Като много важна книга за себе си, в която пренася историята на три поколения мигранти. Така българският писател и поет Васил Славов, който от години живее и работи в Питсбърг, в щата Пенсилвания в САЩ, представи книгата си "Строфи на кръвта" (изд. "Знаци) в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас.

В разговор, воден от издателя Румяна Емануилиду, той говори пред публиката в залата за огромния обем от документи и архивни снимки, които събира в продължение на години в подготовка на книгата.

"Строфи на кръвта" обхваща пътя на неговия баща - писателя и преводач Атанас Славов, който по думите му получава препоръка за работа в Щатите от самия Кърт Вонегът, преминава през неговия личен мигрантски опит и достига до неговите наследници в САЩ.

"Това са три поколения, които пренасят паметта с отговорност. Това е пренасяне, което гради и трупа тъга. Тъга, която ние като поети ще назовем", заяви Васил Славов и допълни колко важна е литературната критика, която не е просто бръщолевене, а подготвя читателите и онези, опитващи се да пишат, в умението да разчитат тази тъга.

Авторът коментира, че в тази книга се съдържа желанието му да анализира завръщането, има ли изобщо такова и съществува ли възвръщане. "Аз мисля, че завръщане няма", допълни той. 

В тази връзка той представи и най-новата си поетична книга "Ахав" (изд. "Факел"), издадена преди броени дни, която Васил Славов описа като "тежка, болна, откровена книга от близо 210 страници поезия", по която работи заедно с Румен Леонидов и Станислав Памукчиев.  

"Стихът не е бръщолевене. За мен поезията е чудовищен труд, отговорност, удар след удар и за нея трябва да се работи", допълни поетът и цитира думите на Борис Христов, че поезията трябва да оставя сълза в окото, драскотина в паметта. "Всичко друго са празни приказки", допълни той.