Читалището в Димово обяви набирането на стихотворения за поетичния конкурс „Доброглед“.

Това е неговото 15-о издание и се организира съвместно с общината, каза секретарят на местното читалище „Паисий Хилендарски – 1927“ Миглена Веселинова.

Право на участие имат автори от цялата страна с едно непубликувано стихотворение без ограничение на тематиката. Творбите трябва да се изпратят не по-късно от 30 септември, добави Веселинова. И уточни, че е осигурен награден фонд за първа, втора и трета награда, както и за отличени произведения.

Конкурсът се организира по повод годишнина на читалището и във връзка с Деня на народните будители- 1 ноември.

На 19 октомври е предвиден общ рецитал на наградените и присъстващи участници. Всеки, които е изпратил свое произведение, ще получи грамота за участие и алманах с конкурсните творби, отбел

Нова литературна поредица „По следите на изгубената поезия“ стартира на 24 октомври с участието на писателката Елена Алексиева, съобщават от издателство „Жанет 45“. Събитието ще се състои в Столичната библиотека.

Новата литературна поредица се предвижда да бъде под формата на литературни вечери на автори, които са започнали творческия си път като поети, но след това са преминали към друг жанр или жанрове, в които са се утвърдили. Множеството от техните читатели едва ли знаят за лирическите им „прегрешения“ и вероятно ще бъдат любопитни да разберат дали те продължават тайно с поетическите си занимания или отдавна са приключили с тези „грешки на растежа“, отбелязват от екипа на поредицата.

Елена Алексиева е родена в София. Първата книга „Бримка на сърцето“ е стихосбирка и е издадена през 1994 година. Две години

Нов исторически албум описва участието на Варна в Първата световна война. Той е поредно издание, подготвено от двамата варненски специалисти Траян Димитров - завеждащ отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей, и Симеон Кулиш - преподавател по история и научен секретар на филиала на Тракийския научен институт в града.

Албумът „Варна в Голямата война“ ще бъде представен в 17:30 ч. днес в Музея за нова история на Варна. В него фокусът е върху живота в града, неговото развитие във военно време и влиянието на международната политика. Включени са непубликувани снимки от фонда на Музея за нова история и от Държавен архив - Варна. Използвани са материали и от Дигиталния каталог на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“, частни колекции и лични архиви. Стилът на текстовете е научнопопулярен и достъпен за широка аудитория с интерес към нова

Историкът от Института за изследване на населението и човека при БАН (ИИНЧ-БАН) доц. Венцислав Мучинов разглежда въпроса за урбанизацията в България под османска власт, до 1878 г., в новата си книга „Урбанизацията в българските земи под османската власт през XIX век до 1878 г.“, съобщават от издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“.

Когато става въпрос за урбанизация в специализираната литература, се разбира процесът на нарастване на броя и големината на градовете и повишаване на ролята им във всички сфери на обществения живот, посочват издателите. По думите им този процес се характеризира с концентрацията на все по-голям дял от населението в градовете и по-особено - в големите центрове, както и с приобщаването на все по-голяма част от хората към градския начин на живот, мислене и поведение.

Деветнадесети век е ключов за развитието на урбанизационния процес в европейс

Време е да повярваме, че не някой друг, а сами трябва да запалим огъня в себе си и да си върнем човек а в нас. Няма кой друг да ни го върне. Това каза при представянето на книгата си „Пътища от огън“ в Добрич Мария Лалева. 

Тя каза също, че книгата е малко трудна, защото героят не е българин. „Трябваше да се сблъскам със собствените си граници, да се сблъскам със собствените си стени, за да се получи тази книга“, каза още Лалева. 

Писателката допълни, че историята в книгата ни кара да си отговорим на редица въпроси, да имаме куража да говорим за нещата, за които ни е най-трудно, за спирачките вътре в нас, които не ни позволяват първо да се усмихнем на другите, а после да съдим, да обичаме, преди да намерим първата причина да мразим, за невъзможността да съзрем красотата, която ни заобикаля. „Защо сме се вторачили в различията си,