|
Във Варна излезе от печат нова българска пиеса със заглавие „Крал, наречен Лир“
В драматургичния текст действащи лица са Лир, Жулиета, Санчо, Дулсинея, Шекспир, Сервантес, както и шест фигури.„Крал, наречен Лир“ не е по-абсурдна от действителността, която обитаваме, но ако след края решите, че нищо не сте разбрали, вината не е ваша. Като правило, колкото и дълго да живее на тази земя, човек я напуска в пълно недоумение“, казва във въведението авторката.На чувствителните читатели, които биха я обвинили, че използва Шекспир, Сервантес и техните герои без необходимото уважение, тя припомня, че развлекателната индустрия е превърнала четирима ренесансови художници в костенурки, а Бетовен - в куче и никой не е протестирал.
На бюрото
Във Варна излезе от печат нова българска пиеса със заглавие „Крал, наречен Лир“. Неин автор е поетесата и преводач Теменуга Маринова.
|
 живеят 200 милиона мюсюлмани. Всъщност книгата „Сатанински строфи“ н</p><p><p>Писателят Деян Енев е тазгодишният носител на Националната литературна награда „Йордан Радичков“, стана ясно на церемония в Берковица, проведена тази вечер.</p>
<p>Отличието на Деян Енев е присъдено за сборника „Шейсет разказа“.</p>
<p>Енев, който е носител на литературната награда „Йордан Радичков“ и през 2019 година, ще получи статуетка на скулптора Емил Попов и финансова премия от Община Берковица от 1500 лева. Той не присъства на церемонията в Берковица тази вечер.</p>
<p>Втора награда е присъдена на Здравка Евтимова за сборника „Луничеви разкази“. Трета награда печели Веселина Седларска за сборника „Животът е тълковен речник“. Наградата „Дебют“ е за Михаил Стоянов за сборника „Машина за пуканки“. С дипломи от Община Берковица са отличени още писателите Тодор Костадинов за сборника „</p><p><p>В Деня на народните будители Община Берковица ще връчи Националната литературна награда „Йордан Радичков“ за съвременен български разказ и книга, съобщиха от местната администрация.</p>
<p>Церемонията по награждаването на победителите в петото издание на конкурса ще се състои в малкия салон на Народно читалище „Иван Вазов“ в центъра на Берковица.</p>
<p>За Националната литературна награда „Йордан Радичков“ са номинирани шестима автори - Веселина Седларска за книгата “Животът е тълковен речник”, Деян Енев за “60 разказа”, Здравка Евтимова за “Луничави разкази”, Михаил Стоянов за “Машина за пуканки”, Петя Кокудева за “Патагонци, тролове и още мои роднини”, Тодор Костадинов за “Разкази против забрава – Анти-некролози”. Номинираните са определени от жури в състав</p></div><p>В драматургичния текст действащи лица са Лир, Жулиета, Санчо, Дулсинея, Шекспир, Сервантес, както и шест фигури. </p><p>„Крал, наречен Лир“ не е по-абсурдна от действителността, която обитаваме, но ако след края решите, че нищо не сте разбрали, вината не е ваша. Като правило, колкото и дълго да живее на тази земя, човек я напуска в пълно недоумение“, казва във въведението авторката.</p><p>На чувствителните читатели, които биха я обвинили, че използва Шекспир, Сервантес и техните герои без необходимото уважение, тя припомня, че развлекателната индустрия е превърнала четирима ренесансови художници в костенурки, а Бетовен - в куче и никой не е протестирал.