РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Биография: Любен Каравелов

Дата на публикуване: 11:48 ч. / 07.11.2024
Редактор: Добрина Маркова
Прочетена
4468
Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното училище и в двукласното училище на Найден Геров, в гръцкото училище (1850-1852) и в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1852-1854) в Пловдив.
Биография: Любен Каравелов
Биография: Любен Каравелов
Снимка © DFA
На бюрото

"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!", пише в "Българи от старо време" Любен Каравелов.

Пожелавам на този, който спечели конкурса „Димитър Бояджиев“ тази вечер в Пазарджик, да пише със сърце и душа, каза Денис Олегов, носител на приза за млади поети през 2019 година. 

Една награда носи голяма отговорност да се покаже, че победителят не е избран случайно, победителят не е избран, защото е наложено име на пазара, победителят не е избран, защото е удобен. Не бива да се огъваме под комерсиалния натиск да пишеш това, което масовката иска от теб, а да пишем това, което ти искаш и чувстваш.  Това е много по- ценно от всички продажби и добри кариерни опции.

Записах се за участие в конкурса, за да имам една трибуна за изява, защото има много пишещи хора, но понякога се колебаем дали това, което пишем, се чете. Това, което аз правя, не се води от модата на съвремието и поради тази причина смятам, че конкурсите са една добра възможност. Изпрати

Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян ще издаде биобиблиография на Андрей Печилков – краевед, историк и общественик, каза Дарина Славова – завеждащ отдел „Справочно-библиографски и краезнание”. Тя посочи, че към момента библиотеката разполага с негова биобиблиография до 2006 г.

Андрей Печилков още приживе изявява желание да бъде направено продължението и да се включи всичко, което е издал през годините.

Тази дейност ще съдейства за популяризиране на неговите трудове, да се развитие на издателската дейност на културния институт и ще обогати краеведския фонд на обществените библиотеки в област Смолян и страната, допълни Славова. Биобиблиографията на Печилков ще бъде предназначена за специалисти библиотекари, за местните читалищни библиотеки, ще послужи на специалисти за основа на краеветски и исторически трудове, както и з

Поетът Ли-Йънг Лий получи награда от 100 хил. щатски долара за цялостни постижения от Фондацията за поезия в САЩ, съобщи АП. 

Карол Бостън Уотърфорд получи званието "Поет на младите хора". 

Основаната в Чикаго неправителствена организация връчи награда "Пегас" и 10 000 щатски долара на Елизабет Сара Коулс за "служене на поезията". 25 хил долара и награда "Пегас" получи Джен Бенка, поетеса и бивш изпълнителен директор на Академията на американските поети. 

Лий е тазгодишният носител на наградата за поезия "Лили Рут", която носи името на наследница на фармацевтична империя, дарила 100 млн. щатски долара на сп. "Поетри" ("Поезия"), през 2002 г. Именно дарението довежда до създаването на Фондацията за поезия. 

Фондацията избира своите лауреати на базата на насочеността към младите читатели и печеленето на нова аудитория за поезията. 

Писателят Салман Рушди е сред претендентите за водещата награда за нехудожествена литература „Бейли Гифорд“ във Великобритания, предаде Асошиейтед прес. 

Мемоарите му „Нож: Медитации след опит за убийство“ (Knife: Meditations After an Attempted Murder) е сред 12-те книги в дългия списък за приза. Победителят ще получи и 50 000 британски лири (66 000 щатски долара). 

Писателят, който е на 77 години, разказва в книгата си как е нападнат през 2022 година в САЩ, докато се готви да изнесе лекция пред публика. Рушди е намушкан няколко пъти и ослепява с едното око. За нападението пред съда предстои са бъде изправен Хади Матар, американски мюсюлманин от Ню Джърси.  

Журито на наградата „Бейли Гифорд“ определя книгата като „брутална, честна и най-вече забавна“, отбелязва Асошиейтед прес.

През 1981 г.

Център за книгата и департамент „Право“ в Нов български университет (НБУ) ще представят сборника „Правото в епохата на цифровата трансформация: Предизвикателства и възможности“ със съставител Деница Топчийска, на 15 ноември в книжарницата на корпус I в НБУ.

Събитието е с модератор гл. ас. д-р Владимир Маринов и дискутанти проф. д-р Веселин Вучков, и доц. д-р Деница Топчийска.

Сборникът „Правото в епохата на цифровата трансформация: Предизвикателства и възможности“ съдържа доклади от едноименната конференция, проведена на 19 май 2023 г. в НБУ. В него ще намерите експертни анализи, свързани със защитата на личните данни и регулирането на данни, изкуствения интелект, интелектуалната собственост и много други актуални въпроси, обвързани с функционирането на дигиталната среда.

Сборникът поставя началото на новата поредица на НБУ ф

Любен Каравелов е поет, писател, обществено-политически и книжовен деец, и революционер (1834-1879).

Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното училище и в двукласното училище на Найден Геров, в гръцкото училище (1850-1852) и в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1852-1854) в Пловдив.

В нея се отбелязва, че Каравелов пътува заедно с баща си по търговските му дела из българските земи и Сърбия, събира много впечатления за положението на народа, за неговия бит и нрави, които по-късно намират отражение в творчеството му. Отрано той осъзнава националната общност на българите, нетърпимото им положение в условията на разпадащата се Османска империя и необходимостта от отхвърляне на чуждото владичество. През юни 1857 г., с помощта на Найден Геров, заминава за Русия, за да продължи образованието си. Неуспял да постъпи във военно училище, посещава лекции в Историко-филологическия факултет на Московския университет като доброволен слушател. В Москва се свързва с известни славянофили - учени и политици: Михаил Погодин, Нил Попов, Иван Аксаков, Александър Рачински и други. С тяхно съдействие получава материална подкрепа за следването си.

В Москва Любен Каравелов пише и отпечатва първите си разкази и повести

През 1859 г. Любен Каравелов става един от организаторите на дружеството на българските студенти в Москва „Братски труд“ и от 1860 до 1862 г. участва в редактирането на неговото списание „Братски труд“. През 1861-1862 г. замисля да основе тайна българска патриотична организация („общество“) в Белград, официално с просветно-културни задачи, но фактически с политическа цел за подготовка на въстание в България. Заедно с руския революционер Иван Прижов изработва проект за създаването на организацията.

От началото на 60-те години на 19-и век започва да сътрудничи на руския периодичен печат по въпросите на освободителните борби на южните славяни, публикува и критически оценки за развитието на южнославянската литература. Заедно с Прижов подготвя и сборник от български фолклорни материали - „Паметници на народния бит на българите“ (1861). В Москва пише и отпечатва първите си разкази и повести, обединени по-късно в сборника „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (1868). С публицистиката и литературното си творчество Каравелов допринася за запознаване на руската общественост с положението на българите, със стремежа им към свобода, показва историческата отживялост на османското владичество и зависимостта на българите от Цариградската патриаршия, поддържа революционната линия на Георги С. Раковски.

Подозренията на царската полиция за връзките му с руските революционери, подемът в освободителното движение на Балканите през 1866-1867 г., както и страстното му желание да участва непосредствено в освободително движение на българския народ стават причина в началото на 1867 г. да напусне Русия. Установява се в Белград като дописник на руските вестници „Голос“ и „Московские ведомости“. Влиза в средите на българската революционна емиграция и на напредничавата организация Обединена сръбска омладина, с чиито представители установява връзки още в Русия. Заедно с революционно настроените членове на Омладинската организация в Русия „Сръбска община“ замисля организирането на въстание на Балканите, включително и в България. През пролетта на 1867 г. Каравелов създава Българския революционен комитет в Белград със задача да подготви чети на сръбска територия, които да се включат в евентуално българско въстание. Той изработва наредба-устав на комитета в духа на революционната идеология и тактика на Раковски. Заедно с членовете на комитета подготвя българска чета от 600 души, влиза в преговори със сръбското правителство и прави опит да я прехвърли през сръбско-турската граница в Северозападна България. Този опит е осуетен от сръбските и турските власти. Каравелов подлага на остра критика политиката на Сърбия, поради което е екстерниран през ноември 1867 г. в Нови Сад (Австро-Унгария). Там той продължава публицистичната и литературната си дейност, като още по-тясно се свързва със сръбското Омладинско движение.

През юни 1868 г. е арестуван по обвинение в съучастие в организираното от дейци на Омладината покушение срещу сръбския княз Михаил Обренович (1823-1868) и в остра критика на политиката на Сърбия. Остава в затвора в Будапеща до 4 януари 1869 г., където пише „Мои братя“ - обръщение към българските патриоти с програмен характер, което е публикувано по-късно във в. „Народност“. По-късно описва преживяванията си в затвора в книгата „Из мъртвия дом“ (1871 г. на сръбски език; 1938 г. на български език, посмъртно).

