РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Любопитни факти за Нобеловите награди за литература

Дата на публикуване: 16:05 ч. / 10.10.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
6008
Нобелова награда за литература не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година.Носителите на Нобелова награда за литература са 121. Само 4 пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци.Нито един път един и същ автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература.
Любопитни факти за Нобеловите награди за литература
Любопитни факти за Нобеловите награди за литература
Снимка © AP Photo / Alastair Grant, File
Авторът и перото

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г.  Присъжда се от Шведската академия в Стокхолм. Досега отличието е връчвано 117 пъти, съобщи Nobelprize.org.  

Eвропейският ден на езиците се отбелязва за поредна година на 26 септември. Инициативата започва от 2001 г., обявена за Европейска година на езиците по инициатива на Съвета на Европа съвместно с Европейския съюз, за да се популяризира богатото езиково и културно разнообразие на Стария континент и да се насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст - за повишаване на междукултурното разбирателство.  

Мотото на Европейския ден на езиците за 2024 г. е "Езици за мир".

Езиците в Европа

Според данни от проучвания в Европа има около 225 местни езика. Петте езика, които са най-разпространени според броя на хората, за които те са майчини, са руски, немски, английски, френски и италиански. В повечето европейски държави обаче се използва ежедневно повече от един език. Изключения са малки държави като Лихтенщайн и Ватикана, но дори и на тези ме

Нов криминален роман на Орлин Чочов – „Валсът на матрьошките“ ще има представяне на 15 август в пространството „К.Е.В.А“, съобщават организаторите.

Това е седмата книга от поредицата за частния детектив Пирин Вихренски. Получил материална подкрепа от баща си, той се впуска в търсене на помещение за първия си офис. Същевременно близък негов приятел се оказва сериозно оплетен в странна и сложна финансова игра. Въпреки очевидната си неопитност в тази сфера, частният детектив се чувства задължен да помогне, разказват издателите от „Потайниче“.

Орлин Чочов е автор още на книгите „Мистерия в Йовановци“, „Алената раковина“, „Софийско крими“, „Диагнозата „Хадриан“ и др.

Вечер, посветена на творчеството на писателя Алек Попов (1966-2024), ще се състои в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Събитието ще е на 5 септември в Градската художествена галерия, съобщават от издателство „Сиела“.

За Алек Попов и неговите произведения се очаква да говорят доц. Димитър Камбуров, Светлозар Желев, Деляна Манева и Захари Карабашлиев. Сред акцентите на събитието ще бъде сборникът „Нови и избрани разкази“, издаден през 2023 г.

„Не бях си представял, че някой може да пише толкова смешно за българското, колкото Алеко, и този някой да се казва Алек, и да го прави с ниво на професионализъм и можене, чиято образцовост традиционно асоциираме с англосаксонския литературен свят на властни издателства и мракобесни редактори“, пише доц. Димитър Камбуров в своя статия, посветена н

Къщичка за книги събира любители и читатели в къща музей „Анание Явашов“ в Разград, съобщи ръководителят на отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей проф. д-р Росица Ангелова. Малки и големи почитатели на разнообразната литература ще имат възможност в рамките на работното време на културната институция да оставят в къщичката книги, които вече са прочели, и да си вземат нови.

„Всяка прочетена книга има свой живот, необходимо е тя да влезе в живота на друг човек“, посочи Ангелова. Тя отбеляза, че идеята е колкото се може повече хора да се разделят с книги, които вече са прочели, за да може тези, които имат нужда от нова книжка, да дойдат и да си изберат. По думите й още от обявяването на инициативата от миналата седмица до момента, малки и големи са донесли в къщата музей над 150 книги. Любители и читатели са оставяли на

Излезе том VII на „Известия на Националния литературен музей“, съобщиха от Националния литературен музей (НЛМ).

Редакторите Румяна Пенчева и д-р Радка Пенчева предлагат съдържание в разделите литературна история, музеология, литература и други изкуства, годишнини. Повече от 30 са авторите в „Известия“-та през 2024 година. Фокусът на вниманието им е насочен към ключови литературни творци от историята и съвремието на България, събития и исторически литературни открития, разказват от екипа.

