Радослав Петкашев: Творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение
Съвършено общество не може и не трябва да съществува, но не трябва да спираме да го търсим. Това каза журналистът, преводач и писател Радослав Петкашев, чийто разказ „Малко по малко по малко“ е част от втория брой на списание „Съвременник“ за 2024 г. „Защо са му Симфония №9 и „Братя Карамазови“ на съвършеното общество? Хората не сме устроени за това. Трябва да има трудности, разочарования, болести, за да се борим с тях. Това създава тягата, която ни кара да вървим напред, а ние, хората, хич не сме изминали малко път“, отбеляза Петкашев. Според него хората не трябва да спират да се стремят към това недостижимо съвършено общество така, както „творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение, макар че знае, че това е невъзможно“. „Ако може тази безкрайна изгубена битка да ни носи и удоволствие, усещане за пълноценност, още по-добре“, допълни авторът на „Малко по малко по малко“. За списание „Съвременник“ той разказа, че е „институция в българската литература“. „Преди години списанието даде шанс на човек без никакъв опит в превода и писането. Благодарение на това сега аз се занимавам професионално с превод – нещо, което обичам и ме вълнува. Любопитното е, че най-престижното литературно издание дава с готовност възможности на нови автори и преводачи, докато от доста други не съм получавал дори отказ, а само мълчание. Шапка свалям на Владимир Зарев и Иво Рафаилов“, посочи Радослав Петкашев. Героите в разказа му разсъждават върху тезата, че „някои неща от нашето ежедневие ще ни карат да изглеждаме като варвари в очите на хората след 50 години“. Според автора на „Малко по малко по малко“ съвременните хора биха изглеждали като „варвари“ в бъдеще заради „нелепото затваряне на очи пред вече застигналата ни климатична катастрофа“, и то от нежелание да си причиним и най-дребното неудобство. „Нашите деца и техните деца ще живеят в един много по-нестабилен, несигурен, опасен, страшен, брутален свят, без да имат вина за това. Вината е и на предишните поколения, но най-вече наша, защото ние имаме безспорната информация какво се случва. Ние сме оркестърът, който свири, докато Титаник потъва, и след време следващите поколения с право ще ни сочат с пръст. Като родител тайно се моля това да не е така, моля се аз да съм един наивник, глупак, облъчен от определени западни медии, всичко да е в реда на нещата. Но не съм оптимист. Някакъв покой ми дава човешкият гений за адаптация“, разказа Радослав Петкашев. На въпроса излишен товар ли са амбицията и любопитството– тема, която също е засегната в разказа му, авторът отговаря, че могат да бъдат както товар, така и двигател. „Аз лично съм не особено любопитен човек и съм доста неамбициозен, което ме прави аутсайдер в днешния свят“, смята той. Разказа, че според него един журналист не е задължително да изпитва „товара“ на любопитството, за да върши добре работата си. „Журналистиката е професия като всяка друга, почти изцяло зависи от подготовка, опит, желание, може би малко талант, но иначе човек може да има най-различни черти на характера и да бъде журналист“, допълни той. След публикуването на „Малко по малко по малко“ във втория брой на „Съвременник“ за 2024 г. авторът посочи, че това е последният му разказ. „Не е изключено след време да напиша нов разказ, но на този етап искрено вярвам, че съм приключил с писането. Да си писател е специфичен занаят, призвание, което изисква пълна отдаденост, на каквато аз не съм готов, и категорично самочувствие, каквото аз нямам. Чисто и просто не съм писател. Проблем е и че неизбежно сравнявам моето писане с литературата, която чета, и резултатът никога не е в моя полза. Много по-добре и смислено се чувствам в полето на театралния превод и изобщо създаването на театър“, отбеляза Петкашев. Към момента той е ангажиран с предстоящата премиера на „Малки красиви неща“ – на 10 ноември в „Театро отсам канала“. Пиесата е по едноименния роман на Черил Стрейд и е адаптирана за сцена от Ния Вардалос . Автор на превода е Радослав Петкашев. Наскоро Народният театър „Иван Вазов“ съобщи, че ще продуцира нови проекти в рамките на втората „Отворена покана за артистични идеи“, сред които е „Топ потребител/Екстремни идентичности“ на Радослав Петкашев. „Това е съвсем нова британска пиеса, написана в началото на тази година и поставяна само веднъж в Манчестър. Не съм сигурен защо, но изпитвам особена тръпка, ако участвам в реализацията на съвсем нов текст от млад и непознат автор. Като че ли тези текстове ми говорят по-директно, без бариера, тук и сега. Конкретно тази пиеса се занимава с две актуални теми – консумеризма и нашия дигитален живот, който водим паралелно с реалния“, разказа Петкашев. По думите му по сцените в САЩ и Великобритания се случват неща, които са му много интересни и би искал някои от тях да стигнат и до българския зрител. „Например театър в жанрове, които принципно свързваме с киното – хорър, трилър, мистерия. Звучи странно, но театърът никога не е спирал да търси нови форми и изразни средства“, допълни той. Радослав Петкашев е роден през 1989 г. в София. Завършва руската гимназия „А. С. Пушкин“, след това – английска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През последните 16 години е спортен журналист. Занимава се с превод на съвременна американска и английска проза и драматургия. Сред преведените от него пиеса са „Всички страхотни неща“ (Народен театър), „Дишай“ („Сфумато“), „Пистолет в торнадо“ („Театро отсам канала“), „Prima Facie“ („Топлоцентрала“) и др. През 2020 г. печели втора награда в конкурса „Рашко Сугарев“ на фонд „13 века България“ с разказа „В планината“.
