В Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград е експонирана тематична изложба по повод 95-годишнината от рождението на Йордан Радичков. В изложбата са представен материали от фонда на библиотеката, съобщи главният библиотекар на културната институция Мила Маринова. 

„Големият майстор на словото Йордан Радичков е необикновен творец не само в български, но и в световен мащаб. Той умее да си играе с думите като малко дете с пясък – въображението и дарбата на самобитен разказвач му дават възможност да вижда чудото, дори в най-тривиалните неща и да го претворява на белия лист по магичен начин“, посочи Маринова. Тя допълни, че писателят е номиниран два пъти за Нобеловата награда за литература. Произведенията му са преведени на 37 езика и са издадени в 50 страни по света.

Сборниците на Радичков с разкази, романите и пътеписите от &b

Библиотекарите от Детския отдел на Библиотечно-информационен център „Славейче“ към Регионална библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново започнаха поредица от 12 ежемесечни тематични четения. Първото от тях се провежда днес и е свързано с Деня на православната християнска младеж и семейство – 21 ноември, съобщиха от културната институция.

На четенията могат да присъстват всички желаещи, като те ще се провеждат в рамките на целия работен ден. Днешната тема е „Семейство“ и ще бъдат представени творбите „Най-хубавото птиче!“ на Георги Райчев, „Баба и внуче“ на Ран Босилек, народните приказки „Помагам на бате“ и „Дядо и внуче“.

В началото на днешния ден читателите приветства директорът на Регионалната библиотека във Велико Търново доц. д-р. Калина Иванова, която прочете и първ

Журналистът Георги Милков представи първата си книга „Истории от ръчния багаж“ пред смолянчани. Тази вечер той беше гост на Регионалната библиотека „Николай Вранчев“, където впечатли публиката не само с преживяванията си в Близкия изток, но и с историята на първата българска, която е с корени от Родопите, омъжила се за японец.

Милков прочете краткия си разказа за срещата в Пловдив през 1942 г. между Анастасия Макрелова и Йошинори - военен кореспондент на японския вестник „Асахи” в Рим, и последващата среща с техния син Акира Маеда в Токио, който има роднини в Смолян.

„Тази история съм я чувал в различни варианти, писани са разкази в много варианти, има и опера. Радвам се, че успях да се видя с Акира Маеда и тази негова любов към България по много начини се вплита в цялата история. Тя е една човешка история, с изтънчена романтик

Книгата „Ататюрк. История на идеи“ на М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена в Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. Изданието ще коментира пред публика историкът, политически анализатор и преводач на книгата Явор Сидеров, съобщиха от библиотеката.

М. Шюкрю Ханиоглу е професор по история на късната Османска империя в Департамента по близкоизточни изследвания на Принстънския университет, на който е и декан от 2005 до 2014 година. Изследователските му интереси са фокусирани върху историята на Комитета за единство и напредък – организация, ангажирана с дълбокото преобразуване на османското общество, върху историята на младотурците, както и интелектуалците и ролята им в прехода между многонационалната и религиозна османска империя и националната турска държава, основана на науката и прогреса, съобщиха от библиотеката.

Явор Сидеров

Във фоайето на Централната университетска библиотека бе открита изложбата "Зограф, какъвто го видяхме". Експозицията е част от събитията, с които се отбелязва десетгодишнината от основаването на Зографската електронна научноизследователска библиотека, съобщи пресцентърът на Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Присъстващите бяха поздравени от доц. Биляна Яврукова, която представи изложбата, която по думите й е нетрадиционна. От една страна в нея се разкрива красотата на Зографския манастир и дейността на учените по описание и дигитализация на ръкописите и организиране на библиотеката на манастира. От друга страна изложбата представя последното дарение, което Университетската библиотека получи от Зографската света обител. То включва 113 заглавия в 121 тома. Изданията са публикувани в широк времеви диапазон - от средата на XVIII век до началото на XXI век.

Темат