През 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет

През май 1869 г. Любен Каравелов се установява в Букурещ. Там той е поканен от дейците на Добродетелната дружина да поеме редактирането на в. „Отечество“. При подготовката на първия брой възниква идеен конфликт с издателите и Каравелов отказва да им сътрудничи. От 7 ноември 1869 г. издава свой революционен вестник - „Свобода“, който от 1873 г. продължава под името „Независимост“. От 1872 г. пръв помощник на Каравелов в списването на вестника е Христо Ботев.

През есента на 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет (БРЦК). Той изготвя първите програмни документи на комитета, в които застъпва идеята за освобождение на България чрез революционни средства. Той защитава изграждането на демократично общество, в което ще се гарантират гражданските права на всички. По това време издава „Програма на Българския революционен комитет“ (пролетта на 1870) и брошурата „Български глас“ (есента на 1870), където разработва основните принципи, задачи и цели на организацията. На Общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872) Любен Каравелов е избран за председател на комитета. Той ръководи външния център на БРЦК в тясна връзка с Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски.

След гибелта на Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация той продължава да ръководи БРЦК, но преживява тежки огорчения и разочарования. През 1874 г. спира издаването на вестник „Независимост“ - орган на БРЦК. Под ръководството на Каравелов се организират три общи събрания на БРЦК (11-12 май 1873 г.; 20-21 август 1874 г.; 26 декември 1874 г.). На събранието на 26 декември 1874 г. между Каравелов и Ботев възниква сериозен идеен спор, прераснал по-късно в открита вражда. От януари 1875 г. Каравелов започва да издава списание „Знание“, чрез което популяризира напредничави идеи, материалистически възгледи, публикува художествени и фолклорни произведения.

Постепенно Каравелов се оттегля от активна политическа дейност, той е критикуван остро от младото поколение емигранти, заради преустановяването на революционния вестник и напуска БРЦК през лятото на 1875 г., но не остава настрана от подготовката на Априлското въстание (1876).

Той участва в преговорите на революционната емиграция в Румъния и вътрешните дейци със сръбското правителство за координиране на българското въстание и подготвяната от сръбското правителство война с Османската империя, работи за организирането на български доброволчески части в тази война, посреща възторжено обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и съдейства на руската армия.

През лятото на 1878 г. се завръща в България. Любен Каравелов участва дейно в обществения живот отначало в Търново, а по-късно в Русе. Продължава издаването на списание „Знание“. Замисля ново обществено-литературно издание „Начало“, но здравословното му състояние се влошава.

Любен Каравелов умира на 21 януари 1879 г. в Русе.

Каравелов е автор на много публицистични и художествени творби

Любен Каравелов създава значителни публицистични и художествени произведения. Публицистиката на Каравелов е изпълнена с богато съдържание, тя отразява народния живот, засяга политически, социални и културни проблеми. Голямо значение имат неговите фейлетони, печатани под заглавието „Знаеш ли ти кои сме?“ в сътрудничество с Христо Ботев. С остро сатирично перо Каравелов критикува политическото и духовното безправие, слабостите и пороците в българския културен и литературен живот, фалшивия патриотизъм, алчността и парвенющината на забогатялата българска емиграция, нейната консервативност и неискреното отношение към борбата за народно освобождение, посредствените литературни творби, просветителските схващания на някои книжовници.

Първият разказ на Любен Каравелов е „Атаман болгарских разбойников“ (1860, на български език под заглавие „Войвода“). През 1868 г. издава в Москва сборник повести и разкази „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (на руски език). В сборника помества и пътеписите си „Из записките на българина“ (1867, на руски език; 1930, на български език под заглавие „Записки за България и за българите“). Пише разкази и повести със сюжети от живота на съвременните българи, изпълнени с уважение към нравите и бита им, рисува сцени на социална и политическа неправда - „Неда“ (1861, на руски език; 1872, на български език), „Сирото семейство“ (1862, на руски език; 1869, на български език), „Турски паша“ (1866, на руски език; 1871, на български език). Каравелов критикува поддръжниците на поробителите в - „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), консерватизма в обществените и битовите отношения - „Българи от старо време“ (1867, на руски език; 1872, на български език), вярва в революционните сили на народа - „Дончо“ (1864, на руски език; 1870, на български език), „Богатият сиромах“ (1873).

По време на пребиваването си в Сърбия Каравелов написва и издава повести и разкази със сюжети от съвременния сръбски живот - „Крива ли е съдбата?“ (1868, на сръбски език; 1888, на български език, посмъртно), „Сока“ (1869, на сръбски език; 1965, на български език) и „Горчива съдба“ (1869, на сръбски език).

