Ново издание на „Южнобългарска хроника“ на Димитър Манов (1836-1880) излиза 40 години след първото публикуване. Книгата излиза през август, съобщават от издателска къща „Хермес“.

По думите им томът се опира на исторически източници и документи. Авторът пресъздава събития от 1885 година като подготовката на Съединението, в която участват политически дейци и хора от южнобългарските градове и села, и последвалата война със Сърбия.

Жанрът на книгата е историческа хроника. Акцентът на разказа са исторически събития, които са се случили в Цариград и в Княжество България в периода между май и декември 1885 година. Авторът е описал султан Абдул Хамид (1842-1918), княз Александър Батенберг (1857-1893) и техните приближени. „Написана увлекателно, книгата разкрива малко известни подробности от драматичните събития както в Южна България, така и в съседните земи“, сочат от издател

Книгата „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“ на Серхий Плохий е важна за българските читатели с това, че тя описва как и защо се стигна до една жестока, кървава война, започната от Русия срещу Украйна – държава, от която по въздушна линия ни делят само 500-600 км. Това каза авторката на превода на изданието – Невяна Андреева. На 7 октомври тя ще участва в дискусия върху романа. Събитието е част от „Фестивал за европейска солидарност“.

„По много причини – исторически, геополитически, културни – българските политици и българското общество като цяло не може да остане безразлично към тази война и трябва да вземе отношение към нея. А за да го направи, е необходимо да знае какви са историческите корени на тази най-страшна днешна трагедия“, обясни Невяна Андреева.

Тя

Регионалният исторически музей (РИМ) в Перник представи сборника с доклади, представени по време на Националната конференция „Долината на Струма – пътища и контакти“, която се  проведе през 2023 г. по повод 70-ата му годишнина, каза уредникът Василка Паунова, която е и археолог.

Година след конференцията  24 научни труда от общо над 50 са събрани и редактирани от археолозите и уредници в РИМ - Перник - Василка Паунова, Красимира Дженгова и Яна Радулова.  В изданието е представен и снимков материал от базата на музея, както и от експозиционната част. Място в изданието намират и историческите обекти на територията на Перник.

Докладите обхващат всички исторически епохи – от праисторията до съвремието, допълни Паунова. Първите пет от тях са обособени в един блок, който се нарича „Епохи, процеси и контакти“ – това са

Романът „Времеубежище“ на Георги Господинов в превод на шведски от Хана Сандборг е сред петте книги, включени в краткия списък на Шведската международна литературна награда, връчвана от Центъра за литература и изкуства в Стокхолм, пише в официалния сайт на наградите.

Съобщението гласи: Петима автори и още толкова преводачи са номинирани за Шведската международната награда за литература за 2024 г. Наградата се присъжда ежегодно за изключителна художествена творба в похвален превод на шведски език. Това е уникална литературна награда, която отличава както автори, така и преводачи. Сумата на наградата, която е 150 000 шведски крони (13 200 евро), се разделя поравно между автора и преводача. Печелившият дует ще бъде избран на 24 октомври.

Георги Господинов написа по този повод във Фейсбук: „Има и такива новини. Радвам се да съобщя, че шведският превод на

Историкът от Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ-БАН) доц. Венцислав Мучинов разглежда въпроса за урбанизацията в България под османска власт, до 1878 г., в новата си книга „Урбанизацията в българските земи под османската власт през XIX век до 1878 г.“, съобщават от издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Когато става въпрос за урбанизация в специализираната литература, се разбира процесът на нарастване на броя и големината на градовете и повишаване на ролята им във всички сфери на обществения живот, посочват издателите. По думите им този процес се характеризира с концентрацията на все по-голям дял от населението в градовете и по-особено - в големите центрове, както и с приобщаването на все по-голяма част от хората към градския начин на живот, мислене и поведение.

Деветнадесети век е ключов за развитието на урбанизационния процес в европейс