„За своето почти 50-годишно съществуване през обществено-политически и културни промени Националният литературен музей продължава мисията да издирва и съхранява артефакти и архивни свидетелства от българската литература и история“, казват от екипа на НЛМ.  По думите им в лицето на знакови имена от българската литература, сред които Иван Вазов, П

Нобелова награда за литература не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година.  

Носителите на Нобелова награда за литература са 121. Само 4 пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Нито един път един и същ автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература. 

Най-младият лауреат на наградата е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е  42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг . През 2007 г., когато й е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88-годишна възраст.

От всичките носители на Нобелова награда за литература 18 са жени. От тях първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф, а тази година я спечели южнокорейската авторка Хан Канг.  

Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература -  руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г. 

Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за  литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания). През периода 1945-1953 година той е номиниран за наградата за литература 21 пъти, а два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир.

Арман Сюли-Прюдом, Рудолф Ойкен, Паул фон Хайзе, Рабиндранат Тагор, Синклер Луис, Теодор Момзен, Луиджи Пирандело, Пърл Бък, Бъртранд Ръсел и Уилям Фокнър са някои от авторите, които са наградени с Нобелова награда за литература още след първата номинация.  

Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език - 29. Следва френският - 15, немски - 13, испански - 11, шведски - 7, италиански - 6, руски - 5. 

През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда за литература и през 2019 г. бяха обявени двама лауреати. Шведската академия взе такова решение, защото броят на членовете й намаля, както и доверието в нея, след разкрития за сексуални посегателства и финансови злоупотреби. 

Заради скандалите през 2018 г. Шведската академия създаде нов Нобелов комитет по литература съвместно с Нобеловия фонд. Той се състои от петима членове на академията и петима експерти - критици и издатели. 

Въпреки че Нобелова награда за литература се присъжда за цялостно творчество, има и девет случая, в които повод за отличието става конкретно произведение. Това са Михаил Шолохов с "Тихият Дон" през 1965 г., Ърнест Хемингуей със "Старецът и морето" през 1954 г., Роже Мартен дю Гар през 1937 г. със "Семейство Тибо", Джон Голзуърди през 1932 г. със "Сага за Форсайтови", Томас Mан през 1929 г. за "Буденброкови", Владислав Реймонт за "Селяни" през 1924 г., Кнут Хамсун през 1920 г. с "Благодатта на земята", Карл Спителер през 1919 г. с "Олимпийска пролет" и Теодор Момзен за "Римска история" през 1902 г. 