Най-интензивно и целенасочено е творческото развитие на Каравелов в Букурещ. Там той написва и публикува повестите: „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), „Богатият сиромах“ (1973), „Три картини от българския живот. Маминото детенце. Извънреден родолюбец. Прогресист“ (1874), „Ще ли им се върне?“ (1876, публикувано 1878), „Децата не приличат на бащите си“ (1876-1878), трилогията „Отмъщение“, „После отмъщение“ и „Тука му е краят“ (1873-1874), драмата „Хаджи Димитър Ясенов“ (1872), стихотворения и критически статии.

Стихотворното творчество на Каравелов носи белезите на непосредствените емоции на големия революционер и патриот, който опоетизира родната природа, възвеличава борбата за отхвърляне на вековния гнет, възпява народното единство, чувствата на обич и тъга на емигранта по родния край. Някои от стихотворенията му се приемат и пеят като народни песни - „Хубава си, моя горо“, „Пролет дойде“, „Стара планина“ и други. Съставя сборниците „Паметници на народния бит на българите“ (3000 пословици, поговорки, народни приказки, народни имена и други) и „Български народни песни“. Издава поредицата „Детска библиотека“ - пет книги под общо заглавие „Разкази за старовременните хора“ (1873-1874). Пише драми и пътеписи, автор е на библиографски трудове.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Британската писателка Саманта Харви стана първата жена от 2019 г. насам, отличена с литературната награда "Букър", предаде ДПА. Тя спечели отличието за книгата си Orbital ...
Вижте също
Тази книга е в памет на всички тези 45 достойни личности на българската култура и наука, които ме допуснаха до себе си. Това каза журналистката Виолета Цветкова по повод ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Денят на унгарския език бе отбелязан с инициативата "Научи една унгарска дума"
Студентите от специалността "Унгарска филология" отбелязаха Деня на унгарския език с инициативата "Научи една унгарска дума", съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".  Събитието се състоя в сградата на Стопанския факултет на Со ...
Добрина Маркова
На бюрото
Петя Кокудева разказва истории на деца бежанци от различни страни
Документалната книга „Колелото на Кинан“ разказва истории на деца бежанци от различни страни. Автор на текста е Петя Кокудева, а на илюстрациите - Ина Кьорова, съобщават издателите от „Жанет 45“. По думите им смисълът на книгата е да и ...
Валери Генков
Румяна Янкова-Бедрозова представя „Ако днес няма утре“
Валери Генков
На бюрото
Обикновени истории с неочакван край
Обикновени истории с неочакван край разказва Анелия Гешева в книгата „Жени без мъже“. Книгата от Издателство „Потайниче“ ще бъде представена във Велико Търново на 14 ноември в пространството за култура „ТаМ“, съобщиха органи ...
Добрина Маркова
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
На бюрото
Денят на унгарския език бе отбелязан с инициативата "Научи една унгарска дума"
Студентите от специалността "Унгарска филология" отбелязаха Деня на унгарския език с инициативата "Научи една унгарска дума", съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".  Събитието се състоя в сградата на Стопанския факултет на Со ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Главният редактор на британския „Вог“ се притеснява от външния вид на новите модели
Главният редактор на британското издания на списание „Вог“ Чиома Нади каза в интервю за Би Би Си, че е „много притеснена“ от завръщането на моделите, които са прекалено слаби, предаде АФП. „Намираме се в момент, в който слабата ф ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Мъдри истории от стари времена
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Двадесет и две читалищни библиотеки ще получат финансиране за нови книги
Валери Генков
Двадесет и две читалищни библиотеки в област Перник ще получат финансиране за обновяване на книжния си фонд. Културните институции са сред одобрените в ежегодната сесия по програма "Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“ за 2024 г.  Подпомогнати ще бъдат десет библиотеки в община Перник, шест в община Радомир, пет в Община Брезник и една в община ...
Литературен обзор
Италианското трио Il Volo е вдъхновение за новия роман на Виолета Янушева
Валери Генков
Златното мастило
На 14 ноември в Национална галерия – Двореца ще се проведе поредното събитие от "Литерату ...
Начало На бюрото

Биография: Любен Каравелов

11:48 ч. / 07.11.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
4468
Биография: Любен Каравелов
Биография: Любен Каравелов
Снимка © DFA
На бюрото

"Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято - всичко е твое!", пише в "Българи от старо време" Любен Каравелов.

Пожелавам на този, който спечели конкурса „Димитър Бояджиев“ тази вечер в Пазарджик, да пише със сърце и душа, каза Денис Олегов, носител на приза за млади поети през 2019 година. 

Една награда носи голяма отговорност да се покаже, че победителят не е избран случайно, победителят не е избран, защото е наложено име на пазара, победителят не е избран, защото е удобен. Не бива да се огъваме под комерсиалния натиск да пишеш това, което масовката иска от теб, а да пишем това, което ти искаш и чувстваш.  Това е много по- ценно от всички продажби и добри кариерни опции.

Записах се за участие в конкурса, за да имам една трибуна за изява, защото има много пишещи хора, но понякога се колебаем дали това, което пишем, се чете. Това, което аз правя, не се води от модата на съвремието и поради тази причина смятам, че конкурсите са една добра възможност. Изпрати

Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян ще издаде биобиблиография на Андрей Печилков – краевед, историк и общественик, каза Дарина Славова – завеждащ отдел „Справочно-библиографски и краезнание”. Тя посочи, че към момента библиотеката разполага с негова биобиблиография до 2006 г.

Андрей Печилков още приживе изявява желание да бъде направено продължението и да се включи всичко, което е издал през годините.

Тази дейност ще съдейства за популяризиране на неговите трудове, да се развитие на издателската дейност на културния институт и ще обогати краеведския фонд на обществените библиотеки в област Смолян и страната, допълни Славова. Биобиблиографията на Печилков ще бъде предназначена за специалисти библиотекари, за местните читалищни библиотеки, ще послужи на специалисти за основа на краеветски и исторически трудове, както и з

Поетът Ли-Йънг Лий получи награда от 100 хил. щатски долара за цялостни постижения от Фондацията за поезия в САЩ, съобщи АП. 

Карол Бостън Уотърфорд получи званието "Поет на младите хора". 

Основаната в Чикаго неправителствена организация връчи награда "Пегас" и 10 000 щатски долара на Елизабет Сара Коулс за "служене на поезията". 25 хил долара и награда "Пегас" получи Джен Бенка, поетеса и бивш изпълнителен директор на Академията на американските поети. 

Лий е тазгодишният носител на наградата за поезия "Лили Рут", която носи името на наследница на фармацевтична империя, дарила 100 млн. щатски долара на сп. "Поетри" ("Поезия"), през 2002 г. Именно дарението довежда до създаването на Фондацията за поезия. 

Фондацията избира своите лауреати на базата на насочеността към младите читатели и печеленето на нова аудитория за поезията. 

Писателят Салман Рушди е сред претендентите за водещата награда за нехудожествена литература „Бейли Гифорд“ във Великобритания, предаде Асошиейтед прес. 

Мемоарите му „Нож: Медитации след опит за убийство“ (Knife: Meditations After an Attempted Murder) е сред 12-те книги в дългия списък за приза. Победителят ще получи и 50 000 британски лири (66 000 щатски долара). 

Писателят, който е на 77 години, разказва в книгата си как е нападнат през 2022 година в САЩ, докато се готви да изнесе лекция пред публика. Рушди е намушкан няколко пъти и ослепява с едното око. За нападението пред съда предстои са бъде изправен Хади Матар, американски мюсюлманин от Ню Джърси.  

Журито на наградата „Бейли Гифорд“ определя книгата като „брутална, честна и най-вече забавна“, отбелязва Асошиейтед прес.

През 1981 г.

Център за книгата и департамент „Право“ в Нов български университет (НБУ) ще представят сборника „Правото в епохата на цифровата трансформация: Предизвикателства и възможности“ със съставител Деница Топчийска, на 15 ноември в книжарницата на корпус I в НБУ.

Събитието е с модератор гл. ас. д-р Владимир Маринов и дискутанти проф. д-р Веселин Вучков, и доц. д-р Деница Топчийска.

Сборникът „Правото в епохата на цифровата трансформация: Предизвикателства и възможности“ съдържа доклади от едноименната конференция, проведена на 19 май 2023 г. в НБУ. В него ще намерите експертни анализи, свързани със защитата на личните данни и регулирането на данни, изкуствения интелект, интелектуалната собственост и много други актуални въпроси, обвързани с функционирането на дигиталната среда.

Сборникът поставя началото на новата поредица на НБУ ф

Любен Каравелов е поет, писател, обществено-политически и книжовен деец, и революционер (1834-1879).

Любен Стойчев Каравелов е роден на 7 ноември 1834 г. в Копривщица. Израства в семейство на бегликчия. Учи в родния си град (1841-1850) в килийното училище и в двукласното училище на Найден Геров, в гръцкото училище (1850-1852) и в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (1852-1854) в Пловдив.

В нея се отбелязва, че Каравелов пътува заедно с баща си по търговските му дела из българските земи и Сърбия, събира много впечатления за положението на народа, за неговия бит и нрави, които по-късно намират отражение в творчеството му. Отрано той осъзнава националната общност на българите, нетърпимото им положение в условията на разпадащата се Османска империя и необходимостта от отхвърляне на чуждото владичество. През юни 1857 г., с помощта на Найден Геров, заминава за Русия, за да продължи образованието си. Неуспял да постъпи във военно училище, посещава лекции в Историко-филологическия факултет на Московския университет като доброволен слушател. В Москва се свързва с известни славянофили - учени и политици: Михаил Погодин, Нил Попов, Иван Аксаков, Александър Рачински и други. С тяхно съдействие получава материална подкрепа за следването си.

В Москва Любен Каравелов пише и отпечатва първите си разкази и повести

През 1859 г. Любен Каравелов става един от организаторите на дружеството на българските студенти в Москва „Братски труд“ и от 1860 до 1862 г. участва в редактирането на неговото списание „Братски труд“. През 1861-1862 г. замисля да основе тайна българска патриотична организация („общество“) в Белград, официално с просветно-културни задачи, но фактически с политическа цел за подготовка на въстание в България. Заедно с руския революционер Иван Прижов изработва проект за създаването на организацията.

От началото на 60-те години на 19-и век започва да сътрудничи на руския периодичен печат по въпросите на освободителните борби на южните славяни, публикува и критически оценки за развитието на южнославянската литература. Заедно с Прижов подготвя и сборник от български фолклорни материали - „Паметници на народния бит на българите“ (1861). В Москва пише и отпечатва първите си разкази и повести, обединени по-късно в сборника „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (1868). С публицистиката и литературното си творчество Каравелов допринася за запознаване на руската общественост с положението на българите, със стремежа им към свобода, показва историческата отживялост на османското владичество и зависимостта на българите от Цариградската патриаршия, поддържа революционната линия на Георги С. Раковски.

Подозренията на царската полиция за връзките му с руските революционери, подемът в освободителното движение на Балканите през 1866-1867 г., както и страстното му желание да участва непосредствено в освободително движение на българския народ стават причина в началото на 1867 г. да напусне Русия. Установява се в Белград като дописник на руските вестници „Голос“ и „Московские ведомости“. Влиза в средите на българската революционна емиграция и на напредничавата организация Обединена сръбска омладина, с чиито представители установява връзки още в Русия. Заедно с революционно настроените членове на Омладинската организация в Русия „Сръбска община“ замисля организирането на въстание на Балканите, включително и в България. През пролетта на 1867 г. Каравелов създава Българския революционен комитет в Белград със задача да подготви чети на сръбска територия, които да се включат в евентуално българско въстание. Той изработва наредба-устав на комитета в духа на революционната идеология и тактика на Раковски. Заедно с членовете на комитета подготвя българска чета от 600 души, влиза в преговори със сръбското правителство и прави опит да я прехвърли през сръбско-турската граница в Северозападна България. Този опит е осуетен от сръбските и турските власти. Каравелов подлага на остра критика политиката на Сърбия, поради което е екстерниран през ноември 1867 г. в Нови Сад (Австро-Унгария). Там той продължава публицистичната и литературната си дейност, като още по-тясно се свързва със сръбското Омладинско движение.

През юни 1868 г. е арестуван по обвинение в съучастие в организираното от дейци на Омладината покушение срещу сръбския княз Михаил Обренович (1823-1868) и в остра критика на политиката на Сърбия. Остава в затвора в Будапеща до 4 януари 1869 г., където пише „Мои братя“ - обръщение към българските патриоти с програмен характер, което е публикувано по-късно във в. „Народност“. По-късно описва преживяванията си в затвора в книгата „Из мъртвия дом“ (1871 г. на сръбски език; 1938 г. на български език, посмъртно).

През 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет

През май 1869 г. Любен Каравелов се установява в Букурещ. Там той е поканен от дейците на Добродетелната дружина да поеме редактирането на в. „Отечество“. При подготовката на първия брой възниква идеен конфликт с издателите и Каравелов отказва да им сътрудничи. От 7 ноември 1869 г. издава свой революционен вестник - „Свобода“, който от 1873 г. продължава под името „Независимост“. От 1872 г. пръв помощник на Каравелов в списването на вестника е Христо Ботев.

През есента на 1869 г. Любен Каравелов създава в Букурещ Българския революционен централен комитет (БРЦК). Той изготвя първите програмни документи на комитета, в които застъпва идеята за освобождение на България чрез революционни средства. Той защитава изграждането на демократично общество, в което ще се гарантират гражданските права на всички. По това време издава „Програма на Българския революционен комитет“ (пролетта на 1870) и брошурата „Български глас“ (есента на 1870), където разработва основните принципи, задачи и цели на организацията. На Общото събрание на БРЦК (29 април - 4 май 1872) Любен Каравелов е избран за председател на комитета. Той ръководи външния център на БРЦК в тясна връзка с Вътрешната революционна организация, създадена от Васил Левски.

След гибелта на Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация той продължава да ръководи БРЦК, но преживява тежки огорчения и разочарования. През 1874 г. спира издаването на вестник „Независимост“ - орган на БРЦК. Под ръководството на Каравелов се организират три общи събрания на БРЦК (11-12 май 1873 г.; 20-21 август 1874 г.; 26 декември 1874 г.). На събранието на 26 декември 1874 г. между Каравелов и Ботев възниква сериозен идеен спор, прераснал по-късно в открита вражда. От януари 1875 г. Каравелов започва да издава списание „Знание“, чрез което популяризира напредничави идеи, материалистически възгледи, публикува художествени и фолклорни произведения.

Постепенно Каравелов се оттегля от активна политическа дейност, той е критикуван остро от младото поколение емигранти, заради преустановяването на революционния вестник и напуска БРЦК през лятото на 1875 г., но не остава настрана от подготовката на Априлското въстание (1876).

Той участва в преговорите на революционната емиграция в Румъния и вътрешните дейци със сръбското правителство за координиране на българското въстание и подготвяната от сръбското правителство война с Османската империя, работи за организирането на български доброволчески части в тази война, посреща възторжено обявяването на Руско-турската освободителна война (1877-1878) и съдейства на руската армия.

През лятото на 1878 г. се завръща в България. Любен Каравелов участва дейно в обществения живот отначало в Търново, а по-късно в Русе. Продължава издаването на списание „Знание“. Замисля ново обществено-литературно издание „Начало“, но здравословното му състояние се влошава.

Любен Каравелов умира на 21 януари 1879 г. в Русе.

Каравелов е автор на много публицистични и художествени творби

Любен Каравелов създава значителни публицистични и художествени произведения. Публицистиката на Каравелов е изпълнена с богато съдържание, тя отразява народния живот, засяга политически, социални и културни проблеми. Голямо значение имат неговите фейлетони, печатани под заглавието „Знаеш ли ти кои сме?“ в сътрудничество с Христо Ботев. С остро сатирично перо Каравелов критикува политическото и духовното безправие, слабостите и пороците в българския културен и литературен живот, фалшивия патриотизъм, алчността и парвенющината на забогатялата българска емиграция, нейната консервативност и неискреното отношение към борбата за народно освобождение, посредствените литературни творби, просветителските схващания на някои книжовници.

Първият разказ на Любен Каравелов е „Атаман болгарских разбойников“ (1860, на български език под заглавие „Войвода“). През 1868 г. издава в Москва сборник повести и разкази „Страници из книгата за страданията на българския народ“ (на руски език). В сборника помества и пътеписите си „Из записките на българина“ (1867, на руски език; 1930, на български език под заглавие „Записки за България и за българите“). Пише разкази и повести със сюжети от живота на съвременните българи, изпълнени с уважение към нравите и бита им, рисува сцени на социална и политическа неправда - „Неда“ (1861, на руски език; 1872, на български език), „Сирото семейство“ (1862, на руски език; 1869, на български език), „Турски паша“ (1866, на руски език; 1871, на български език). Каравелов критикува поддръжниците на поробителите в - „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), консерватизма в обществените и битовите отношения - „Българи от старо време“ (1867, на руски език; 1872, на български език), вярва в революционните сили на народа - „Дончо“ (1864, на руски език; 1870, на български език), „Богатият сиромах“ (1873).

