Разкривайки историята на една фамилия, на един род, ние сглобяваме мозайката - миналото на цяло едно селище, каза в интервю доц. д-р Ангел Янков, директор на Регионалния етнографски музей в Пловдив. Утре доц. Янков ще представи в родното си село Малево, община Чепеларе, своя над 20-годишен труд за родовете на населеното място.

От много години работя по темите, свързани с родословието. Има много материал, но той е разпилян и затова трябваше да бъде събран, обработен и популяризиран. Това е и целта на настоящата книга, каза авторът на историко-етноложкото изследване. Той допълни, че три поколения са достатъчни, за да се заличи старата родова памет. Има и изключения, когато някои стигат назад по пет-шест поколения и това е максимумът. „Когато имаме документи, може да проследим и 250-300 години назад. Но за жалост науката "Генеалогия" през социализма беше подценявана, считана за

Съюзът на българските писатели (СБП) е приел 11 нови членове, съобщават от СБП.

От подадените над 70 заявления за прием са били разгледани документите на 11 писатели в различни жанрове, които са били приети единодушно.

В новото попълнение са Йорданка Господинова, Павлина Георгиева и Йорданка Гецова – поезия, Зоя Димова, Виктор Хинов, Екатерина Костова и Александър Велков – белетристика, Владислав Михайлов и Никола Тодоров – публицистика, Цвета Изворска (Омила) и Екатерина Пенчева – детска литература.

На следващи заседания на управителния съвет ще бъдат обсъдени и други кандидатури, информират от СБП.

Иван Вазов се превръща в светиня, част от онези незабравими личности, от различните исторически епохи, които чертаят границите на националната ни идентичност. Това каза Надежда Терзи, главен уредник на къщата музей на Иван Вазов в София.

„Любовта към родината е водещият лъч, който определя съдбата на творческия му път. Името му е символ на национална гордост и на българщината, а творчеството му се е превърнало в неразделна част от българската история, култура, народопсихология и най-вече - българското национално самочувствие“, допълни тя.

Тържествени думи на признателност за святото дело на народния поет произнесе Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей. „Той създава художествени образи на всяко по-значимо събитие или обстоятелство от историческото ни битие и е първият български професионален писател в литературната история на Българи

Писателят Николай Терзийски ще е гост на поредицата „Разказвач на месеца“ в литературния клуб на Столичната библиотека на 16 октомври. Това съобщават от издателство „Жанет 45".

Събитието ще е с участието на литератора, поет и преподавател в Нов български университет доц. Йордан Ефтимов. В рамките на „Разказвач на месеца" ще бъдат представени откъси от творби на Терзийски.

Николай Терзийски е роден в Смолян. Завършва журналистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ (СУ) през 2005 година, а две години по-късно защитава магистърска степен от философския факултет на университета.  От началото на 2003 година работи като журналист. От ноември 2019 година е сценарист на предаването „Вечерта на Иван Кулеков“ и втори водещ на рубриката Ex Libris. През 2014 година създава интернет блога „Терзилъци“

Илияна Йотова откри 12-ото издание на „Алея на книгата“

Четящият човек е свободен, независим. Четящият човек е възпитан, умее да разбира другия дори когато не приема позициите му. Не е безскрупулен. Образованите и възпитани хора, които живеят с книгите, ще преборят всичко, което е грозно, всява омраза, разделение и конфликти. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова откри 12-ото издание на „Алея на книгата“ в София. Йотова призова да възпитаваме децата си да четат, за да бъдат добри хора, да знаят границите между добро и зло.

В приветствието си вицепрезидентът посочи трудностите пред дейността на българските издатели, като изтъкна професионализма и отдадеността им, както и високото качество на българската книга.

От Асоциация „Българска книга“ благодариха на Йотова за подкрепата и доброто сътрудничество през годините. В