Националният литературен музей продължава да пази паметта за годината живот на младото семейство Пейо Яворов и Лора, независимо че сградата, в която е апартаментът, съхранил стъпките им, често е обект на противоречиви интереси, разказват от екипа на музея.

Главният уредник Иво Милтенов уточнява, че това е място на уют и срещи, за които днес само можем да копнеем. „Трагичният пламък на Яворов и Лора продължава да гори и напомня, че са го носили живи хора, които са очаквали велико бъдеще“, казва той.

От екипа на НЛМ обзавеждането е в стил сецесион – модното течение за началото на миналия век. Зад вратата присъства и модерната за времето кахлена печка – произведение на изкуството с керамични плочки. „Именно с думата „модерност“ може да се определи ролята на Яворов и Лора в българския живот - два локомотива, които издърпват българския манталитет към модерност“, казва уредникът на къщата музей.

„Обръщаме внимание на предметите, които Лора купува в Париж, където живее и учи, и специално избира да постави на нагледно място в дома им с Яворов – откроява се поднос, орнаментиран в японски стил... В съседната на гостната стая, на бюрото на поета, продължава да стои кожена папка с монограм PJ – също парижки подарък за любимия от Лора“, казват още от екипа на музея. 

Разказват и за две оригинални фотографии - първата е на 8-годишната Лора, а втората - на баща й Петко Каравелов, три пъти министър-председател на България, лидер на българския възрожденски и следосвобожденски политически живот. В средата на миниатюрната гостна е масичката, около която са се събирали театрали, актьори – често и в процес на репетиция, докато Яворов е драматург в Народния театър, отбелязват от НЛМ. 

Те посочват, че в спомените си Мара Белчева и Дора Габе описват апартамента на младото семейство като неголям, но обзаведен с много вкус от Лора. „И пред очите ни сякаш оживяват и тези дами - на чаша кафе, в разговор, изпълнен с идеите не само на собствената им личност, но и на мъжете до тях. Лора и Яворов, Дора Габе и Боян Пенев, Мара Белчева и Пенчо Славейков…“, казват от НЛМ.

„Едно от достойнствата на тези български жени е, че въпреки унижения, скърби и упражнен натиск – остават до любимите мъже“, коментира Иво Милтенов.

По думите на екипа на НЛМ емблематична част от гостната в съвременната експозиция е витрината със сватбените дрехи на Лора и Пейо – черна рокля и черно сако. Уредникът на музея напомня за фотографията от август 1906 година в Драгалевския манастир, запечатала мига, в който 19-годишната Лора се запознава с Пейо. За първи път се срещат, а седят един до друг. На историческия миг, запечатан на снимката, виждаме представители на българския елит – с цилиндри, рокли и фракове на излет на Витоша. 

„Как да бъде бяла сватбената рокля на Лора, след като има мобилизация за Балканската война? Двамата бързат да се оженят преди Яворов да замине за фронта. Датата на бракосъчетанието е 19 септември 1912 година. Лора няма време да шие булчинска рокля и избира най-любимата от своите – черна. Кройката показва изящна фигура и вкус. Само след година, облечена в същата рокля на фаталния 29 срещу 30 ноември 1913 година, Лора слага край на живота си“, разказват от музея. 

„Това е едно от най-драматичните неща, които притежаваме тук“, казва Милтенов и напомня, че животът е крехък и скъпоценен. 

„А в гостната на Яворов и Лора не спира потокът от посетители. През вековете. И да, тук всичко е автентично. Поглеждаме към втъкания надпис на килима – 1858 година. Подарен е от копривщенските жени в знак на признателност на Петко Каравелов. Лора избира да го постави в гостната на семейното им гнездо с Яворов, сякаш търсейки опора в спомена за баща си“, отбелязват от НЛМ.

/ВСР