|
Биография: Александър Теодоров-Балан
Майка му Мария Грекова е дъщеря на Панайот Греков, защитник на българщината в Бесарабия и сестра на българския политик и юрист Димитър Греков.Началното си образование Александър Теодоров-Балан започва в местното училище в Кубей. Учителят Рашков е впечатлен от ученолюбието му и го изпраща като стипендиант във Висшето бесарабско-българско централно училище в град Комрат.Негови учители в Комрат са Петър Оджаков, Николай Карамфилов, отец Феодор Златев и други. През 1872 г. той е приет в Болградската гимназия, където му преподават Васил Стоянов, Киряк Цанков, Богдан Горанов и Павел Теодорович.
Литературен обзор
Александър Теодоров-Балан е роден е на 27 октомври 1859 г. в село Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян Балан е от голям род от Сливен. Майка му Мария Грекова е дъщеря на Панайот Греков, защитник на българщината в Бесарабия и сестра на българския политик и юрист Димитър Греков. Началното си образование Александър Теодоров-Балан започва в местното училище в Кубей. Учителят Рашков е впечатлен от ученолюбието му и го изпраща като стипендиант във Висшето бесарабско-българско централно училище в град Комрат. Негови учители в Комрат са Петър Оджаков, Николай Карамфилов, отец Феодор Златев и други. През 1872 г. той е приет в Болградската гимназия, където му преподават Васил Стоянов, Киряк Цанков, Богдан Горанов и Павел Теодорович. Балан учи славянска и чешка филология в Карловия университет Александър Теодоров-Балан пристига в София през 1878 г. и е назначен за секретар в съда. През 1879 г. той заминава за Прага, за да учи в Карловия университет славянска филология при професор Мартин Хатала и чешка филология при Ян Гебауер. В периода от 1882 г. до 1884 г. по предложение на Константин Иречек той слуша лекции по славистика в Лайпциг, изучава гръцки, латински и немски. Александър Теодоров-Балан завършва Карловия университет в Прага, където защитава и докторска дисертация през 1884 г. с труда си "За звука "ь" в новобългарския език". Същата година той се завръща в България и е избран за дописен член (член-кореспондент) на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а от 1945 г. е обявен за академик. Александър Теодоров-Балан работи като учител и поддиректор на Народната библиотека в София. От 1887 г. той е началник на средното образование в Министерството на народното просвещение, а през 1888 г. е учител в Първа мъжка гимназия. През 1889 г. Александър Теодоров-Балан е избран за първи ректор на Висшето училище - днес Софийски университет Александър Теодоров-Балан е избран през 1889 г. за първи ректор на Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). "На 3 октомври 1888 г. се почнаха преподавания, за които постепенно се установи означение "лекции", както се установи и за преподавателите "професори". Зачетоха се лекции из българска и славянска филология, из история - политическа и културна, из философия, а край тях и поучение в езици класични и нови. Филолози слависти бяхме двама с Л. Милетич", разказва Балан в спомените си, издадени под заглавието "Книга за мене си". От 1890 до 1893 г. Балан е директор на Първа девическа гимназия, след което отново започва да преподава в Софийския университет. Негов ректор той е бил още два пъти - в периодите от 1896 до 1897 г., и от 1902 до 1903 г. Александър Теодоров-Балан е бил и декан на Историко-филологическия факултет на университета. Той преподава до 1934 г. в Софийския университет. В периода от 1907 до 1910 г. Балан е главен секретар на Българската екзархия. Заниманията на учения са областта на съвременния български език, граматиката, фонетиката, в правописа и диалектологията Александър Теодоров-Балан работи в областта на съвременния български език, българската граматика, фонетиката, диалектологията, строителството на българския книжовен език, устройството на българския правопис, езиковата култура, благозвучието на речта, диалектологията, речниковата чистота на българския език. Той е автор на около 900 статии, доклади, изследвания и книги. Александър Теодоров-Балан е първият теоретик на българския книжовен език, на българската фонетика и граматика. Той пише първата българска научна фонетика озаглавена "Българска граматика. Дял първи: за думите" от 1930 г. и научната граматика - "Нова българска граматика" от 1940 г. Александър Теодоров-Балан участва дейно в разискването на правописните въпроси и ратува за улесняване на правописа и приближаването му до живия книжовен изговор. Книгите му "Борба за съвременен правопис" и "Принос към българския правопис", както и многобройните му статии поставят редица въпроси за реформиране на правописа. Основоположник е и на българската библиография Александър Теодоров-Балан е основоположник и на българската библиография. През 1885 г. той печата в органа на Българското книжовно дружество "Периодическо списание" библиография на българската книжнина. През 1907 г. Балан издава "Български книгопис за сто години (1806-1905)", който е обемен труд от 1670 страници и представя библиографски данни за българския печат. Александър Теодоров-Балан е заслужил деятел на науката от 1949 г. През 1954 г. за 95-ата му годишнина е награден с орден "Георги Димитров". Александър Теодоров-Балан умира на 12 февруари 1959 г. на 99-годишна възраст. На него дължим думи като заплаха, гледище, излет, общувам, проява, хижа, усет и много други. Филологът пише и за красотата на българския език На 95-годишния си юбилей, отбелязан в Софийския университет, акад. Балан казва: "Учих се, за да зная и да умея; учих се - и още се уча - за да уча и други, които още не знаят и не умеят. Учих се, не за да съм учен, а да бъда учител; и бидейки учител, пръсках светлина не отгоре надолу, а между слушатели и читатели". "Хубав сам по себе си език се понизява в хубост от нехубаво говорене или изговор, та и от нехубав глас... Ние можеме да извлечеме из строя на българския език много средства за разхубавяване на личната си реч и на оная, която искаме писмено да предадем на потомци. Нека подслушаме нейната хубост у народа там, където е дадена". /отдел „Справочна“ Използвани източници: сп. „Литературна мисъл“, бр. 4, 1985 г. в. „АБВ“, бр. 39, 27 септември 1988 г. сп. „Език и литература“ бр. 5, 1978 г. и бр. 5 от 1988 г. в. „Труд“, бр. 18, 25 януари 1989 г. в. „Дума“, бр. 36, 19 февруари 1999 г. Голяма енциклопедия България, том 11, с.4382. http://archiv.cl.bas.bg/Participants/F.109k_Balan.htm
|
Литературен обзор
Димитър Маринов: Актьорството е съзнателен избор и това е не само дарба
Актьорът Димитър Маринов проведе майсторски клас с ученици и студенти от Бургас, които искат да се занимават с кино и театър. Срещата се проведе в зала на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", обявиха от пресцентъра на Община Бургас, която е инициатор на виз ...
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Библиотека „Проф. Боян Пенев“ отбелязва 165 години от първото издание на „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин
Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград отбелязва 165 години от първото издание на „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин с тематична витрина – библиотечни материали от фонда на културната институция.
Експозицията е ...
Ангелина Липчева
|
Ива Харизанова: Първият критик е моята съвест
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си. Творческата вечер събра десетки майстори на писаното слово, малки и големи почитатели на литературата, журналисти, представители на различни културни институции и официални гости в зала &b ...
Ангелина Липчева
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Принцът в зелено
Новата книга “Принцът в зелено” на поетесата и писателка Марина Константинова ще бъде представена на 26 ноември в Дом-паметник “Йордан Йовков” в Добрич, съобщават от къщата музей.
Произведението е написано в памет на патриарха на бълга ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Еманюел Макрон: Изчезването на писателя Буалем Сансал буди безпокойство
Френският президент Еманюел Макрон е "много загрижен за изчезването" на френско-алжирския писател Буалем Сансал, който според няколко съобщения в медиите е бил арестуван в Алжир, съобщи АФП, позовавайки се на обкръжението на държавния глава в четвъртък.
"Моби ...
Добрина Маркова
|
Експресивно
Анелия Николаева: Винаги съм смятала, че има още какво да се направи по отношение на Майстора
Ангелина Липчева
|
Литературен обзор
Димитър Маринов: Актьорството е съзнателен избор и това е не само дарба
Ангелина Липчева
|
Актьорът Димитър Маринов проведе майсторски клас с ученици и студенти от Бургас, които искат да се занимават с кино и театър. Срещата се проведе в зала на Регионална библиотека "Пейо К. Яворов", обявиха от пресцентъра на Община Бургас, която е инициатор на визитата на актьора.
По-късно същия ден в Центъра за съвременно изкуство и библиотека е предвидено и първото официално представяне за страната ...
|
Златното мастило
Исторически албум разказва за участието на Варна в Първата световна война
Добрина Маркова
|
