Радослав Петкашев: Творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение
"Не е изключено след време да напиша нов разказ, но на този етап искрено вярвам, че съм приключил с писането. Да си писател е специфичен занаят, призвание, което изисква пълна отдаденост, на каквато аз не съм готов, и категорично самочувствие, каквото аз нямам. Чисто и просто не съм писател. Проблем е и че неизбежно сравнявам моето писане с литературата, която чета, и резултатът никога не е в моя полза. Много по-добре и смислено се чувствам в полето на театралния превод и изобщо създаването на театър."
Съвършено общество не може и не трябва да съществува, но не трябва да спираме да го търсим. Това каза журналистът, преводач и писател Радослав Петкашев, чийто разказ „Малко по малко по малко“ е част от втория брой на списание „Съвременник“ за 2024 г. „Защо са му Симфония №9 и „Братя Карамазови“ на съвършеното общество? Хората не сме устроени за това. Трябва да има трудности, разочарования, болести, за да се борим с тях. Това създава тягата, която ни кара да вървим напред, а ние, хората, хич не сме изминали малко път“, отбеляза Петкашев. Според него хората не трябва да спират да се стремят към това недостижимо съвършено общество така, както „творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение, макар че знае, че това е невъзможно“. „Ако може тази безкрайна изгубена битка да ни носи и удоволствие, усещане за пълноценност, още по-добре“, допълни авторът на „Малко по малко по малко“. За списание „Съвременник“ той разказа, че е „институция в българската литература“. „Преди години списанието даде шанс на човек без никакъв опит в превода и писането. Благодарение на това сега аз се занимавам професионално с превод – нещо, което обичам и ме вълнува. Любопитното е, че най-престижното литературно издание дава с готовност възможности на нови автори и преводачи, докато от доста други не съм получавал дори отказ, а само мълчание. Шапка свалям на Владимир Зарев и Иво Рафаилов“, посочи Радослав Петкашев. Героите в разказа му разсъждават върху тезата, че „някои неща от нашето ежедневие ще ни карат да изглеждаме като варвари в очите на хората след 50 години“. Според автора на „Малко по малко по малко“ съвременните хора биха изглеждали като „варвари“ в бъдеще заради „нелепото затваряне на очи пред вече застигналата ни климатична катастрофа“, и то от нежелание да си причиним и най-дребното неудобство. „Нашите деца и техните деца ще живеят в един много по-нестабилен, несигурен, опасен, страшен, брутален свят, без да имат вина за това. Вината е и на предишните поколения, но най-вече наша, защото ние имаме безспорната информация какво се случва. Ние сме оркестърът, който свири, докато Титаник потъва, и след време следващите поколения с право ще ни сочат с пръст. Като родител тайно се моля това да не е така, моля се аз да съм един наивник, глупак, облъчен от определени западни медии, всичко да е в реда на нещата. Но не съм оптимист. Някакъв покой ми дава човешкият гений за адаптация“, разказа Радослав Петкашев. На въпроса излишен товар ли са амбицията и любопитството– тема, която също е засегната в разказа му, авторът отговаря, че могат да бъдат както товар, така и двигател. „Аз лично съм не особено любопитен човек и съм доста неамбициозен, което ме прави аутсайдер в днешния свят“, смята той. Разказа, че според него един журналист не е задължително да изпитва „товара“ на любопитството, за да върши добре работата си. „Журналистиката е професия като всяка друга, почти изцяло зависи от подготовка, опит, желание, може би малко талант, но иначе човек може да има най-различни черти на характера и да бъде журналист“, допълни той. След публикуването на „Малко по малко по малко“ във втория брой на „Съвременник“ за 2024 г. авторът посочи, че това е последният му разказ. „Не е изключено след време да напиша нов разказ, но на този етап искрено вярвам, че съм приключил с писането. Да си писател е специфичен занаят, призвание, което изисква пълна отдаденост, на каквато аз не съм готов, и категорично самочувствие, каквото аз нямам. Чисто и просто не съм писател. Проблем е и че неизбежно сравнявам моето писане с литературата, която чета, и резултатът никога не е в моя полза. Много по-добре и смислено се чувствам в полето на театралния превод и изобщо създаването на театър“, отбеляза Петкашев. Към момента той е ангажиран с предстоящата премиера на „Малки красиви неща“ – на 10 ноември в „Театро отсам канала“. Пиесата е по едноименния роман на Черил Стрейд и е адаптирана за сцена от Ния Вардалос . Автор на превода е Радослав Петкашев. Наскоро Народният театър „Иван Вазов“ съобщи, че ще продуцира нови проекти в рамките на втората „Отворена покана за артистични идеи“, сред които е „Топ потребител/Екстремни идентичности“ на Радослав Петкашев. „Това е съвсем нова британска пиеса, написана в началото на тази година и поставяна само веднъж в Манчестър. Не съм сигурен защо, но изпитвам особена тръпка, ако участвам в реализацията на съвсем нов текст от млад и непознат автор. Като че ли тези текстове ми говорят по-директно, без бариера, тук и сега. Конкретно тази пиеса се занимава с две актуални теми – консумеризма и нашия дигитален живот, който водим паралелно с реалния“, разказа Петкашев. По думите му по сцените в САЩ и Великобритания се случват неща, които са му много интересни и би искал някои от тях да стигнат и до българския зрител. „Например театър в жанрове, които принципно свързваме с киното – хорър, трилър, мистерия. Звучи странно, но театърът никога не е спирал да търси нови форми и изразни средства“, допълни той. Радослав Петкашев е роден през 1989 г. в София. Завършва руската гимназия „А. С. Пушкин“, след това – английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През последните 16 години е спортен журналист. Занимава се с превод на съвременна американска и английска проза и драматургия. Сред преведените от него пиеса са „Всички страхотни неща“ (Народен театър), „Дишай“ („Сфумато“), „Пистолет в торнадо“ („Театро отсам канала“), „Prima Facie“ („Топлоцентрала“) и др. През 2020 г. печели втора награда в конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“ с разказа „В планината“.
|
На бюрото
Журналистът Искра Урумова се срещна с почитатели на литературата в Добрич
Журналистът и писател Искра Урумова се срещна с почитатели на литературата в Регионалната библиотека “Дора Габе” в Добрич.
Урумова представи поредицата “Самодивски сезони”, която включва нейните книги “Откраднато, обречено, опазен ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Анна Йорданова: Сегашното ми поприще е съвсем различно
Първата си самостоятелна стихосбирка "Младост и любов" представи тази вечер перничанката Анна Йорданова в Регионалния исторически музей. На събитието дойдоха бивши и настоящи колеги, приятели и близки на авторката. Жената, която е главен експерт в Държавн ...
Валери Генков
|
„Календар на световната култура“ излиза в допълнено издание 80 години след първото си публикуване
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Тържествено бяха отбелязани 146 години от основаването на Националната библиотека ``Св. св. Кирил и Методий``
Националната библиотека ``Св. св. Кирил и Методий`` (НБКМ) отбелязва 146 години от своето основаване днес. Празникът беше отбелязан в Централното фоайе на институцията с кратко тържество.
В началото на честването бяха поднесени цветя на паметника на светите бр ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
Литературен обзор
Плевенската поетеса Лалка Павлова представи две нови книги
Плевенската поетеса Лалка Павлова представи две нови свои книги. Това стана в залата на художествената галерия Дарение „Колекция Светлин Русев” в града.
„Птица съм…“ е книга с избрана поезия, илюстрирана с 14 репродукции на худож ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Чавдар Николов събира близо 230 свои карикатури в книгата „Премиерите на демокрацията“
Чавдар Николов събира близо 230 свои карикатури в книгата си „Премиерите на демокрацията“. Изданието беше представено днес в рамките на Софийския международен панаир на книгата в Националния дворец на културата (НДК).
„При демокрацията &ndash ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Във „Възпявай градините“ Павел Хюле говори за времето сега, като се връща в миналото, каза Силвия Чолева
Добрина Маркова
|
В романа си „Възпявай градините“ Павел Хюле говори за времето сега, като се връща в миналото. Това каза Силвия Чолева по време на представянето на книгата в рамките на Софийския международен литературен фестивал в НДК днес.
Тя води събитието, в което участваха още преводачката на романа Силвия Борисова, издателят Мартин Христов и д-р Кристиян Янев от Факултета по славянски филологии на ...
|
Златното мастило
С куклен спектакъл бяха представени книгите на проф. Калина Стефанова в НДК
Ангелина Липчева
|