Много е ценно това, че сценариите на Иван Черкелов бяха издадени и могат да се четат и споделят, защото това е едно надеждно средство против забравата на нашата несъвършена памет. Това каза неговата сестра Ирина Черкелова, която участва в представянето на книгата на Фестивала на българския игрален филм „Златна роза“ във Варна. 

Тя е съставител на тома, съдържащ осем сценария на кинорежисьора, от които последният „Щъркелът“ не е реализиран. „Четенето на сценариите е едно друго преживяване от гледането на филми. Мисля, че това е една сочна литература с много богата образност. Тя би могла да бъде ключ към по-дълбокото разбиране на филмите на Иван, които докосват толкова хора“, каза на представянето Черкелова. 

По думите й в своите екранни творби режисьорът се занимава с доброто, страстта и невежеството, защото от тях е изтъкан

Борис Зафиров и Блажо Николич Ви канят на премиерата на книгата ,,Свой на чужда земя“ в Пловдив. Събитието е тази вечер в галерия Arsenal of Art, съобщават издателите от „Жанет 45“.

"Свой на чужда замя“ e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху 90-те години на миналия век. Интервютата предлагат една много интересна и различна от обичайното гледна точка на успешно интегриралия се в българското общество чужденец към ставащото в българската култура, към някои процеси в нея, останали досега като че ли извън обсега на вниманието ни, разказват издателите.

Блажо Николич е роден през 1952 година в село Ранилуг, бивша Югославия. Учи арабистика в Белградския университет, в края на следването си заминава за Либия, където остава десет години. В началото на 90-те години се премества в София, където започва активно да о

Интервюта, диалози и лекции на проф. Иво Христов от 2022 г. насам са събрани в книгата „Отвъд точката на пречупване“. Това съобщават издателите от „Изток запад“.

По думите им текстовете в тома имат различен предмет, обсег, акценти и цели. Общото в тях е едно - да извадят на показ дълбинните вътрешни механизми, които предопределят нашия и обществения живот; да разкрият ужасяващата траектория на неговото развитие, която пряко и изразително води отвъд точката на пречупване, след която няма връщане назад, допълват издателите.

„Основните съотношения на силите няма да се променят. В модела, който беше наложен на България преди повече от 30 години, тя няма никакъв шанс за каквото и да било позитивно развитие. Причината е във факта, че при геополитическото разделение на труда, в което страната ни беше поставена, без никой да я пита, на нея е отред

Писателката Мария Донева и художничката и илюстраторка Елена Панайотова ще представят книгата си „Писмото на мравката“ на 1 октомври. Събитието ще се състои в Централни хали, съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им „Писмото на мравката“ е романтична поема в стихове. Книгата е литературно доказателство, че важните писма винаги стигат до получателите си и уверение, че всеки – бил той мравка, слон или човек – има възможност да намери сродната си душа и да бъде щастлив с нея през целия си живот, допълват издателите.

„Героинята на тази книга е една мравка, която е много самотна. Отишла е на море самичка, не е срещнала никого. И отчаяна изпраща едно писмо в бутилка. Пише: „Докога ще съм сама?“, нищо друго. И един самотен мъж, мравок, намира писмото и се отчайва. Много му е трудно и много се надява и н

Литературна инсталация „С.Т.Е.Н.А.“ ще е част от есенните „Литературни срещи“. Тя ще може да бъде прочетена в One Gallery от 14 ноември, а срещата с авторите - писателката Йонна Елми и поета и драматург Стефан Иванов, е на 16 ноември, съобщават организаторите от фондация „Прочети София“.

Есенното издание на „Литературни срещи“ ще се проведе под мотото „Това е стена“, цитат от стихотворението на Борис Христов „Стената“.  То е и директно свързано с темата на Фестивала за европейска солидарност – „Стени“, организиран от Културния център на Софийския университет и сдружение „Център за четене и култура“. Първото му издание е посветено на 35-годишнината от падането на Берлинската стена.

Инсталацията „С.Т.Е.Н.А.“ представя интерпретацията на Елми и Иванов към