</p><p>Маринова каза, че текстът датира от 2017 г. и не е поставян досега, въпреки че тя много би искала да го види на сцена. По тази причина, пет години след създаването му, е решила да го издаде, за да стигне все пак до някаква публика. „Исках да споделя малкото истини, които съм проверявала няколко пъти. Има най-различни сведения за среща между Шекспир и Сервантес. Знае се, че една или две глави от „Дон Кихот“ са преведени в Англия и се твърди, че изгубената пиеса на Шекспир „Карденио“ е базирана на епизод от романа на испанеца“, каза писателката. </p><p>Тя обясни, че двамата гении умират на една и съща дата - 23 април 1616 г., но по това време Англия все още използва Юлианския календар, а католическа Испания вече е минала на Григорианския. Човек не може да пропусне подобно съвпадение, смята Маринова. Тя е избрала именно тях за герои, защото в пиесата противопоставя два свята. Писането на пиесата започнало спонтанно с диалог между Жулиета и Санчо, а после дошли и другите образи. </p><p>Според авторката пиесата не е интимна, тя е лишена от любов и поставя въпросите за суетата и властта. Накрая оцеляват само мълчаливите шест фигури, които са нещо като аватари на героите. Те ни връщат към пещерата на Платон, но излизат навън и това може да се възприеме като някаква надежда, сподели Маринова. По думите й създателите, в лицето на Шекспир и Сервантес, си имат свой отделен живот, който не се различава от този на техните креатури. Те са хора като всички останали, с оглед на човешкото им битие, а това че са големи творци, остава в произведенията им, обясни тя. </p><p>Попитана какъв театър би искала да вижда по българските сцени, Теменуга Маринова изрази мнение, че в битуването на изкуството у нас има пълна липса на вкус.</p><p>„Българите ходят на театър, защото имат тази потребност, но си излизат меко казано разочаровани. Нека не се заблуждават театралите, зрителите не са в залите, защото им харесва това, което виждат. Показват се спектакли, които са на ученическо ниво, гарнирани с крясъци и много пушек. На актьорите не им се разбира, а текстът трябва да излиза, да се чуе, не да се смотолеви“, каза тя.</p><p>Според Маринова няма нужда от непрекъснато поставяне на до болка познатата родна класика, а от нови български пиеси, които да се работят съвместно от драматурга и режисьора, докато станат пълнокръвни.</p><p>„Искам да върна смисъла в театъра. Да се чува това, което се изговаря, и то да има смисъл“, добави тя.</p><p>Авторката харесва драматургия, която носи послание. Сред любимите й автори са Дарио Фо, Евгений Шварц, Хенрик Ибсен, Питър Шафър, Йожен Йонеско, Бертолт Брехт.</p><p><em>Теменуга Маринова е издала стихосбирките „Сладък живот“ (ИК „Сребърен лъв“, 1996), „Пристанът на кравите“ (изд. „Захарий Стоянов“ 2004) и „Сбогом, Нефертити“ (изд. „Фабер“, 2010). Освен „Крал, наречен Лир“, тя е автор пиесите „Петък по обед“ и „Вълшебната шапка“, която е радиопиеса за деца, поставена след конкурс в програма „Христо Ботев“ през 2022 г. Като преводачка е работила по поезията на Едгар Алън По, Луис Карол, Робърт Фрост, Уилям Блейк и Алфред Тенисън. В неин превод излизат „Стихотворения и поеми“ на Едгар Алан По (ИК „Сребърен лъв“, 2001), поемата „Фантасмагория“ от Луис Карол (изд. „Пи Букс“, 2020) с илюстрации на Теменуга Станчева. Маринова е носителка на наградата „Кръстан Дянков“ за превода на поемата „Улица Пустота“ от Боб Дилън (София, 2013).</em></p><p> </p>
<div style=)
На бюрото
Предизвикателства, позиции, праистории
Свои 135 интервюта и 26 статии в печатни медии от 1993 до 2023 г. събира акад. Васил Николов в книгата си „Предизвикателства, позиции, праистории“. Премиерата е на 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН), съо ...
