Ели Лозанова описва позабравени ритуали и обичаи от Северозападна България в романа си „Смок“. Книгата е написана отчасти на автентичен диалект, съобщават издателите от „Сиела“.

Сюжетът в „Смок“ разказва за фотографката Изабел, която след раздяла с приятеля си пътува до Наше село и решава да заживее в една от къщите в него. Легендата гласи, че къщата е пазена от смок с особен нрав, но героинята не вярва на това. За да стане истинска част от общността на Наше село, Бела трябва да опознае и жителите му, които показват своите обичаи за Коледа, Цветница, Гергьовден, тя става част и от общоселски събрания.

„Но домът е пълен само когато в него има любов. Ала на село любовта не чука на вратата. Тя прескача оградата, завзема сърцето ти, стъкмява огнището и се настанява уютно там. Стига да я оставиш“, разказват още издателите по повод „Смок“.