РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Литературна инсталация „С.Т.Е.Н.А.“ ще е част от есенните „Литературни срещи“

Дата на публикуване: 19:24 ч. / 08.11.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5636
Тя ще може да бъде прочетена в One Gallery от 14 ноември, а срещата с авторите - писателката Йонна Елми и поета и драматург Стефан Иванов, е на 16 ноември, съобщават организаторите от фондация „Прочети София“.Есенното издание на „Литературни срещи“ ще се проведе под мотото „Това е стена“, цитат от стихотворението на Борис Христов „Стената“. То е и директно свързано с темата на Фестивала за европейска солидарност – „Стени“, организиран от Културния център на Софийския университет и сдружение „Център за четене и култура“.
Литературна инсталация „С.Т.Е.Н.А.“ ще е част от есенните „Литературни срещи“
Литературна инсталация „С.Т.Е.Н.А.“ ще е част от есенните „Литературни срещи“
Снимка © DFA
Златното мастило

Литературна инсталация „С.Т.Е.Н.А.“ ще е част от есенните „Литературни срещи“. Тя ще може да бъде прочетена в One Gallery от 14 ноември, а срещата с авторите - писателката Йонна Елми и поета и драматург Стефан Иванов, е на 16 ноември, съобщават организаторите от фондация „Прочети София“.

Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев.

Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково.

На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, проте

С музикално-поетичен рецитал „Какво ли е един живот“ поетът Иван Антонов представи своето творчество в Свищов. Събитието се състоя в Художествена галерия „Николай Павлович“ и е част от празничната програма на Община Свищов по повод 1 ноември - Деня на народните будители.

Директорът на Художествената галерия Таня Ликова представи биографията на автора. 

Пред публиката свищовският поет представи стихове, които до момента не са публикувани. Той посочи, че те са под формата на житейска равносметка в поетична форма. Иван Антонов прочете стихове, посветени на неговите приятели и близки, както и такива, свързани със спомените му.

По време на рецитала пианистът и преподавател по пиано Бисера Друмева представи музикален съпровод.

Човешкото тяло и човешката душа не винаги вървят по една пътека и често водят един скрит и неприятен разг

Във Франция децата се запознават все повече с жените от историята чрез специализирани книги и подкасти, предаде АФП. Тези издания са посветени на видни жени от областта на науката, политиката и културата, и са оставили следа в своята епоха, но са забравени остават в сянката на мъжете.

Историческият подкаст „Одисея“ (Les Odyssées) на общественото радио „Франс Интер“ (France Inter), предназначен за деца на възраст от 7 до 12 години, е събрал 40 милиона слушатели за пет години. В него се разказва за жени като пиратката Ан Бони, биофизичката Розалинд Франклин и режисьорката Алис Ги-Блаше. 

Продуцентът на предаването Лора Гранбезансон разказа за един „много, много дълъг“ процес на възстановяване на равновесието „след 2000 години патриархат“. „Трябва да разказваме историите на тези жени, за да отворим въображе

Освен с лексиката и граматиката, преводачът трябва да бъде много добре запознат също и с манталитета на хората в страната, с чийто език работи. Това каза преводачката от български на италиански език Джорджа Спадони. Тази вечер тя ще участва в онлайн дискусия, посветена на темата за превода и на възприемането на българската литература в Италия.

„Има моменти, в които можеш да разбереш думите и те са много ясни, контекстът може би също, но те просто да не се връзват. Много суха материя е да гледаш само думите и тяхното значение, затова е много важно да знаеш как работи езикът“, смята Спадони, която е носител на наградата „Полски кот“ (2024) за превода на италиански на сборника „Всички на носа на гемията“ на Деян Енев.

По думите българският и италианският език имат много сходства помежду си, като даде за пример „богатата&

Романът ,,Панспермия“ на Полина Видас ще има представяне на 19 ноември в галерия „Доза“. Събитието ще е с участието на Ани Илков, съобщават издателите от „Жанет 45“.

Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти, пише Владимир Полеганов за книгата.

По думите му, ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман.

Редактор на „Панспермия“ е Красимир Лозанов. Според него авторката е проявила чудесно чувство за хумор в книгата си. „Тънко, хитро кодирано, умно маскирано – под научност, под сериозност, под какво ли

Есенното издание на „Литературни срещи“ ще се проведе под мотото „Това е стена“, цитат от стихотворението на Борис Христов „Стената“.  То е и директно свързано с темата на Фестивала за европейска солидарност – „Стени“, организиран от Културния център на Софийския университет и сдружение „Център за четене и култура“. Първото му издание е посветено на 35-годишнината от падането на Берлинската стена.

Инсталацията „С.Т.Е.Н.А.“ представя интерпретацията на Елми и Иванов към темата за съвременните стени – кои са те, дали са предимно реални или виртуални, как съществуват хората в зоната между тях.

Всеки от двамата автори представя пет текста с теми – „Самота“, „Тъга“, „Емиграция“, „Носталгия“, „Аномия“. В тях стоят въпросите за разпадането на света, за емиграцията, за „ивиците на смъртта“ вътре в самите хора, за недоверието в правилата и системите, за всички стени, за това, че не дойде животът, който беше обещан. 

В пространството на One Gallery през трите дни текстовете на Йоанна Елми и Стефан Иванов ще бъдат представени чрез визии, аудиозаписи и видеоразговори между двамата писатели, които живеят съответно в САЩ и България. Визуално текстовете приличат на гранична зона, допълвани от звуци и картини, които посетителят може да последва, ако реши, посочват организаторите. 

След срещата с Елми и Иванов, отново на 16 ноември в One Gallery, ще се състои събитието „Писатели говорят за стени“. Еми Барух, Здравка Евтимова, Илко Димитров, Мирела Иванова, Оля Стоянова, Петър Чухов и Пламен Дойнов ще прочетат свое или произведение на друг автор, свързано с темата. Водещ ще бъде Тони Николов. 

В програмата на есенните „Литературни срещи“ на 14 ноември в Двореца на Националната художествена галерия (НХГ) е предвиден разговор с германската писателка и журналистка Джаки Томе и поетесата и писателка Надежда Радулова. Негов модератор ще бъде преводачката и преподавателка Виолета Вичева. 

Джаки Томе е автор на книги, сред които „Една жена – една книга“, „Книга за всички, които остаряват“, „Празнувай бръчките си, както дойдат“, „Моменти на яснота“ и др. Романът „Братя“ е единствената преведена на български нейна книга. Тя стигна до краткия списък на Германската литературна награда през 2020 г. Чрез историята на двама братя, родени от двете страни на Стената, Томе разказва съвременната германска история от последните 30 години. През октомври 2024 г. писателката представи новата си книга Glück („Щастие“) в рамките на Франкфуртския панаир на книгата. 

По-късно същата вечер в Двореца на НХГ ще има дискусия с руския журналист и писател Михаил Зигар. Модератор ще е поетът и журналист Димитър Кенаров.

Михаил Зигар е бил военен кореспондент на вестник „Коммерсанть“, отразявал е военните конфликти в Ирак, Ливан, Палестина, Узбекистан и др. Бивш заместник главен редактор е на „Русский Newsweek“, бивш главен редактор от създаването на независимия руски новинарски телевизионен канал „Дождь“. Зигар снима и документални филми. Днес е колумнист на Der Spiegel и The New York Times. На български език са излезли книгите му „Война и наказание“, „Всички са свободни: Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо“, „Империята трябва да умре“. 

Веднага след нахлуването на Русия в Украйна, той създава петиция срещу инвазията, подписана от руски писатели, художници и учени. Михаил Зигар напуска Русия скоро след началото на войната. От 2022 г. той прави серия от интервюта в своя YouTube канал с хора като Франсис Фукуяма, Ювал Ноа Харари, Стивън Пинкър, Джон Малкович, Тимъти Снайдер, Александър Квашневски, Михаил Горбачов и др. 