Валери Генков
|
На бюрото
С филателно издание, марка и пощенски печат отбелязват рождението на Цветан Цеков – Карандаш
Пощенско-филателно издание на тема „100 години от рождението на Цветан Цеков – Карандаш“ – една пощенска марка и специален пощенски печат, ще бъде пуснато в употреба на 22 ноември в галерия „Академия“. Това съобщават от Наци ...
Добрина Маркова
|
Валентина Петкова събира в книга 55 истории от авторската си рубрика „Двама в люлката“
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Детския отдел на библиотека „Петко Р. Славейков“ започна поредица от 12 ежемесечни тематични четения
Библиотекарите от Детския отдел на Библиотечно-информационен център „Славейче“ към Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново започнаха поредица от 12 ежемесечни тематични четения. Първото от тях се провежда днес и е ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Ива Харизанова: Първият критик е моята съвест
Поетеса от Разград Ива Харизанова ще представи днес, 22 ноември, книгата си "Незавинаги" в Търговище. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в областния град, съобщиха от ръководството на културната институция.
И ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот
Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот. Той бе представен от директорката Радка Калчева на честването на 20-годишнината на Американския център, в присъствието на аташето по културата и образованието на Посол ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Анна Лазарова: Отношението към литературата не се изчерпва само с писане
Валери Генков
|
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Ангелина Липчева
|
Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), предаде АФП, като цитира адвоката на ищцата.
"Платихме съдебните такси, което означава, че жалбата, подадена в град Оран е приета&ldquo ...
|
Литературен обзор
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си
Ангелина Липчева
|
 живеят 200 милиона мюсюлмани. Всъщност книгата „Сатанински строфи“ н</p><p><p>Писателят Деян Енев е тазгодишният носител на Националната литературна награда „Йордан Радичков“, стана ясно на церемония в Берковица, проведена тази вечер.</p>
<p>Отличието на Деян Енев е присъдено за сборника „Шейсет разказа“.</p>
<p>Енев, който е носител на литературната награда „Йордан Радичков“ и през 2019 година, ще получи статуетка на скулптора Емил Попов и финансова премия от Община Берковица от 1500 лева. Той не присъства на церемонията в Берковица тази вечер.</p>
<p>Втора награда е присъдена на Здравка Евтимова за сборника „Луничеви разкази“. Трета награда печели Веселина Седларска за сборника „Животът е тълковен речник“. Наградата „Дебют“ е за Михаил Стоянов за сборника „Машина за пуканки“. С дипломи от Община Берковица са отличени още писателите Тодор Костадинов за сборника „</p><p><p>В Деня на народните будители Община Берковица ще връчи Националната литературна награда „Йордан Радичков“ за съвременен български разказ и книга, съобщиха от местната администрация.</p>
<p>Церемонията по награждаването на победителите в петото издание на конкурса ще се състои в малкия салон на Народно читалище „Иван Вазов“ в центъра на Берковица.</p>
<p>За Националната литературна награда „Йордан Радичков“ са номинирани шестима автори - Веселина Седларска за книгата “Животът е тълковен речник”, Деян Енев за “60 разказа”, Здравка Евтимова за “Луничави разкази”, Михаил Стоянов за “Машина за пуканки”, Петя Кокудева за “Патагонци, тролове и още мои роднини”, Тодор Костадинов за “Разкази против забрава – Анти-некролози”. Номинираните са определени от жури в състав</p></div><p>В драматургичния текст действащи лица са Лир, Жулиета, Санчо, Дулсинея, Шекспир, Сервантес, както и шест фигури. </p><p>„Крал, наречен Лир“ не е по-абсурдна от действителността, която обитаваме, но ако след края решите, че нищо не сте разбрали, вината не е ваша. Като правило, колкото и дълго да живее на тази земя, човек я напуска в пълно недоумение“, казва във въведението авторката.</p><p>На чувствителните читатели, които биха я обвинили, че използва Шекспир, Сервантес и техните герои без необходимото уважение, тя припомня, че развлекателната индустрия е превърнала четирима ренесансови художници в костенурки, а Бетовен - в куче и никой не е протестирал.</p><p>Маринова каза, че текстът датира от 2017 г. и не е поставян досега, въпреки че тя много би искала да го види на сцена. По тази причина, пет години след създаването му, е решила да го издаде, за да стигне все пак до някаква публика. „Исках да споделя малкото истини, които съм проверявала няколко пъти. Има най-различни сведения за среща между Шекспир и Сервантес. Знае се, че една или две глави от „Дон Кихот“ са преведени в Англия и се твърди, че изгубената пиеса на Шекспир „Карденио“ е базирана на епизод от романа на испанеца“, каза писателката. </p><p>Тя обясни, че двамата гении умират на една и съща дата - 23 април 1616 г., но по това време Англия все още използва Юлианския календар, а католическа Испания вече е минала на Григорианския. Човек не може да пропусне подобно съвпадение, смята Маринова. Тя е избрала именно тях за герои, защото в пиесата противопоставя два свята. Писането на пиесата започнало спонтанно с диалог между Жулиета и Санчо, а после дошли и другите образи. </p><p>Според авторката пиесата не е интимна, тя е лишена от любов и поставя въпросите за суетата и властта. Накрая оцеляват само мълчаливите шест фигури, които са нещо като аватари на героите. Те ни връщат към пещерата на Платон, но излизат навън и това може да се възприеме като някаква надежда, сподели Маринова. По думите й създателите, в лицето на Шекспир и Сервантес, си имат свой отделен живот, който не се различава от този на техните креатури. Те са хора като всички останали, с оглед на човешкото им битие, а това че са големи творци, остава в произведенията им, обясни тя. </p><p>Попитана какъв театър би искала да вижда по българските сцени, Теменуга Маринова изрази мнение, че в битуването на изкуството у нас има пълна липса на вкус.</p><p>„Българите ходят на театър, защото имат тази потребност, но си излизат меко казано разочаровани. Нека не се заблуждават театралите, зрителите не са в залите, защото им харесва това, което виждат. Показват се спектакли, които са на ученическо ниво, гарнирани с крясъци и много пушек. На актьорите не им се разбира, а текстът трябва да излиза, да се чуе, не да се смотолеви“, каза тя.</p><p>Според Маринова няма нужда от непрекъснато поставяне на до болка познатата родна класика, а от нови български пиеси, които да се работят съвместно от драматурга и режисьора, докато станат пълнокръвни.</p><p>„Искам да върна смисъла в театъра. Да се чува това, което се изговаря, и то да има смисъл“, добави тя.</p><p>Авторката харесва драматургия, която носи послание. Сред любимите й автори са Дарио Фо, Евгений Шварц, Хенрик Ибсен, Питър Шафър, Йожен Йонеско, Бертолт Брехт.</p><p><em>Теменуга Маринова е издала стихосбирките „Сладък живот“ (ИК „Сребърен лъв“, 1996), „Пристанът на кравите“ (изд. „Захарий Стоянов“ 2004) и „Сбогом, Нефертити“ (изд. „Фабер“, 2010). Освен „Крал, наречен Лир“, тя е автор пиесите „Петък по обед“ и „Вълшебната шапка“, която е радиопиеса за деца, поставена след конкурс в програма „Христо Ботев“ през 2022 г. Като преводачка е работила по поезията на Едгар Алън По, Луис Карол, Робърт Фрост, Уилям Блейк и Алфред Тенисън. В неин превод излизат „Стихотворения и поеми“ на Едгар Алан По (ИК „Сребърен лъв“, 2001), поемата „Фантасмагория“ от Луис Карол (изд. „Пи Букс“, 2020) с илюстрации на Теменуга Станчева. Маринова е носителка на наградата „Кръстан Дянков“ за превода на поемата „Улица Пустота“ от Боб Дилън (София, 2013).</em></p><p> </p>
<div style=)
