата му книга с разкази „Улица без паваж“ излиза през 1938 г., последвана от „Дни и вечери“ (1942), „Втора рота“ (1949), „Момчето с цигулката“ (1963), „Дъх на бадеми“ (1966) и др. Автор е на романите „Синият залез“ (1947), „Сухата равнина“ (1952), „Звездите над нас“ (1966), „Нощем с белите коне“ (1975), „Везни“ (1982) и др., на детските романи „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), на повестите „Бариерата“ (1976), „Белият гущер“ (1977), „Малки семейни хроники. Ироничен роман“ (1979) и др.</p><p>Павел Вежинов е автор на сценарии за игрални филми, някои от които по негови творби: „Следите остават“ (1956), „Това се случи на улицата“ (1956), „Отвъд хоризонта“ (1960), „Краят на пътя“ (1961), „Специалист по всичко“ (1962), „Неспокоен дом“ (1965), „Цар и генерал“ (1966), „С дъх на бадеми“ (1967), „Мъже в командировка“ (1969), „Тримата от запаса“ (1972), „Зарево над Драва“ (1973), „Бариерата“ (1979), телевизионните сериали „На всеки километър“ (1969-1971), „Сами сред вълци“ (1979), „Нощем с белите коне“ (1985) и др.</p><p><strong>ПРИЗНАНИЕ</strong></p><p>Павел Вежинов е лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976). Носител е на орден „Народна република България“ втора степен (1964) и на орден „Георги Димитров“ (1974). Той е удостоен със званията „Заслужил деятел на културата“ (1965) „Народен деятел на културата“ (1970) и „Герой на социалистическия труд“ (1974). Вежинов е носител на литературната награда „Иван Вазов“ на община Сопот за цялостното му литературно творчество (1982) и на Голямата награда на Съюза на българските филмови дейци „Златната камера“ за 1983 г. за цялостния му принос като сценарист за развитието на българското кино (28 януари 1984, посмъртно).</p><p>През 2014 г. по случай 100-годишнината от рождението на Павел Вежинов неговата дъщеря Павлина Вежинова издава „Книга за Павел Вежинов“, в която са публикувани негови размисли за житейския и творческия му път, за литературата и изкуството, както и неговия образ през погледа на хора, които са го познавали отблизо, с които той искрено и честно е споделял вълненията и мислите си.</p>
<div style=)
