Мисията на всички поети е да се стараят с поне мъничко да променят към добро душата на един човек, който и да е, и тогава – да направят света по-добър. Това каза поетесата Надежда Захариева, която днес отбелязва своята 80-а годишнина.

Тя разказа, че през изминалата седмица е получила първите екземпляри на новата си книга - „Наричана накратко Надка“. Нарекох я така, защото детството ми мина с това име – Надка, обясни поетесата. „Не знаех, че в общината съм записана Надежда. Попът от Сандански ме е записал Надка в кръщелното свидетелство“, допълни тя. Книгата ще бъде представена на юбилейно тържество 7 ноември в зала 7 на НДК.

Думата „вдъхновение“ е добре измислена, но аз мисля, че за мен поне не се отнася, защото както си правя нещо друго, изведнъж потича нещо в стихотворна форма, каза Надежда Захариева. „Как става не мога да го обясня. Защото наистина твърде често както си пътувам с влак, с автобус, или се разхождам по улицата… Най-благодатна беше едно време „Граф Игнатиев“, обясни поетесата. Не знам кога, защо и как нещо, което вероятно в несъзнаваното работи, изскача в съзнаваното и аз го запомням, допълни тя. 

Захариева цитира американски психоаналитик, според когото добрите неща не трябва да се споделят, за да радват хората по-дълго, а лошите неща – да се споделят, за да могат хората да се отърват от тях.

„Не съм съгласна нито с едното, нито с другото. Смятам, че доброто просто не ражда толкова идеи за стихове, макар че имам и такива стихотворения – „В бяло съм облечена./Щастието на земята/е на мен наречено.“. Но аз винаги съм щастлива, защото във всичко, което се случи, виждам някакъв смисъл, виждам поука, която мога да извлека и виждам, че е по-добре да се радвам, отколкото да съжалявам за нещо. Единственото нещо, което е невъзвратимо, знаем кое е. Всичко друго трябва да се приеме и да разбере човек защо му се случва точно на него. Така че аз съм благодарна и на доброто, и на злото, защото извличам поука от всичко“, каза тя.

Моят съпруг (поетът Дамян Дамянов – бел. а) казваше, че дали сме били поети ще се разбере поне 50 години, след като ни няма на белия свят, когато ги няма и нашите приятели, и врагове и няма да има пристрастни хора, които ще дават една или друга оценка, посочи Надежда Захариева. Според нея е грешно схващането, че разбраният поет не е никакъв поет, а енигматичният е големият поет. От моя гледна точка – ако хората не разбират това, което им казваш, това, което искаш да им внушиш, ако не се стараеш и най-сложните неща да ги кажеш по разбираем за тях начин, тогава не виждам кого искаш да впечатлиш, кого искаш да будиш за нещо, отбеляза тя. „За мен примерът в живота е отношението на Атанас Далчев към обикновените хора и молитвата му. Той моли Господ да го научи да разговаря с всеки човек на неговия език“, допълни поетесата.

„На мен ми се е случвало някой да ми каже, че поезията е глупост, главно – мъже. Няма да забравя в Смолян един такъв случай. Това беше във времето, когато малко задължително идваха на такива събития. Но аз прочетох някакво стихотворение на тема родители-деца и след срещата човекът, който ми го беше казал това, дойде и попита: „Може ли да ми дадете това стихотворение? Имам същия проблем с моето дете“, разказа още тя.