|
![]()
На бюрото
Бил Гейтс насърчава анотирането на книги
В света съществуват два типа читатели: тези, които се отнасят към книгите с манична грижа и за които сгъването на ъгъл на страница е истинска ерес, и тези, които обичат да правят бележки в любимите си томове. Вероятно първите никога няма да заемат книги на вто ...
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Мозайка от миналото на Стара Загора – нови истории и любопитни факти за града
Премиерата на второто допълнено издание на сборника „Мозайка от миналото на Стара Загора“ с автори Светла Димитрова и Снежана Маринова ще се състои на 14 октомври във фоайето на втория етаж на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий& ...
Добрина Маркова
|
![]()
Как Съюзът загуби войната за паметта
Ангелина Липчева
|
![]()
На бюрото
От Средновековието до днес – духовната мисия на богомилите
Новата книга на българската писателка Румяна Халачева „Богомилският кръст“ ще бъде представена на 6 октомври в Регионална библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. Това събитие е част от богатата програма с литературни инициативи, о ...
Добрина Маркова
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Подиум на писателя
Българските млади разказвачи и техните приказки
Столичната община обяви началото на четиринадесетия национален детски конкурс за авторска приказка „Ще ти разкажа приказка“, който ще бъде отворен за участници до 20 ноември 2025 година. Този конкурс е една от най-значимите платформи за стимулиране ...
Добрина Маркова
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Бъдещето на многоезичието и технологиите в образованието
Катедра „Чуждоезиково обучение“ към Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов продължава да утвърждава своята значима роля в развитието на чуждоезиковото образование и многоезичието в България и региона. В рамките на петата поредна ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Авторът и перото
Виолета Апостолова – между личните преживявания и глобалните теми
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
Валери Генков
|
На 29 септември 2025 година Националният дарителски фонд „13 века България“ осъществи второ за тази година дарение от книги към Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново. Това дарение включва общо 121 книги, като част от тях представляват монографичните студии „Крум Дамянов“ и „Христо Нейков“, които са част от проекта на фонда & ...
|
![]() ![]()
Литературен обзор
Джанлука Биджо разкрива човечността зад решетките
Ангелина Липчева
|
10:48 ч. / 05.11.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3155 |
![]() |
Съвършено общество не може и не трябва да съществува, но не трябва да спираме да го търсим. Това каза журналистът, преводач и писател Радослав Петкашев, чийто разказ „Малко по малко по малко“ е част от втория брой на списание „Съвременник“ за 2024 г.
„Защо са му Симфония №9 и „Братя Карамазови“ на съвършеното общество? Хората не сме устроени за това. Трябва да има трудности, разочарования, болести, за да се борим с тях. Това създава тягата, която ни кара да вървим напред, а ние, хората, хич не сме изминали малко път“, отбеляза Петкашев. Според него хората не трябва да спират да се стремят към това недостижимо съвършено общество така, както „творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение, макар че знае, че това е невъзможно“. „Ако може тази безкрайна изгубена битка да ни носи и удоволствие, усещане за пълноценност, още по-добре“, допълни авторът на „Малко по малко по малко“.
За списание „Съвременник“ той разказа, че е „институция в българската литература“. „Преди години списанието даде шанс на човек без никакъв опит в превода и писането. Благодарение на това сега аз се занимавам професионално с превод – нещо, което обичам и ме вълнува. Любопитното е, че най-престижното литературно издание дава с готовност възможности на нови автори и преводачи, докато от доста други не съм получавал дори отказ, а само мълчание. Шапка свалям на Владимир Зарев и Иво Рафаилов“, посочи Радослав Петкашев.