Нобеловият медал за литература е по дизайн на шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Изображението представя млад мъж, седнал под лаврово дърво, който слуша и записва пeсента на музата. 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
По инициатива на читалището в Ценово, област Русе, беше отбелязана 80-та годишнина от рождението на поетесата Надежда Захариева, съобщи главният специалист по „Връз ...
Вижте също
Мария Лалева ще представи в Търговище новата си книга „Пътища от огън“. Организатор на събитието е Регионалната библиотека „Петър Стъпов“, а срещ ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
„Иновациите започват с четене“ е мотото на втория „Ден на четенето“
„Иновациите започват с четене“ е мотото на втория „Ден на четенето“. Той ще се проведе на 15 ноември, съобщават организаторите. „В България празнуваме дните на книгата и авторското право, почитаме отделни велики личности – ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
30 истории за неочаквания път към дома
Журналистката Галя Щърбева ще представи книгата си „Да хванеш гората“ на 7 ноември в София. Това съобщават домакините на събитието от Общинският културен институт – Дом на културата (ОКИ – ДК) „Средец“. По думите им в издан ...
Валери Генков
Излезе списъкът с шестте номинирани книги за Националната награда за български роман на годината „13 века България“
Валери Генков
Авторът и перото
Освалд Егер е носител на тазгодишната литературна награда "Георг Бюхнер"
Авторът Освалд Егер е удостоен с годишната награда "Георг Бюхнер“ - едно от най-важните литературни отличия в немскоезичния свят, предаде ДПА. "Това е всичко, което можете да си пожелаете", каза лауреатът преди церемонията по награждаването в Дармщат, с ...
Ангелина Липчева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Когато бръшлянът поникне
Поетът и журналист Александър Ботйов представя стихосбирката си „Когато бръшлянът поникне“ тази вечер на арт сцената на столичната улица „Шипка“ 34. Авторът е прапраплеменник на Христо Ботев, съобщават от екипа му. По думите им стихове ...
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Георги Господинов ще бъде удостоен с Голямата награда за литература на Софийския университет
На тържествена церемония, която ще се състои на 12 ноември от 14:00 часа в аулата в Ректората, световноизвестният български писател Георги Господинов ще бъде удостоен с Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Писателят ...
Валери Генков
Подиум на писателя
Био-библиографията на Стоян Бакърджиев за първи път представя систематизирано цялостното му творчество
Валери Генков
На бюрото
Владимир Дръндаревски: Никога не е късно човек да започне начисто с личното си щастие
Валери Генков
Владимир Дръндаревски ще представи своята „Книга за щастието" в Свищов. Събитието ще се състои на 7 ноември в Художествена галерия „Николай Павлович“, съобщиха от културната институция в Свищов. Никога не е късно човек да започне начисто с личното си щастие, каза Владимир Дръндаревски. Според автора живеейки в спокойна среда, децата ще бъдат тренирани в смелост, устременост, в ...
Авторът и перото
30 истории за неочаквания път към дома
Валери Генков
Златното мастило
Разградският поет Дойчин Дойнов ще представи в Казанлък своята стихосбирка "Изгубени в съня", с ...
Начало Авторът и перото

Любопитни факти за Нобеловите награди за литература

16:05 ч. / 10.10.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
6008
Любопитни факти за Нобеловите награди за литература
Любопитни факти за Нобеловите награди за литература
Снимка © AP Photo / Alastair Grant, File
Авторът и перото

Нобеловата награда за литература е учредена през 1901 г.  Присъжда се от Шведската академия в Стокхолм. Досега отличието е връчвано 117 пъти, съобщи Nobelprize.org.  

Eвропейският ден на езиците се отбелязва за поредна година на 26 септември. Инициативата започва от 2001 г., обявена за Европейска година на езиците по инициатива на Съвета на Европа съвместно с Европейския съюз, за да се популяризира богатото езиково и културно разнообразие на Стария континент и да се насърчи изучаването на чужди езици във всяка възраст - за повишаване на междукултурното разбирателство.  

Мотото на Европейския ден на езиците за 2024 г. е "Езици за мир".

Езиците в Европа

Според данни от проучвания в Европа има около 225 местни езика. Петте езика, които са най-разпространени според броя на хората, за които те са майчини, са руски, немски, английски, френски и италиански. В повечето европейски държави обаче се използва ежедневно повече от един език. Изключения са малки държави като Лихтенщайн и Ватикана, но дори и на тези ме

Нов криминален роман на Орлин Чочов – „Валсът на матрьошките“ ще има представяне на 15 август в пространството „К.Е.В.А“, съобщават организаторите.

Това е седмата книга от поредицата за частния детектив Пирин Вихренски. Получил материална подкрепа от баща си, той се впуска в търсене на помещение за първия си офис. Същевременно близък негов приятел се оказва сериозно оплетен в странна и сложна финансова игра. Въпреки очевидната си неопитност в тази сфера, частният детектив се чувства задължен да помогне, разказват издателите от „Потайниче“.

Орлин Чочов е автор още на книгите „Мистерия в Йовановци“, „Алената раковина“, „Софийско крими“, „Диагнозата „Хадриан“ и др.

Вечер, посветена на творчеството на писателя Алек Попов (1966-2024), ще се състои в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Събитието ще е на 5 септември в Градската художествена галерия, съобщават от издателство „Сиела“.

За Алек Попов и неговите произведения се очаква да говорят доц. Димитър Камбуров, Светлозар Желев, Деляна Манева и Захари Карабашлиев. Сред акцентите на събитието ще бъде сборникът „Нови и избрани разкази“, издаден през 2023 г.

„Не бях си представял, че някой може да пише толкова смешно за българското, колкото Алеко, и този някой да се казва Алек, и да го прави с ниво на професионализъм и можене, чиято образцовост традиционно асоциираме с англосаксонския литературен свят на властни издателства и мракобесни редактори“, пише доц. Димитър Камбуров в своя статия, посветена н

Къщичка за книги събира любители и читатели в къща музей „Анание Явашов“ в Разград, съобщи ръководителят на отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей проф. д-р Росица Ангелова. Малки и големи почитатели на разнообразната литература ще имат възможност в рамките на работното време на културната институция да оставят в къщичката книги, които вече са прочели, и да си вземат нови.

„Всяка прочетена книга има свой живот, необходимо е тя да влезе в живота на друг човек“, посочи Ангелова. Тя отбеляза, че идеята е колкото се може повече хора да се разделят с книги, които вече са прочели, за да може тези, които имат нужда от нова книжка, да дойдат и да си изберат. По думите й още от обявяването на инициативата от миналата седмица до момента, малки и големи са донесли в къщата музей над 150 книги. Любители и читатели са оставяли на

Излезе том VII на „Известия на Националния литературен музей“, съобщиха от Националния литературен музей (НЛМ).

Редакторите Румяна Пенчева и д-р Радка Пенчева предлагат съдържание в разделите литературна история, музеология, литература и други изкуства, годишнини. Повече от 30 са авторите в „Известия“-та през 2024 година. Фокусът на вниманието им е насочен към ключови литературни творци от историята и съвремието на България, събития и исторически литературни открития, разказват от екипа.

„За своето почти 50-годишно съществуване през обществено-политически и културни промени Националният литературен музей продължава мисията да издирва и съхранява артефакти и архивни свидетелства от българската литература и история“, казват от екипа на НЛМ.  По думите им в лицето на знакови имена от българската литература, сред които Иван Вазов, П

Нобелова награда за литература не е присъждана през 1914, 1918, 1935, 1940-1943 година.  

Носителите на Нобелова награда за литература са 121. Само 4 пъти в историята на наградата - през 1904, 1917, 1966 и 1974 г., с нея са удостоявани по двама творци. Нито един път един и същ автор не е получавал два пъти Нобелова награда за литература. 

Най-младият лауреат на наградата е британският писател и поет Ръдиърд Киплинг. Той я получава през 1907 г. за "Книга за джунглата", когато е  42-годишен. Най-възрастният носител на отличието е британската писателка Дорис Лесинг . През 2007 г., когато й е присъдена Нобеловата награда, тя е на 88-годишна възраст.

От всичките носители на Нобелова награда за литература 18 са жени. От тях първа е шведската писателка Селма Отилиана Лувиса Лагерльоф, а тази година я спечели южнокорейската авторка Хан Канг.  

Пръв лауреат на Нобеловата награда за литература е френският поет Рьоне Сюли Прюдом. Двама души се отказват да получат Нобеловата награда за литература -  руският писател Борис Пастернак през 1958 г. и френският философ Жан-Пол Сартър - през 1964 г. 

Уинстън Чърчил получава Нобеловата награда за  литература през 1953 г. (по това време е министър-председател на Великобритания). През периода 1945-1953 година той е номиниран за наградата за литература 21 пъти, а два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир.

Арман Сюли-Прюдом, Рудолф Ойкен, Паул фон Хайзе, Рабиндранат Тагор, Синклер Луис, Теодор Момзен, Луиджи Пирандело, Пърл Бък, Бъртранд Ръсел и Уилям Фокнър са някои от авторите, които са наградени с Нобелова награда за литература още след първата номинация.  

Най-често носителите на Нобелова награда за литература пишат на английски език - 29. Следва френският - 15, немски - 13, испански - 11, шведски - 7, италиански - 6, руски - 5. 

През 2018 г. не беше присъдена Нобелова награда за литература и през 2019 г. бяха обявени двама лауреати. Шведската академия взе такова решение, защото броят на членовете й намаля, както и доверието в нея, след разкрития за сексуални посегателства и финансови злоупотреби. 

Заради скандалите през 2018 г. Шведската академия създаде нов Нобелов комитет по литература съвместно с Нобеловия фонд. Той се състои от петима членове на академията и петима експерти - критици и издатели. 

Въпреки че Нобелова награда за литература се присъжда за цялостно творчество, има и девет случая, в които повод за отличието става конкретно произведение. Това са Михаил Шолохов с "Тихият Дон" през 1965 г., Ърнест Хемингуей със "Старецът и морето" през 1954 г., Роже Мартен дю Гар през 1937 г. със "Семейство Тибо", Джон Голзуърди през 1932 г. със "Сага за Форсайтови", Томас Mан през 1929 г. за "Буденброкови", Владислав Реймонт за "Селяни" през 1924 г., Кнут Хамсун през 1920 г. с "Благодатта на земята", Карл Спителер през 1919 г. с "Олимпийска пролет" и Теодор Момзен за "Римска история" през 1902 г. 

Нобеловият медал за литература е по дизайн на шведския скулптор и гравьор Ерик Линдберг. Изображението представя млад мъж, седнал под лаврово дърво, който слуша и записва пeсента на музата. 

Още от рубриката
Авторът и перото
„Иновациите започват с четене“ е мотото на втория „Ден на четенето“
Добрина Маркова
Авторът и перото
30 истории за неочаквания път към дома
Валери Генков
Авторът и перото
Излезе списъкът с шестте номинирани книги за Националната награда за български роман на годината „13 века България“
Валери Генков
Всичко от рубриката
Мария Лалева ще представи в Търговище новата си книга „Пътища от огън“
Валери Генков
Мария Лалева ще представи в Търговище новата си книга „Пътища от огън“. Организатор на събитието е Регионалната библиотека „Петър Стъпов“, а срещ ...
Авторът и перото
„Иновациите започват с четене“ е мотото на втория „Ден на четенето“
Добрина Маркова
Литературен обзор
Когато бръшлянът поникне
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Георги Господинов ще бъде удостоен с Голямата награда за литература на Софийския университет
Валери Генков
Подиум на писателя
Био-библиографията на Стоян Бакърджиев за първи път представя систематизирано цялостното му творчество
Валери Генков
На бюрото
Владимир Дръндаревски: Никога не е късно човек да започне начисто с личното си щастие
Валери Генков
Авторът и перото
30 истории за неочаквания път към дома
Валери Генков
На бюрото
Радослав Петкашев: Творецът винаги започва с идеята да създаде съвършеното творение
Валери Генков
Златното мастило
90 стихотворения и хайку
Валери Генков
Златното мастило
Камел Дауд: Много съм щастлив, клише е, но друго не мога да кажа
Ангелина Липчева
На бюрото
Боян Ангелов и Борис Христов са новите носители на Националната литературна награда за поезия "Иван Динков"
Добрина Маркова
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Стартира второто издание на краеведския конкурс „Христо Гиневски“
Народно читалище „Кирил Маджаров 1866” в смолянския квартал "Устово" обяви началото на второто издание на краеведски конкурс „Христо Гиневски”, съобщиха от културната институция. Инициативата е в памет на големия смолянски общественик ...
Избрано
Brat е думата на 2024 година според речника „Колинс“
Brat е думата на 2024 година във Великобритания според лексикографите от речника „Колинс“, съобщава ДПА. Думата е избрана в свое ново значение - на прилагателно име, което се дефинира като: „характеризиращ се с уверена, независима и хедонист ...
Мизия от древността до днес
Ако сте поропуснали
Центърът "Проф. Иван Дуйчев" получи ценен средновековен славянски ръкопис от края на 16-и век
В навечерието на празника на Народните будители, Центърът за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" към Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" получи ценен дар – средновековен славянски ръкопис от края на 16-и век. Това съобщиха от ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.