На 15 ноември в Двореца на НХГ е планиран разговор с българския писател Георги Господинов и и украинско-германската писателка Катя Петровская. Те ще дискутират по теми, свързани с историята, епохалните събития, миналото, смъртта. Модератор на срещата ще бъде литературната историчка и преподавателка Ани Бурова.

Катя Петровская е родена в Киев, следва в университета в Тарту и получава докторска степен в Москва през 1999 г. Авторката печели в Клагенфурт награда „Ингеборг Бахман“, както и литературните отличия „Аспекте“, „Ернст Толер“, Шубертовата литературна награда на град Аален и „Премио Стрега Еуропео“. Нейният литературен дебют „Може би Естер“ е преведена на 20 езика, включително на български език.

„Литературни срещи“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Столичната община. Тазгодишното издание на инициативата се реализира в партньорство с Културния център на Софийски университет и с подкрепата на фондация „Америка за България“.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си. Творческата вечер събра десетки майстори на писаното слово, малки и големи почитатели на литератур ...
Вижте също
Свои 135 интервюта и 26 статии в печатни медии от 1993 до 2023 г. събира акад. Васил Николов в книгата си „Предизвикателства, позиции, праистории“. Премиерата ...
Към първа страница Новини Златното мастило
Златното мастило
Румяна Янкова-Бедрозова: Издаването и писането на проза и на поезия са две различни неща
Преподавателят от Добрич Румяна Янкова-Бедрозова представи новата си книга „Ако днес няма утре“ в Регионална библиотека “Дора Габе” в града. На събитието присъстваха редакторите на изданието поетите Стефан Жечев и Александър Белчев, ка ...
Добрина Маркова
Златното мастило
Анна Лазарова: За мен литературата винаги е била много свидна
Среща с поетесата Анна Лазарова организира на 21 ноември в Музейния комплекс „Панчо Владигеров“ Сдружението с нестопанска цел „Клуб култура за Шумен", съобщиха от неправителствената организация.  Анна Лазарова е автор на стихосбирките & ...
Ангелина Липчева
Радиожурналистът Симеон Колев гостува с книги за мъжа и родителството
Добрина Маркова
Златното мастило
Един автомобил с шасита от злато, и един шофьор дилетант
Книгата „Четиринадесеткаратовият автомобил“ на унгарския писател Йеньо Рейтьо ще има представяне на 21 ноември в бизнес център „Сердика“ в София. Това е една от най-забавните пародии на автора, разказват от унгарския културен институт & ...
Валери Генков
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО
Премиерата на българското издание на книгата „Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО“ се състоя тази вечер в Литературен клуб „Перото“ в столицата. Автор на изследването на историята на военния съюз е британският журналист Питър Апс, ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
НИМ представя в издание 103 рисувани съда, открити при разкопките на античната Аполония Понтика
Общо 103 рисувани съда, открити при разкопките на некропола на античната Аполония Понтика през 90-те години, са изследвани в нова книга на д-р Любава Конова. Томът ще има представяне на 27 ноември в Националния исторически музей (НИМ), съобщават организаторите ...
Ангелина Липчева
На бюрото
С филателно издание, марка и пощенски печат отбелязват рождението на Цветан Цеков – Карандаш
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Доц. д-р Христо Гьошев: Поставяме въпроса за актуалната значимост на херменевтиката
Валери Генков
Център за книгата и департамент „Философия и социология“ на Нов български университет (НБУ) представят сборника „Векът на херменевтиката“ (съставителство, предговор и научна редакция на Христо Гьошев) - на 26 ноември, в книжарницата на корпус I в НБУ, съобщиха от екипа на висшето училище. Събитието е с модератор д-р Владимир Маринов , а участници са почетен проф. д-р Васил ...
Авторът и перото
Пърсивал Евърет и Джейсън де Леон спечелиха американската Национална литературна награда
Добрина Маркова
На бюрото
Журналистката Валентина Петкова събира 55 истории от авторската си рубрика „Двама в люлка ...
Начало Златното мастило

Литературна инсталация „С.Т.Е.Н.А.“ ще е част от есенните „Литературни срещи“

19:24 ч. / 08.11.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
5636
Литературна инсталация „С.Т.Е.Н.А.“ ще е част от есенните „Литературни срещи“
Литературна инсталация „С.Т.Е.Н.А.“ ще е част от есенните „Литературни срещи“
Снимка © DFA
Златното мастило

Литературна инсталация „С.Т.Е.Н.А.“ ще е част от есенните „Литературни срещи“. Тя ще може да бъде прочетена в One Gallery от 14 ноември, а срещата с авторите - писателката Йонна Елми и поета и драматург Стефан Иванов, е на 16 ноември, съобщават организаторите от фондация „Прочети София“.

Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев.

Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково.

На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, проте

С музикално-поетичен рецитал „Какво ли е един живот“ поетът Иван Антонов представи своето творчество в Свищов. Събитието се състоя в Художествена галерия „Николай Павлович“ и е част от празничната програма на Община Свищов по повод 1 ноември - Деня на народните будители.

Директорът на Художествената галерия Таня Ликова представи биографията на автора. 

Пред публиката свищовският поет представи стихове, които до момента не са публикувани. Той посочи, че те са под формата на житейска равносметка в поетична форма. Иван Антонов прочете стихове, посветени на неговите приятели и близки, както и такива, свързани със спомените му.

По време на рецитала пианистът и преподавател по пиано Бисера Друмева представи музикален съпровод.

Човешкото тяло и човешката душа не винаги вървят по една пътека и често водят един скрит и неприятен разг

Във Франция децата се запознават все повече с жените от историята чрез специализирани книги и подкасти, предаде АФП. Тези издания са посветени на видни жени от областта на науката, политиката и културата, и са оставили следа в своята епоха, но са забравени остават в сянката на мъжете.

Историческият подкаст „Одисея“ (Les Odyssées) на общественото радио „Франс Интер“ (France Inter), предназначен за деца на възраст от 7 до 12 години, е събрал 40 милиона слушатели за пет години. В него се разказва за жени като пиратката Ан Бони, биофизичката Розалинд Франклин и режисьорката Алис Ги-Блаше. 

Продуцентът на предаването Лора Гранбезансон разказа за един „много, много дълъг“ процес на възстановяване на равновесието „след 2000 години патриархат“. „Трябва да разказваме историите на тези жени, за да отворим въображе

Освен с лексиката и граматиката, преводачът трябва да бъде много добре запознат също и с манталитета на хората в страната, с чийто език работи. Това каза преводачката от български на италиански език Джорджа Спадони. Тази вечер тя ще участва в онлайн дискусия, посветена на темата за превода и на възприемането на българската литература в Италия.

„Има моменти, в които можеш да разбереш думите и те са много ясни, контекстът може би също, но те просто да не се връзват. Много суха материя е да гледаш само думите и тяхното значение, затова е много важно да знаеш как работи езикът“, смята Спадони, която е носител на наградата „Полски кот“ (2024) за превода на италиански на сборника „Всички на носа на гемията“ на Деян Енев.

По думите българският и италианският език имат много сходства помежду си, като даде за пример „богатата&

Романът ,,Панспермия“ на Полина Видас ще има представяне на 19 ноември в галерия „Доза“. Събитието ще е с участието на Ани Илков, съобщават издателите от „Жанет 45“.

Полина Видас е написала история, където истинското и реалното правят безброй неуспешни опити да се слеят в едно, за да покажат света и в процеса се превръщат от идеи в машини, които произвеждат комични, страшни, изумителни и тъжни ефекти, пише Владимир Полеганов за книгата.

