Етнографският музей във Варна отбелязва своята 50-а годишнина с издаването на каталог, който съдържа информация и илюстрации за 50 емблематични експоната от фонда му. Изданието ще бъде представено днес в  музея, където екипът ще посрещне своите гости с музикална програма. Както информирахме, по повод юбилея, от екипа подготвиха и изложба „Порцеланът - вечният спътник на лукса“, която може да се разгледа във фоайето. 

Специалистките от Етнографския музей Светлозара Колева и Татяна Щерева са работили по каталога в продължение на една година. Колева разказа, че за тях е било много трудно да подберат обектите измежду 17 хиляди експоната, които притежава институцията. Част от показаните в изданието предмети не са в постоянната експозиция и стават за първи път достояние на публиката, посочи Колева. 

Подредбата на темите в каталога е осъществена по

Разказвам за чужденци, които необяснимо са обикнали и са се посветили на България. Любовта и всеотдайността им повлияват и върху нашата история. Това каза журналистката Милена Димитрова по повод новата си книга – „Десет велики българолюбци“ от издателство „Книгомания“. Премиерата на изданието е на 19 ноември в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ).

Авторката отбеляза, че е работила повече от три години върху „Десет велики българолюбци“. „Сигурно идеята е зреела още по-дълго, защото по принцип не ми харесва да вървя по улици, които не знам на кого са кръстени“, обясни тя. Изложба, посветена на Александър I Батенберг, и трилогия за швейцарския учителя по физкултура Луи Айер, също вдъхновили Милена Димитрова за новата й книга. Останалите личности, описани в тома, са генерал Иван Инзов, лейди Емил

Регионалната библиотека в Разград отбелязва Деня на Съединението на България с изложба. Тематичната експозиция под надслов "6-ти септември - Съединението на България" вече е подредена във фоайето на библиотеката. Подбрани са библиотечни материали от фондовете на отдел "Краезнание“, фонд „Редки и ценни”, Заемна за възрастни, Читални, посочиха от културната институция. 

В периода от 1 до 15 септември посетителите могат да се запознаят и да проследят основните етапи на събитието, приноса на княз Александър Батенберг и на отделни личности – Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Чардафон Велики и други, дейността на комитетите "Единство", значението на Съединението за историческото развитие на България и отзвука му в Европа.  Могат да се видят също библиотечни материали от фонд „Редки и ценни” - първото издание на „Чардафон Велики&rdqu

„Симфония Рейн – Майн – Дунав“ е заглавието на новата стихосбирка на Роберт Леви. Това съобщават издателите от „Лексикон“.

„Това е пълноводна литературна река с определено течение. Тя е своеобразна симфония в стихове, родена в София, на „Кристал“, край Рейн, Майн, Дунав, обогатена от ерудиция и всекидневие“, посочва редакторът на книгата Стефан Иванов.

По думите му „Симфония Рейн – Майн – Дунав“ преодолява както държавни, така и лични граници, като разкрива себе си в този труден процес. „Вдъхновение и извор са лаконичност, вяра, метафори и яснота. Вярата остава неизменна - вяра в колебанието и в непоколебимостта, отдава се на родството и близостта с битници, средиземноморска поезия и изразителността, в която властва отговорност и липсва доминация. Това е книга, която е в постоянен диалог със себе си, един прилив и отлив на меланхолия, депресия, любов и очарование“, д

Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност. Това заяви доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание , по време на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Далчеви в двора на Генералното консулство на България в Солун, Гърция.

„Има периоди, когато нацията и националната идентичност са заплашени. Поради исторически обстоятелства може да бъде претопена, а има и деспотични сили, които се опитват по един или друг начин да я унищожат. Ние имаме голямото щастие да живеем в период, в който нашата национална идентичност не е заплашена. Не трябва да се подаваме на инсинуациите, които искат да я формират като някаква войнствена идентичност срещу някого друг“, посочи доц. Лозанов.

„Когато една национална идентичност не е заплашена, тя става културна идентичност. А тя се носи в най-голяма степен от големите