Робърт Фрост е прав, че поезията е онова, което се загубва при превода. Това каза проф. Александър Шурбанов по време на представянето на съставената от него антология с произведения, преведени от него - „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. Събитието се състоя тази вечер в арт центъра „Сити марк“.

Преводаческото братство се мъчи година след година да опровергае Фрост, но е много трудно, каза проф. Шурбанов. „Поезията наистина се загубва при превода и трябва да се направи наново. И това е най-тънкото – да се направи наново поезията. Иначе, ако се опитате да преведете един поетичен текст, за да бъде той точно такъв, какъвто е в оригинала – поезията я няма там“, отбеляза той.

По думите му, в книгата има приложение, в което са представени произведения, свързани с България. „Това приложение започва с Оскар Уайлд със сонет, който той е написал за зверствата в края на Априлското въстание, и свършва с един поет - Том Филипс“, разказа проф. Шурбанов. Той допълни, че Филипс е направил България своя втора родина и понякога пише стихове и на български език.

В „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“ има още творби на Роджър Макгоф, за когото Александър Шурбанов каза, че е посещавал страната ни през 1996 година. „Имах удоволствието да седя на една маса с него, някъде навън бяхме. Беше на улицата. И той ми се обади преди да тръгне, преди да си замине. И остави на едно листче от тефтер едно стихотворение – „Оставяне“, което е написал за България от тези впечатления, от това, което беше видял тогава“, разказа проф. Шурбанов.

Той каза, че Роджър Макгоф е бил сред поетите, които не са искали заплащане за стихотворенията, които влизат в тази книга. „Той вместо това поиска четири екземпляра от книгата на български език. Защо иска четири екземпляра – това засега за мен е загадка. Но показва, че той има някаква връзка с България“, отбеляза съставителят и автор на превода на произведенията в „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“. Сред другите автори, чиито стихове с впечатления от България са част от антологията, е Сюзън Гънтър. 

„Поетическият вкус на Александър Шурбанов е много богат, разностранен и пъстър. И аз изрично искам да наблегна на това, защото се опасявам, че живеем по-скоро във време, в което хората – и то особено младите хора, ограничават вкуса си. Наместват се в един информационен канал и затварят всички останали. И затова тази пъстрота на вкуса, която личи в тази книга, ми се вижда важна“, каза по време на събитието Ангел Игов.

Според него всички тези поети, които имат съвсем различни теми, почерци и поетики, съвсем не звучат сходно в българския превод. „Звучат си с различни гласове. И това също е важно, защото трябва да кажем, че невинаги се получава така, когато един преводач посегне към широк спектър от автори. Александър Шурбанов обаче си дава сметка, че във всяко стихотворение има нещо уникално, нещо, което го прави точно това, което е“, отбеляза Игов. Той допълни, че в антологията има доста стихотворения, които "разговарят" помежду си.

В представянето на „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“ участваха актьорите Дария Симеонова, Валентин Ганев и Руси Чанев. Те рецитираха стихотворения от Едмънд Спенсър, Бен Джонсън, Джордж Гордън Байрон, Емили Дикинсън, Алфред Едуард Хаусман, Уилям Бътлър Йейтс, Робърт Фрост, Езра Паунд, Една Сейнт Винсент Милей, Арчибалд Маклиш, Робърт Грейвс, Уистън Хю Одън, Ричард Уилбър, Ан Секстън, Тед Хюз, Силвия Плат, Роджър Макгоф и Сюзън Гънтър. Произведения на английския композитор Уилям Бърд бяха изсвирени на пиано от Анжела Тошева.