Героите в разказа му разсъждават върху тезата, че „някои неща от нашето ежедневие ще ни карат да изглеждаме като варвари в очите на хората след 50 години“. Според автора на „Малко по малко по малко“ съвременните хора биха изглеждали като „варвари“ в бъдеще заради „нелепото затваряне на очи пред вече застигналата ни климатична катастрофа“, и то от нежелание да си причиним и най-дребното неудобство. „Нашите деца и техните деца ще живеят в един много по-нестабилен, несигурен, опасен, страшен, брутален свят, без да имат вина за това. Вината е и на предишните поколения, но най-вече наша, защото ние имаме безспорната информация какво се случва. Ние сме оркестърът, който свири, докато Титаник потъва, и след време следващите поколения с право ще ни сочат с пръст. Като родител тайно се моля това да не е така, моля се аз да съм един наивник, глупак, облъчен от определени западни медии, всичко да е в реда на нещата. Но не съм оптимист. Някакъв покой ми дава човешкият гений за адаптация“, разказа Радослав Петкашев.
На въпроса излишен товар ли са амбицията и любопитството– тема, която също е засегната в разказа му, авторът отговаря, че могат да бъдат както товар, така и двигател. „Аз лично съм не особено любопитен човек и съм доста неамбициозен, което ме прави аутсайдер в днешния свят“, смята той. Разказа, че според него един журналист не е задължително да изпитва „товара“ на любопитството, за да върши добре работата си. „Журналистиката е професия като всяка друга, почти изцяло зависи от подготовка, опит, желание, може би малко талант, но иначе човек може да има най-различни черти на характера и да бъде журналист“, допълни той.
След публикуването на „Малко по малко по малко“ във втория брой на „Съвременник“ за 2024 г. авторът посочи, че това е последният му разказ. „Не е изключено след време да напиша нов разказ, но на този етап искрено вярвам, че съм приключил с писането. Да си писател е специфичен занаят, призвание, което изисква пълна отдаденост, на каквато аз не съм готов, и категорично самочувствие, каквото аз нямам. Чисто и просто не съм писател. Проблем е и че неизбежно сравнявам моето писане с литературата, която чета, и резултатът никога не е в моя полза. Много по-добре и смислено се чувствам в полето на театралния превод и изобщо създаването на театър“, отбеляза Петкашев.
Към момента той е ангажиран с предстоящата премиера на „Малки красиви неща“ – на 10 ноември в „Театро отсам канала“. Пиесата е по едноименния роман на Черил Стрейд и е адаптирана за сцена от Ния Вардалос . Автор на превода е Радослав Петкашев. Наскоро Народният театър „Иван Вазов“ съобщи, че ще продуцира нови проекти в рамките на втората „Отворена покана за артистични идеи“, сред които е „Топ потребител/Екстремни идентичности“ на Радослав Петкашев.
„Това е съвсем нова британска пиеса, написана в началото на тази година и поставяна само веднъж в Манчестър. Не съм сигурен защо, но изпитвам особена тръпка, ако участвам в реализацията на съвсем нов текст от млад и непознат автор. Като че ли тези текстове ми говорят по-директно, без бариера, тук и сега. Конкретно тази пиеса се занимава с две актуални теми – консумеризма и нашия дигитален живот, който водим паралелно с реалния“, разказа Петкашев.
По думите му по сцените в САЩ и Великобритания се случват неща, които са му много интересни и би искал някои от тях да стигнат и до българския зрител. „Например театър в жанрове, които принципно свързваме с киното – хорър, трилър, мистерия. Звучи странно, но театърът никога не е спирал да търси нови форми и изразни средства“, допълни той.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Българската драматургия на международната сцена: премиера на "Асансьорът" в Италия и Кипър
Пиесата Асансьорът на русенската авторка Иглика Пеева, която вече е преведена на италиански и гръцки език, ще бъде представена за първи път в Италия и Кипър като част от международния проект Една пиеса две европейски премиери. Този амбициозен културен проект, ...
|
Избрано
Цветовете като оръжие срещу тъмнината на насилието в детството
Сдружение „Жените на Казанлък“ в сътрудничество с местната Общинска библиотека „Искра“ организира важен и вдъхновяващ конкурс за деца на тема „Цветове срещу насилието“. Тази инициатива е посветена на Световния ден за борба ...
|
![]()
Пловдивска одисея през обектива на четиридесет години фотографско изкуство
|
Ако сте поропуснали
Възходът на духовната палитра на Енио Калабрия в световното изкуство
Изданието „Зъбчеви. Колекцията. Енио Калабрия. Том II“ представлява значим принос към съвременното изкуствознание и културната история, като събира в себе си богатство от знания, факти и художествени ценности. Авторите проф. Аксиния Джурова и ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |