Антарктическият стопаджия Христо Пимпирев (интервю)
Книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ е предназначена за най-широк кръг читатели, на възраст от 15 години до дълбока пенсионна възраст, каза в интервю българският полярен учен и ръководител на антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев. Книгата е с продължение, защото продължават полярните изследвания, в които той участва, тя проследява не едно пътешествие и пътуване до българската полярна база, а житейския път, добави полярният изследовател. Проф. Пимпирев каза, че Антарктида го е спечелила от първия път със своята чистота, с любовта на хората, които са там, които си помагат и не могат един без друг. "Там няма пари, няма банки, няма магазини. Хората живеят много простичко, много душевно, живеят с чувства и именно този живот, който аз считам, че е по-добрият живот, мисля, че е животът на бъдещето", каза още той и подчерта, че в момента държавите, които управляват Антарктида, включително и България, инвестират стотици милиони долари всяка година. Следва пълният текст на интервюто: Какви истории, събития и факти събира книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“? - Това е животът на един полярен изследовател и то не целият живот, това, което съм преживял като учен, ученик, студент, моите експедиции не само в Антарктика, но и по други краища на света. Общо взето - един нерегулярен живот, който е само на път. Неслучайно казвам, че животът ми преминава по летища и пристанища. Доста пъстър житейски път. Книгата е с продължение, защото продължават полярните изследвания, в които аз участвам като ръководител на българските антарктически експедиции. През февруари заминавам отново за Антарктида, така че това е един път, изпълнен с много пречки, трудности, но и удовлетвореност от това, което съм постигнал за страната ни. Как работихте с Иглика Трифонова по това издание? - Много дълго. И Иглика Трифонова е полярен изследовател, има доста експедиции зад гърба си и ме гонеше непрекъснато да направим такава книга, но аз казах, че все пак не съм умрял, за да ми правят автобиографична книга. После видях, че е пълно по книжарниците и по рафтовете с автобиографии на кой ли не, на Христо Стоичков, на артисти, на писатели, на общественици, така че си казах - ето, нека да има една автобиография на един учен. Учените обикновено не са във фокуса на медиите, досега за учен не е имало, затова се съгласих, все пак да се разбере как може да мине животът на един учен и изследовател. Иглика Трифонова вземаше основно интервюта от мен, навсякъде, където сме заедно - и по самолети, и в полярната ни база, където сме пътували. Голяма част от страниците са написани от мен лично. Тя събираше интервюта и от хора, които са работили с мен. Книгата е съвместен труд, като двигателят да бъде написан беше Иглика Трифонова. Как автобиографичното, биографичното и пътеписното начало съжителстват в книгата? - Повече е автобиографичното. Пътеписи за Антарктида има много. Много от моите колеги, които са ходили там, са писали пътеписи. Те са и писатели, разбира се. Има един пътепис от Людмила Филипова, който написа, след като тя беше на Антарктида. Има пътепис на Боян Биолчев „Окото на Космоса", който е доста оригинален и е от много добрите книги, които са правени за Антарктида и за впечатленията от нея. Така че такива книги има, обикновено са доста тънички, леко се четат, но те са писани по един тертип - с тръгване от София, преминаване през Южна Америка, стигане на базата на Антарктида, животът на базата там и обратния път. „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ проследява не едно пътешествие и пътуване до българската полярна база, а моя житейски път. Към какви читатели е насочена книгата и може ли да бъде разбрана и оценена от непрофесионална публика без специализирани познания по геология и география? - Разбира се, вътре няма нито един странен термин, който няма да бъде разбран от човек, който не се занимава с наука и научни изследвания. Книгата е предназначена за най-широк кръг читатели, даже на възраст от 15 години до дълбока пенсионна възраст. Как ви спечели Антарктика и защо се връщате винаги към нея? - Спечели ме още от първия път с нейната чистота, с любовта на хората, които са там, които си помагат и не могат един без друг. Там няма пари, няма банки, няма магазини. Хората живеят много простичко, много душевно, живеят с чувства, и именно този живот, който аз считам, че е по-добрият живот, мисля че е животът на бъдещето. Там няма войни, няма политически партии. Така че се живее много по-леко, въпреки че условията са много по-тежки и нямаш понякога елементарни условия за хигиена и уют, с които сме свикнали в нормалния свят, както го наричаме ние. За мен нормалният свят е оттатък пролива на Дрейк. Къде стои България днес сред страните, изследващи Антарктида? - Тя управлява една десета част от нашата планета, заедно с 28 държави. Като тук са най-богатите и развити държави от цял свят, като САЩ, Китай, Япония, Австралия, която богата държава се сетим, тя е вътре в този привилегирован клуб, който управлява този континент по един специфичен договор - Антарктическият договор, който няма аналог в световното право, той е уникален и управлява цял един континент, който е много богат на природни ресурси, на полезни изкопаеми. Той неминуемо ще се отплаща на тези, които са там. В момента държавите, които управляват континента, включително и България, хвърлят стотици милиони долари всяка година. Да вземем например Полша, която строи нова база за 20 милиона евро. Испания пусна тази година във вода на път за Антарктида нов ледоразбивач, който струва 70 милиона евро. Така че виждаме какви инвестиции влагат държавите в изучаването на този континент. Те не са глупави държави. Те са силни и велики, защото знаят как се харчат пари. Кога ще тръгне следващата българска полярна експедиция към Антарктида? - Експедицията тръгва още на 7 ноември, след броени дни. Нашият кораб "Св. св. Кирил и Методой" тръгва от пристанище Варна в посока към остров Ливингстън. Аз ще пътувам към Антарктида през февруари. Както съобщихме, проф. Пимпирев ще гостува заедно с Иглика Трифонова в Шумен на 24 октомври за представяне на книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“. В Народно читалище „Добри Войников – 1856“ проф. Пимпирев и Иглика Трифонова ще се срещнат с възпитаници на шуменски училища, а по-късно в Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" ще се състои среща с шуменската общественост. Книгата “Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия” беше представена във Франкфурт на най-големия книжен панаир в света, съобщиха от Българския антарктически институт.
|
|
Експресивно
Ваня Велева с "Глина" - победител в Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката"
Ваня Велева, талантлива поетеса от Ямбол, спечели специалната награда на XI издание на Националния литературен конкурс "Поетични хоризонти на българката" с творбата си "Глина". Наградата включва сувенирно копие на известната скулптура "Момина чешма", диплома и ...
Валери Генков
|
Експресивно
Кирил Пецев разказва за съдбата на бежанците и тяхното място в историята
Романът „Плачена земя“ на Кирил Пецев ще бъде представен в Гоце Делчев на 6 ноември, съобщават от пресцентъра на Община Гоце Делчев. Събитието ще се проведе в Общинския исторически музей, където читателите ще имат възможност да се запознаят с творб ...
Добрина Маркова
|
Хелън Гарнър спечели престижната награда "Бейли Гифорд" за нехудожествена литература
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Брус Спрингстийн: „Никога не съм свирил в библиотека!“
Брус Спрингстийн бе сред наградените на годишната церемония на Нюйоркската обществена библиотека, известна като „Библиотечните лъвове“. Събитието, което се проведе в понеделник вечер, отдава почит на значими постижения в изкуствата, културата и лит ...
Валери Генков
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Теодор Рузвелт променя отношенията между президента и пресата завинаги
От момента, в който встъпи в длъжност през 1901 година, Теодор Рузвелт (Theodore Roosevelt) осъзнава силата на пресата – вероятно повече от своите предшественици. Той разбира, че медийната подкрепа е ключова не само за реализирането на политическите му п ...