По думите му, ако някога учените синтезират наркотик, който позволява да се преживее общата халюцинация на Борхес, Лем и Бъроуз, трябва задължително да го кръстят на този роман.

Редактор на „Панспермия“ е Красимир Лозанов. Според него авторката е проявила чудесно чувство за хумор в книгата си. „Тънко, хитро кодирано, умно маскирано – под научност, под сериозност, под какво ли

Есенното издание на „Литературни срещи“ ще се проведе под мотото „Това е стена“, цитат от стихотворението на Борис Христов „Стената“.  То е и директно свързано с темата на Фестивала за европейска солидарност – „Стени“, организиран от Културния център на Софийския университет и сдружение „Център за четене и култура“. Първото му издание е посветено на 35-годишнината от падането на Берлинската стена.

Инсталацията „С.Т.Е.Н.А.“ представя интерпретацията на Елми и Иванов към темата за съвременните стени – кои са те, дали са предимно реални или виртуални, как съществуват хората в зоната между тях.

Всеки от двамата автори представя пет текста с теми – „Самота“, „Тъга“, „Емиграция“, „Носталгия“, „Аномия“. В тях стоят въпросите за разпадането на света, за емиграцията, за „ивиците на смъртта“ вътре в самите хора, за недоверието в правилата и системите, за всички стени, за това, че не дойде животът, който беше обещан. 

В пространството на One Gallery през трите дни текстовете на Йоанна Елми и Стефан Иванов ще бъдат представени чрез визии, аудиозаписи и видеоразговори между двамата писатели, които живеят съответно в САЩ и България. Визуално текстовете приличат на гранична зона, допълвани от звуци и картини, които посетителят може да последва, ако реши, посочват организаторите. 

След срещата с Елми и Иванов, отново на 16 ноември в One Gallery, ще се състои събитието „Писатели говорят за стени“. Еми Барух, Здравка Евтимова, Илко Димитров, Мирела Иванова, Оля Стоянова, Петър Чухов и Пламен Дойнов ще прочетат свое или произведение на друг автор, свързано с темата. Водещ ще бъде Тони Николов. 

В програмата на есенните „Литературни срещи“ на 14 ноември в Двореца на Националната художествена галерия (НХГ) е предвиден разговор с германската писателка и журналистка Джаки Томе и поетесата и писателка Надежда Радулова. Негов модератор ще бъде преводачката и преподавателка Виолета Вичева. 

Джаки Томе е автор на книги, сред които „Една жена – една книга“, „Книга за всички, които остаряват“, „Празнувай бръчките си, както дойдат“, „Моменти на яснота“ и др. Романът „Братя“ е единствената преведена на български нейна книга. Тя стигна до краткия списък на Германската литературна награда през 2020 г. Чрез историята на двама братя, родени от двете страни на Стената, Томе разказва съвременната германска история от последните 30 години. През октомври 2024 г. писателката представи новата си книга Glück („Щастие“) в рамките на Франкфуртския панаир на книгата. 

По-късно същата вечер в Двореца на НХГ ще има дискусия с руския журналист и писател Михаил Зигар. Модератор ще е поетът и журналист Димитър Кенаров.

Михаил Зигар е бил военен кореспондент на вестник „Коммерсанть“, отразявал е военните конфликти в Ирак, Ливан, Палестина, Узбекистан и др. Бивш заместник главен редактор е на „Русский Newsweek“, бивш главен редактор от създаването на независимия руски новинарски телевизионен канал „Дождь“. Зигар снима и документални филми. Днес е колумнист на Der Spiegel и The New York Times. На български език са излезли книгите му „Война и наказание“, „Всички са свободни: Русия една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо“, „Империята трябва да умре“. 

Веднага след нахлуването на Русия в Украйна, той създава петиция срещу инвазията, подписана от руски писатели, художници и учени. Михаил Зигар напуска Русия скоро след началото на войната. От 2022 г. той прави серия от интервюта в своя YouTube канал с хора като Франсис Фукуяма, Ювал Ноа Харари, Стивън Пинкър, Джон Малкович, Тимъти Снайдер, Александър Квашневски, Михаил Горбачов и др. 

На 15 ноември в Двореца на НХГ е планиран разговор с българския писател Георги Господинов и и украинско-германската писателка Катя Петровская. Те ще дискутират по теми, свързани с историята, епохалните събития, миналото, смъртта. Модератор на срещата ще бъде литературната историчка и преподавателка Ани Бурова.

Катя Петровская е родена в Киев, следва в университета в Тарту и получава докторска степен в Москва през 1999 г. Авторката печели в Клагенфурт награда „Ингеборг Бахман“, както и литературните отличия „Аспекте“, „Ернст Толер“, Шубертовата литературна награда на град Аален и „Премио Стрега Еуропео“. Нейният литературен дебют „Може би Естер“ е преведена на 20 езика, включително на български език.

„Литературни срещи“ се осъществява с финансовата подкрепа на Министерството на културата и Столичната община. Тазгодишното издание на инициативата се реализира в партньорство с Културния център на Софийски университет и с подкрепата на фондация „Америка за България“.

Още от рубриката
Златното мастило
Румяна Янкова-Бедрозова: Издаването и писането на проза и на поезия са две различни неща
Добрина Маркова
Златното мастило
Анна Лазарова: За мен литературата винаги е била много свидна
Ангелина Липчева
Златното мастило
Радиожурналистът Симеон Колев гостува с книги за мъжа и родителството
Добрина Маркова
Всичко от рубриката
Предизвикателства, позиции, праистории
Валери Генков
Свои 135 интервюта и 26 статии в печатни медии от 1993 до 2023 г. събира акад. Васил Николов в книгата си „Предизвикателства, позиции, праистории“. Премиерата ...
Подиум на писателя
Николай Табаков: Ако една книга не съдържа екзистенциалните въпроси за човека - това не е литература, а е четиво
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО
Добрина Маркова
Авторът и перото
НИМ представя в издание 103 рисувани съда, открити при разкопките на античната Аполония Понтика
Ангелина Липчева
На бюрото
С филателно издание, марка и пощенски печат отбелязват рождението на Цветан Цеков – Карандаш
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Доц. д-р Христо Гьошев: Поставяме въпроса за актуалната значимост на херменевтиката
Валери Генков
Авторът и перото
Пърсивал Евърет и Джейсън де Леон спечелиха американската Национална литературна награда
Добрина Маркова
Литературен обзор
"Материята също е дух" представя творчеството на Никола Станчев
Добрина Маркова
На бюрото
Валентина Петкова събира в книга 55 истории от авторската си рубрика „Двама в люлката“
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Владимир Николов: Пътят към върха е проза
Добрина Маркова
На бюрото
Детския отдел на библиотека „Петко Р. Славейков“ започна поредица от 12 ежемесечни тематични четения
Ангелина Липчева
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Антоан Галимар осъди клеветническата кампания срещу Камел Дауд
Издателство "Галимар" осъди клеветническата кампания срещу носителя на литературната награда "Гонкур" за 2024 г. Камел Дауд, съобщи АФП.  Издателят Антоан Галимар защити френско-алжирския автор, обвинен от жертва на гражданската война в Алжир, според коя ...
Избрано
Мрачният капан на линейността
„Безсъдбовност" – първата книга на унгарския писател Имре Кертес от трилогията му за Холокоста, ще има представяне на 27 ноември в институт „Лист“, съобщават организаторите.  По думите им това е най-известният роман на автора, отл ...
Вера Маркова представя своя книга-проучване придружено с лекция
Ако сте поропуснали
Река Марица, като водната магистрала на Южна България в периода 15-19 век
Историкът и почетен гражданин на Хасково доц. д-р Георги Граматиков представи в Националния пресклуб в Хасково новото си научно изследване - книгата "Река Марица и светът около нея". Научният труд изследва най-голямата българска река  Марица и нейния прин ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.