Агата Тушинска: През целия си живот Ромен Гари е бягал
Мисля, че е невъзможно да се отдели само един от образите на Ромен Гари, защото той винаги е използвал всички свои лица, казва Агата Тушинска. Тя е полски писател, поетеса и журналист, призната за един от най-добрите изследователи и биограф на френския писател (1914-1980). „Гари обича тези игри, и затова моята книга за него е наречена „Жонгльорът“. Той жонглира с маски и с различни форми, под които да съществува. Той обича играта. За него животът, изкуството – това е игра. Другата ми книга се казва „Хамелеонът“ – защото той сменя своите кожи. Дали е обичал да го прави, отговорът е да. Дали е трябвало да го прави – отговорът също е да. Защо го е правил? Имал е различни и много причини“, допълва Тушинска. По думите й Ромен Гари е човекът, който през целия си живот и през целия път, по който е вървял, е бягал: „Започва от Вилнюс, който напуска, за да отиде във Варшава със своята майка. След това заминава за Ница, Франция, която е неговата достойна родина. След това се мести в Париж. След това идва войната, а после и неговите дипломатически постове в София, Ню Йорк, Лондон, Лос Анджелис. Той е бил за малко, навсякъде по целия свят, но никъде не е чувствал себе си“. Първото дипломатическо назначение на Гари е в България. Тогава той е на 32-годишна възраст. В София пише романа си „Големият дрешник”. Ромен Гари (с рождено име Роман Кацев) е роден във Вилнюс, Литва. Освен писател, той е дипломат, сценарист, военен пилот, пътешественик. Самоубива се в Париж след блестяща литературна кариера. В книгите си Тушинска влиза в задочен диалог с него, опитвайки се да разгадае тайните на неговата идентичност. Ромен Гари е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“ – първо през 1956 г. за „Корените на небето“ под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари, втори път през 1975 г. за „Животът пред теб“ под псевдонима Емил Ажар. Заради този дързък ход днес го спрягат като гениален литературен мистификатор. Но той е преди всичко чувствителен стилист и проницателен сърцевед, който борави непринудено с иронията, преливаща в гротеска, а оттам и в неизразима болка, посочва критиката. Агата Тушинска е родена на 25 май 1957 г. във Варшава, Полша. Призната е за водеща фигура на полската литературна сцена, изтъкната писателка, известна със своя принос като биограф, журналистка и поетеса. Получава академично образование в Националната академия за драматични изкуства във Варшава и защитава докторат по хуманитарни науки. Литературната кариера започва през 90-те години на ХХ-ти век с текстове за театъра и бързо разширява интересите си, включвайки биография и литературен репортаж. Сред най-значимите творби са биографията на Исак Башевис Сингер и изследванията на еврейската памет в Полша чрез книгите като „Певец. Пейзажи на паметта“ и „Няколко портрета с Полша на заден план“. Интересува се и от силните женски фигури, като например Ирена Кшивицка, чийто живот е проследила в „Изповедта на изпепеляващия“ и Dugie ycie gorszycielki.
|
|
Експресивно
Ваня Велева с "Глина" - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Експресивно
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Романът „Плачена земя“ на Кирил Пецев ще бъде представен в Гоце Делчев на 6 ноември, съобщават от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Събитието ще се проведе в Общинския исторически музей, където читателите ще имат възможност да се запознаят с творб ...
Добрина Маркова
|
Хелън Гарнър спечели престижната награда "Бейли Гифорд" за нехудожествена литература
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Брус Спрингстийн: „Никога не съм свирил в библиотека!“
Брус Спрингстийн бе сред наградените на годишната церемония на Нюйоркската обществена библиотека, известна като „Библиотечните лъвове“. Събитието, което се проведе в понеделник вечер, отдава почит на значими постижения в изкуствата, културата и лит ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
От момента, в който встъпи в длъжност през 1901 година, Теодор Рузвелт (Theodore Roosevelt) осъзнава силата на пресата – вероятно повече от своите предшественици. Той разбира, че медийната подкрепа е ключова не само за реализирането на политическите му п ...
Валери Генков
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от п ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Бил Корво опровергава мита за съюзниците и мафията в Сицилия
Валери Генков
|
В последните дни беше представен специален брой на списанието „Сицилийски исторически изследвания“, което е посветено на историята на Сицилия в модерната и съвременната епоха. Заглавието на броя е „Сицилия в преход 1943-1947“. Събитието се проведе в престижната библиотека на Сицилия и привлече значителен брой посетители, които проявиха интерес към богатото съдържание на публикацията.
След въвеждащ ...
|
На бюрото
Любов към родния край е искрата, която поддържа жив духа на Тетевен
Валери Генков
|
|
16:05 ч. / 27.10.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 4193 |
|
Мисля, че е невъзможно да се отдели само един от образите на Ромен Гари, защото той винаги е използвал всички свои лица, казва Агата Тушинска. Тя е полски писател, поетеса и журналист, призната за един от най-добрите изследователи и биограф на френския писател (1914-1980).
„Гари обича тези игри, и затова моята книга за него е наречена „Жонгльорът“. Той жонглира с маски и с различни форми, под които да съществува. Той обича играта. За него животът, изкуството – това е игра. Другата ми книга се казва „Хамелеонът“ – защото той сменя своите кожи. Дали е обичал да го прави, отговорът е да. Дали е трябвало да го прави – отговорът също е да. Защо го е правил? Имал е различни и много причини“, допълва Тушинска.
По думите й Ромен Гари е човекът, който през целия си живот и през целия път, по който е вървял, е бягал: „Започва от Вилнюс, който напуска, за да отиде във Варшава със своята майка. След това заминава за Ница, Франция, която е неговата достойна родина. След това се мести в Париж. След това идва войната, а после и неговите дипломатически постове в София, Ню Йорк, Лондон, Лос Анджелис. Той е бил за малко, навсякъде по целия свят, но никъде не е чувствал себе си“.
Първото дипломатическо назначение на Гари е в България. Тогава той е на 32-годишна възраст. В София пише романа си „Големият дрешник”.
Ромен Гари (с рождено име Роман Кацев) е роден във Вилнюс, Литва. Освен писател, той е дипломат, сценарист, военен пилот, пътешественик. Самоубива се в Париж след блестяща литературна кариера. В книгите си Тушинска влиза в задочен диалог с него, опитвайки се да разгадае тайните на неговата идентичност. Ромен Гари е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“ – първо през 1956 г. за „Корените на небето“ под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари, втори път през 1975 г. за „Животът пред теб“ под псевдонима Емил Ажар. Заради този дързък ход днес го спрягат като гениален литературен мистификатор. Но той е преди всичко чувствителен стилист и проницателен сърцевед, който борави непринудено с иронията, преливаща в гротеска, а оттам и в неизразима болка, посочва критиката.
Агата Тушинска е родена на 25 май 1957 г. във Варшава, Полша. Призната е за водеща фигура на полската литературна сцена, изтъкната писателка, известна със своя принос като биограф, журналистка и поетеса. Получава академично образование в Националната академия за драматични изкуства във Варшава и защитава докторат по хуманитарни науки. Литературната кариера започва през 90-те години на ХХ-ти век с текстове за театъра и бързо разширява интересите си, включвайки биография и литературен репортаж. Сред най-значимите творби са биографията на Исак Башевис Сингер и изследванията на еврейската памет в Полша чрез книгите като „Певец. Пейзажи на паметта“ и „Няколко портрета с Полша на заден план“. Интересува се и от силните женски фигури, като например Ирена Кшивицка, чийто живот е проследила в „Изповедта на изпепеляващия“ и Dugie ycie gorszycielki.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
Третото издание на сборника „Нашата Коледа“ отново обединява изтъкнати български автори, които се вдъхновяват от духа на Рождество. Под редакцията на Захари Карабашлиев, известен писател и главен редактор на издателство „Сиела“, новата книга съдържа 18 ...
|
Избрано
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
Пиер Паоло Пазолини оставя след себе си важни литературни и социални послания
|
Ако сте поропуснали
Илияна Йотова: Днешните будители продължават да вдъхновяват с добрини и знание
Денят на народните будители е важен момент за българската култура и история, който се отбелязва всяка година на 1 ноември. Този празник е посветен на значимите личности, които са допринесли за просветата и националното освобождение на България. ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |