Аз не мога да разбера такова изкуство, което иска да налага, а не да възбужда. Такова изкуство посяга според мен само на себе си. То не е изкуство… Думите са на белетриста и драматург Петко Юрданов Тодоров.

В писмо до Иван Кирилов от февруари 1900 г. писателят отбелязва, че когато се критикува един писател, трябва да се имат предвид и достойнствата, и недостатъците му. „На критиката задачата е да обобщи, да изтъкне и очертай по-ясно литературния образ на писателя и да разтълкува, според своите разбирания и усещания, всички тъмни особености на известен автор“, пише той.

Димитър Шишманов казва за Петко Ю. Тодоров, че е от оная редица писатели, които са се гордеели с призванието си и не са считали, че е маниачество да се говори за литература. „С дългата брада, с бледния слаб лик, той ми напомняше някой монах от Възраждането, и мен се чинеше, че сл

Българският поет и писател Васил Славов, който от години живее и работи в Питсбърг, в щата Пенсилвания, САЩ, ще пристигне в Бургас за представянето на романа си "Строфи на кръвта" на 10 октомври в Центъра за съвременно изкуство и библиотека. Модератор на срещата ще бъде Живка Иванова, съобщават организаторите на събитието от издателство "Знаци". 

Книгата е номинирана за Годишните литературни награди на портал "Култура" и Литературните награди "Перото". За нея българския поет Борис Христов пише още, че е "преболяна" и в нея Васил Славов прави пореден опит за завръщане към пътя на забравения човек, човека-емигрант и кръвта на онези преди него, както и завръщане към дома и родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън, отбелязват издателите. 

"Строфи на кръвта" е определяна и като драматична, болезнена и написана с психологизъм творба, която поста

Захари Карабашлиев ще представи романа си „Рана“ по време на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Събитието ще е на 5 септември в Градската художествена галерия в Созопол, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им в рамките на представянето авторът ще разговаря с историка проф. Веселин Методиев.

„Рана“ е базиран на историческа литература, военни документи, войнишки дневници, мемоари и лична кореспонденция, свързани с Първата световна война, двете Балкански войни, с Илинденско-Преображенските въстания, ВМОРО и революционното движение в Тракия и Македония.

Както информирахме, историята в „Рана“ проследява Сава – бежанец от Одринска Тракия след Балканските войни, и Елиза – генералска дъщеря, талантлива пианистка, ученичка в последен клас на Музикалното училище. Любовта им

Новата книга на преподавателя Румяна Янкова-Бедрозова „Ако днес няма утре“ ще бъде представена на 20 ноември в Добрич, съобщават от Регионалната библиотека “Дора Габе”.

Оттам допълват, че поетичният сборник е третата книга на преподавателя, която съдържа 100 стихотворения, обособени в седем цикъла.

Редактори на изданието са поетите Стефан Жечев и Александър Белчев. На представянето на стихосбирката ще музикални изпълнения на млади добрички таланти.

Румяна Янкова – Бедрозова е родена през 1960 година в град Добрич. Завършила е колеж по туризъм в град Варна с немски и руски език, както и немска филология и българска филология във Великотърновски университет “Свети Свети Кирил и Методий”. Тя работи като преподавател по немски език 40 години.

Бедрозова издава учебници и помагала по немски език на различни издателств

„Мигновения“ е заглавието на новата книга на Иван Гранитски. В нея е публикувана поема от автора, както и рисунки от Владимир Пенев, съобщават издателите от „Захарий Стоянов“.

„Новата стихосбирка на Иван Гранитски от искрометни мигновения ще порази читателя с богатството от теми и образи, с интуитивното вникване в дълбинните тайни на космоса и човешката душа, с неутолимата жажда за познание“, пише Иван Маразов по повод книгата. По думите му както у Пиндар „жаждата” е метафора за творчество, така и у Иван Гранитски тази „жажда” не пресъхва, тя въплъщава кредото на автора.

Иван Гранитски (Иван Йорданов Димитров) е роден на 24 декември 1953 г. в София. През 1977 г. публикува във в. „Пулс“ първата си статия - рецензия на книга на писателя Димитър Яръмов. От 1979 г. до 1985 г. е редактор и