По време на пребиваването си в Сърбия Каравелов написва и издава повести и разкази със сюжети от съвременния сръбски живот - „Крива ли е съдбата?“ (1868, на сръбски език; 1888, на български език, посмъртно), „Сока“ (1869, на сръбски език; 1965, на български език) и „Горчива съдба“ (1869, на сръбски език).

Най-интензивно и целенасочено е творческото развитие на Каравелов в Букурещ. Там той написва и публикува повестите: „Мъченик“ (1870), „Хаджи Ничо“ (1870), „Богатият сиромах“ (1973), „Три картини от българския живот. Маминото детенце. Извънреден родолюбец. Прогресист“ (1874), „Ще ли им се върне?“ (1876, публикувано 1878), „Децата не приличат на бащите си“ (1876-1878), трилогията „Отмъщение“, „После отмъщение“ и „Тука му е краят“ (1873-1874), драмата „Хаджи Димитър Ясенов“ (1872), стихотворения и критически статии.

Стихотворното творчество на Каравелов носи белезите на непосредствените емоции на големия революционер и патриот, който опоетизира родната природа, възвеличава борбата за отхвърляне на вековния гнет, възпява народното единство, чувствата на обич и тъга на емигранта по родния край. Някои от стихотворенията му се приемат и пеят като народни песни - „Хубава си, моя горо“, „Пролет дойде“, „Стара планина“ и други. Съставя сборниците „Паметници на народния бит на българите“ (3000 пословици, поговорки, народни приказки, народни имена и други) и „Български народни песни“. Издава поредицата „Детска библиотека“ - пет книги под общо заглавие „Разкази за старовременните хора“ (1873-1874). Пише драми и пътеписи, автор е на библиографски трудове.

Още от рубриката
На бюрото
Денят на унгарския език бе отбелязан с инициативата "Научи една унгарска дума"
Добрина Маркова
На бюрото
Петя Кокудева разказва истории на деца бежанци от различни страни
Валери Генков
На бюрото
Румяна Янкова-Бедрозова представя „Ако днес няма утре“
Валери Генков
Всичко от рубриката
Виолета Цветкова: Тези текстове не са творчески портрет. Аз ги наричам моментна снимка
Добрина Маркова
Тази книга е в памет на всички тези 45 достойни личности на българската култура и наука, които ме допуснаха до себе си. Това каза журналистката Виолета Цветкова по повод ...
Литературен обзор
Христо Мандев: Всички жанрове са ми любими за писане, само литературната критика не е моя страст
Ангелина Липчева
На бюрото
Денят на унгарския език бе отбелязан с инициативата "Научи една унгарска дума"
Добрина Маркова
Литературен обзор
Главният редактор на британския „Вог“ се притеснява от външния вид на новите модели
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Мъдри истории от стари времена
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Двадесет и две читалищни библиотеки ще получат финансиране за нови книги
Валери Генков
Литературен обзор
Италианското трио Il Volo е вдъхновение за новия роман на Виолета Янушева
Валери Генков
На бюрото
Петя Кокудева разказва истории на деца бежанци от различни страни
Валери Генков
Златното мастило
Гост на "Литературни срещи есен 2024" ще бъде руският журналист и писател Михаил Зигар
Валери Генков
Подиум на писателя
Поглед към света и къде е мястото на жабите в него
Ангелина Липчева
На бюрото
Румяна Янкова-Бедрозова представя „Ако днес няма утре“
Валери Генков
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Букурещ през последните десетилетия на комунистическия режим
Фотоизложба, озаглавена „Букурещ през последните десетилетия на комунистическия режим. Дипломация, цензура и контрол“, която представя на общественото внимание важна глава от най-новата история на Румъния, ще бъде открита на 11 ноември в централнат ...
Избрано
Обявен е 24-тият национален поетичен конкурс "Любовта е пиянство или пиянство от любов"
Община Силистра, Литературно сдружение „Реката и приятели“ и Регионална библиотека "Партений Павлович" обявиха началото на 24-тия Национален поетичен конкурс "Любовта е пиянство или пиянство от любов", съобщиха от администрация. Събитието е под пат ...
Бутиково издание за дарителство в България е достойно да заеме място във всяка библиотека по света
Ако сте поропуснали
Десет читалищни библиотеки ще получат финансиране за нови книги
Десет читалищни библиотеки в община Попово ще получат финансиране за обновяване на книжния си фонд. Подпомогнати ще бъдат библиотеките в читалищата в Попово и кварталите "Невски" и "Сеячи", както и в селата Водица, Гагово, Зараево, Ковачевец, Медовина, Паламар ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.