Валери Генков
|
На бюрото
Кирил Пецев: История на изгубеното отечество и търсене на справедливост
Романът "Плачена земя" на Кирил Пецев бе представен в Общинския исторически музей в Гоце Делчев. Тази творба спечели наградата за роман на 2024 г. от Съюза на българските писатели (СБП). Церемонията по връчването на приза се състоя на 22 май и беше водена от п ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Андреа Малагути подчертава важността на книгите за културата
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Бил Корво опровергава мита за съюзниците и мафията в Сицилия
Валери Генков
|
В последните дни беше представен специален брой на списанието „Сицилийски исторически изследвания“, което е посветено на историята на Сицилия в модерната и съвременната епоха. Заглавието на броя е „Сицилия в преход 1943-1947“. Събитието се проведе в престижната библиотека на Сицилия и привлече значителен брой посетители, които проявиха интерес към богатото съдържание на публикацията.
След въвеждащ ...
|
На бюрото
Любов към родния край е искрата, която поддържа жив духа на Тетевен
Валери Генков
|
|
14:14 ч. / 23.10.2024
Автор: Валери Генков
|
Прочетена 3070 |
|
Книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ е предназначена за най-широк кръг читатели, на възраст от 15 години до дълбока пенсионна възраст, каза в интервю българският полярен учен и ръководител на антарктически експедиции проф. Христо Пимпирев.
Книгата е с продължение, защото продължават полярните изследвания, в които той участва, тя проследява не едно пътешествие и пътуване до българската полярна база, а житейския път, добави полярният изследовател.
Проф. Пимпирев каза, че Антарктида го е спечелила от първия път със своята чистота, с любовта на хората, които са там, които си помагат и не могат един без друг. "Там няма пари, няма банки, няма магазини. Хората живеят много простичко, много душевно, живеят с чувства и именно този живот, който аз считам, че е по-добрият живот, мисля, че е животът на бъдещето", каза още той и подчерта, че в момента държавите, които управляват Антарктида, включително и България, инвестират стотици милиони долари всяка година.
Следва пълният текст на интервюто:
Какви истории, събития и факти събира книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“?
- Това е животът на един полярен изследовател и то не целият живот, това, което съм преживял като учен, ученик, студент, моите експедиции не само в Антарктика, но и по други краища на света. Общо взето - един нерегулярен живот, който е само на път. Неслучайно казвам, че животът ми преминава по летища и пристанища. Доста пъстър житейски път. Книгата е с продължение, защото продължават полярните изследвания, в които аз участвам като ръководител на българските антарктически експедиции. През февруари заминавам отново за Антарктида, така че това е един път, изпълнен с много пречки, трудности, но и удовлетвореност от това, което съм постигнал за страната ни.
Как работихте с Иглика Трифонова по това издание?
- Много дълго. И Иглика Трифонова е полярен изследовател, има доста експедиции зад гърба си и ме гонеше непрекъснато да направим такава книга, но аз казах, че все пак не съм умрял, за да ми правят автобиографична книга. После видях, че е пълно по книжарниците и по рафтовете с автобиографии на кой ли не, на Христо Стоичков, на артисти, на писатели, на общественици, така че си казах - ето, нека да има една автобиография на един учен. Учените обикновено не са във фокуса на медиите, досега за учен не е имало, затова се съгласих, все пак да се разбере как може да мине животът на един учен и изследовател. Иглика Трифонова вземаше основно интервюта от мен, навсякъде, където сме заедно - и по самолети, и в полярната ни база, където сме пътували. Голяма част от страниците са написани от мен лично. Тя събираше интервюта и от хора, които са работили с мен. Книгата е съвместен труд, като двигателят да бъде написан беше Иглика Трифонова.
Как автобиографичното, биографичното и пътеписното начало съжителстват в книгата?
- Повече е автобиографичното. Пътеписи за Антарктида има много. Много от моите колеги, които са ходили там, са писали пътеписи. Те са и писатели, разбира се. Има един пътепис от Людмила Филипова, който написа, след като тя беше на Антарктида. Има пътепис на Боян Биолчев „Окото на Космоса", който е доста оригинален и е от много добрите книги, които са правени за Антарктида и за впечатленията от нея. Така че такива книги има, обикновено са доста тънички, леко се четат, но те са писани по един тертип - с тръгване от София, преминаване през Южна Америка, стигане на базата на Антарктида, животът на базата там и обратния път. „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“ проследява не едно пътешествие и пътуване до българската полярна база, а моя житейски път.
Към какви читатели е насочена книгата и може ли да бъде разбрана и оценена от непрофесионална публика без специализирани познания по геология и география?
- Разбира се, вътре няма нито един странен термин, който няма да бъде разбран от човек, който не се занимава с наука и научни изследвания. Книгата е предназначена за най-широк кръг читатели, даже на възраст от 15 години до дълбока пенсионна възраст.
Как ви спечели Антарктика и защо се връщате винаги към нея?
- Спечели ме още от първия път с нейната чистота, с любовта на хората, които са там, които си помагат и не могат един без друг. Там няма пари, няма банки, няма магазини. Хората живеят много простичко, много душевно, живеят с чувства, и именно този живот, който аз считам, че е по-добрият живот, мисля че е животът на бъдещето. Там няма войни, няма политически партии. Така че се живее много по-леко, въпреки че условията са много по-тежки и нямаш понякога елементарни условия за хигиена и уют, с които сме свикнали в нормалния свят, както го наричаме ние. За мен нормалният свят е оттатък пролива на Дрейк.
Къде стои България днес сред страните, изследващи Антарктида?
- Тя управлява една десета част от нашата планета, заедно с 28 държави. Като тук са най-богатите и развити държави от цял свят, като САЩ, Китай, Япония, Австралия, която богата държава се сетим, тя е вътре в този привилегирован клуб, който управлява този континент по един специфичен договор - Антарктическият договор, който няма аналог в световното право, той е уникален и управлява цял един континент, който е много богат на природни ресурси, на полезни изкопаеми. Той неминуемо ще се отплаща на тези, които са там. В момента държавите, които управляват континента, включително и България, хвърлят стотици милиони долари всяка година. Да вземем например Полша, която строи нова база за 20 милиона евро. Испания пусна тази година във вода на път за Антарктида нов ледоразбивач, който струва 70 милиона евро. Така че виждаме какви инвестиции влагат държавите в изучаването на този континент. Те не са глупави държави. Те са силни и велики, защото знаят как се харчат пари.
Кога ще тръгне следващата българска полярна експедиция към Антарктида?
- Експедицията тръгва още на 7 ноември, след броени дни. Нашият кораб "Св. св. Кирил и Методой" тръгва от пристанище Варна в посока към остров Ливингстън. Аз ще пътувам към Антарктида през февруари.
Както съобщихме, проф. Пимпирев ще гостува заедно с Иглика Трифонова в Шумен на 24 октомври за представяне на книгата „Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия“. В Народно читалище „Добри Войников – 1856“ проф. Пимпирев и Иглика Трифонова ще се срещнат с възпитаници на шуменски училища, а по-късно в Регионалната библиотека "Стилиян Чилингиров" ще се състои среща с шуменската общественост.
Книгата “Христо Пимпирев: Антарктическият стопаджия” беше представена във Франкфурт на най-големия книжен панаир в света, съобщиха от Българския антарктически институт.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Захари Карабашлиев обединява 18 разказа в „Нашата Коледа“
Третото издание на сборника „Нашата Коледа“ отново обединява изтъкнати български автори, които се вдъхновяват от духа на Рождество. Под редакцията на Захари Карабашлиев, известен писател и главен редактор на издателство „Сиела“, новата книга съдържа 18 ...
|
Избрано
Валентина Чурлео подчертава, че поезията е отражение на сложността на човешкия опит
Валентина Чурлео (Valentina Ciurleo) в своята книга "Люлката и думите" (L`altalena e le parole), издадена от Affiori през 2025 година, разглежда поезията и нейните страхове, които не се различават от тези на разказа. Тя подчертава, че думите губят значението ...
|
Пиер Паоло Пазолини оставя след себе си важни литературни и социални послания
|
Ако сте поропуснали
Илияна Йотова: Днешните будители продължават да вдъхновяват с добрини и знание
Денят на народните будители е важен момент за българската култура и история, който се отбелязва всяка година на 1 ноември. Този празник е посветен на значимите личности, които са допринесли за просветата и националното освобождение на България. ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |