В пътуваща лаборатория за поезия под надслов „Поети без граници“ ученици в 9-и клас от Профилираната природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“ в Разград представиха своите творби пред публика. В залата на Народно читалище "Напредък 1901" в града пред съученици и гости, децата прочетоха на глас своите творби и показаха какво са научили за поезията, литературата, писането на стихотворения по време на тридневните поетически работилници, водени от поета и драматург Стефан Иванов.

В културната институция прозвучаха непринудени творби, изпълнени с ирония, чувство на хумор, текстове с интересни случки от ежедневието им. От своя страна публиката ги възнагради с бурни аплодисменти и много смях. „Главната ни цел беше да се усети, че в литературата има удоволствие, може да е дълбока, лична работа, може да е смешно, да има ирония. Надявам се поне

Димитър Маринов разказва за опита си в киното и театъра в две книги – „Към сцената“ и „Към екрана“. Представянето им ще е на 2 декември в литературния клуб „Перото“, съобщават от Националното издателство за образование и наука (НИОН) „Аз-буки“.

По думите им книгите са пътеводители по актьорска подготовка за всички професионалисти и любители на киното и театъра. Димитър Маринов дава насоки, практически упражнения и съвети, които отразяват професионалния му път както в България, така и в Холивуд. 

„Актьорът споделя, че по пътя му към върховете на киното му е липсвало споделянето – да го водят и да води. Той започва да си записва всички победи и поражения, да разсъждава за причините“, разказват от „Аз-буки“. Допълват, че тези негови бележки се превръщат в „Към сцената“ и &bd

Людмила Филипова представя нов роман за началото на българския род. Премиерата на книгата „Авитохол и небесният народ“ е на 6 ноември в столичния хотел „Маринела“, съобщават издателите от „Ентусиаст“.

По думите им романът е базиран на непознати досега източници и разказва за един недостатъчно изследван от специалистите период от историята.

„Докато пишех „Войната на буквите“ и „Войната на верите“, се замислих колко малко знаем за дългия път на древните българи“, посочва авторката. „През първите месеци на работа не можех да открия много за съдбините на нашите предци преди Кавказ, преди V в. Но малко по малко изникваха по-стари извори – предимно китайски, персийски, индийски, арменски и др. Докато четях и осъзнавах значението и приноса на предците ни за развитието на могъщи империи и конти