Книгата „Ататюрк. История на идеи“ на М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. Изданието ще коментира пред публика историкът, политически анализатор и преводач на книгата Явор Сидеров, съобщиха от библиотеката.

М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса, съобщиха от библиотеката.

Явор Сидеров

Последният роман от фентъзи трилогията „Змей закрилник" на Симона Панова излиза на книжния пазар на 3 септември. Книгата е озаглавена „Змей омайник", съобщават издателите от „Сиела".

По думите им романът представлява „грандиозен завършек" на поредицата, родена от обичта на авторката към българския фолклор, аромата на липи и дивото вълшебство на Северозапада. В „Змей омайник" Панова разказва история за змейски обич и омраза, знамения, тайни и разпри, които ще решат съдбата на героите в кулминация, случваща се във Видин.

„Зловещата клетва на змея Йордан Караогнянов тегне на плещите му като прокоба. Измъчван от вина и предаден от съюзниците си, той е принуден да се сработи с доскорошните си врагове", посочват издателите.

Те добавят, че в романа се проследява история за разруха, която дебне до брега на Дунава, както и з

„Българският сепаратизъм в навечерието и по време на османското нашествие“ е заглавието на новата книга на историка проф. Христо Матанов. Тя бе представена тази вечер в рамките на „Алея на книгата“ в София.

Томът е част от поредицата „Пътешествие из Средните векове“ на издателство „Полис“. 

„Тази книга е в отговор на индоктринирането на българина, на българите въобще, с идеята за централизма на държавата“, каза авторът. По думите му Средновековието е епоха, в която сепаратизмът доминира.

„Българският сепаратизъм е от византийски тип. Проявява се късно. Ако беше европейски тип сепаратизъм, той трябваше да се появи много по-рано. Може би – през девети, десети или 11-и век, но той не се появява тогава“, разказа проф. Матанов. Той обясни, че в България сепаратизмът става необратим с

Нобеловата награда за литература за 2024 г. се присъжда на южнокорейската авторка Хан Канг, съобщи Матс Малм, постоянен секретар на Шведската академия.

Наградата се присъжда за Хан Канг за нейната силна поетична проза, която конфронтира исторически травми и разкрива крехкостта на човешкия живот, се казва в мотивите на академията.

Малм съобщи още, че представители на Шведската академия са се свързали с авторката, докато тя била на вечеря.

Хан Канг не е очаквала отличието.През 2023 г. престижното отличие спечели норвежецът Юн Фосе, а година по-рано Нобеловата награда за литература беше присъдена на френската авторка Ани Ерно.

Робърт Фрост е прав, че поезията е онова, което се загубва при превода. Това каза проф. Александър Шурбанов по време на представянето на съставената от него антология с произведения, преведени от него - „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. Събитието се състоя тази вечер в арт центъра „Сити марк“.

Преводаческото братство се мъчи година след година да опровергае Фрост, но е много трудно, каза проф. Шурбанов. „Поезията наистина се загубва при превода и трябва да се направи наново. И това е най-тънкото – да се направи наново поезията. Иначе, ако се опитате да преведете един поетичен текст, за да бъде той точно такъв, какъвто е в оригинала – поезията я няма там“, отбеляза той.

По думите му, в книгата има приложение, в което са представени произведения, свързани с България. „Това приложение започв