Украинска идентичност срещу руски национализъм
Дискусия върху книгите на украинския историк Серхий Плохий, украинската идентичност и руския национализъм се състоя тази вечер в културния център на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). Това бе първото събитието от „Фестивал за европейска солидарност“ – инициатива, посветена на 35-годишнината от падането на Берлинската стена. Серхий Плохий има три книги, преведени на български. Това са „Руско-украинската война“, „Портите на Европа – история на Украйна“ и „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“, която бе поводът за дискусията. Преводачът на изданието Невяна Андреева отбеляза, че причините да преведе произведението, са няколко. „Едната е много лична. На моята възраст миналото става все по-голяма част от живота. То се трупа, за сметка на настоящето и най-вече - на бъдещето, и става все по-значимо“, каза тя. Разказа за трудностите, които е срещнала по време на превода – необходимостта от многобройните справки и цитиране на летописи и други писания, създадени преди векове, с които е прекъсвало гладкото протичане на работата . „От една страна това ме дразнеше, от друга страна – изпълняваше целта ми“, добави тя. Доцент Алексей Кальонски отбеляза, че Плохий заема свето много достойно място сред авторите на историческа литература. „Той идва от една много дълга традиция на анализ на руската идентичност“, каза той. Кальонски обясни, че книгата „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“, до някаква степен, обобщава много от неговите произведения и е една от най-достъпните като изказ сред тях. „В какво се състои достойнството на тази книга? Защо тази книга ще остане, надявам се, не само в българския читателски контекст? Тя ще надживее, според мен, сегашната ужасна ситуация, защото Серхий Плохий не произвежда митологии“, отбеляза доц. Кальонски. „Историкът няма как да е докрай обективен“, каза още Кальонски. По неговите думи Плохий е патриот на своята история, но същевременно с това много добре познава и анализира съответните национални, еманципиращи, произвеждащи митологии и контрамитологии, и белоруски разкази. Внимателният поглед върху наратива на Плохий показва, че има една тежка ситуация и, въпреки това, авторът съхранява академизма на автентичния разказ, като се абстрахира от ситуацията, коментира историкът Евлоги Станчев. Според него, за да разберем този наратив и разказа за белоруската, украинската и руската нации, трябва да не се ограничаваме от модерната или предмодерната епоха. „Национализмът, макар и модерно явление, оперира с неща, които понякога предхождат модерността. Това е нещо, което професор Антъни Смит наричаше „етни“. Това е този културен материал, от който националистическите идеолози могат да формират модерен национален разказ“, каза Станчев. По неговите думи най-важното нещо спрямо теориите за нациите и национализма е как тези предмодерни разкази успяват да бъдат инкорпорирани в един модерен наратив. Според него, когато се говори за нещо толкова специфично като източноевропейския контекст, трябва да се има предвид, че предмодерните идентичности, макар не притежаващи белезите на модерните конструкции, все пак имат етнически специфики и те са ясно проявление по отношение на език, култура и възприятия. „Професор Плохий го е показал тук много добре“, добави още Евлоги Станчев. Според думите на журналиста Бойко Василев, авторът Серхий Плохий бърка с пръст в рана, преди тази рана да се е появила. На въпроса дали е обективен Плохий в труда си, Василев отговори, че според него е обективен. По неговите думи разказът на Плохий е безценен за съвремието. „Зад всичко украинско стои точно този разказ“, добави той. „Много ми бяха интересни идеите на споменатия в книгата Грушевски (Михаил Грушевски, автор на „История на Украйна-Рус – бел. а.) и идеята за Рус-Украйна. Тоест, спорът затова, че рус е всъщност понятие, дошло от Киев и е узурпирано след това от Москва“, каза още Бойко Василев.
|
|
Експресивно
Светлозар Желев и Роузи Голдсмит обсъдиха българската сатира на Лондонския панаир на книгата
На Лондонския панаир на книгата, Светлозар Желев, директор на Националния център за книгата, представи антологията „От Алеко до Алек“, съставена от Михаил Вешим. Събитието, проведено под ръководството на британската журналистка Роузи Голдсмит, акце ...
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Гадателката от Версай: Тайните на ясновидката, която предсказа съдбата на Франция
"Гадателката от Версай" (оригинално заглавие "The Tarot Reader of Versailles") е новият роман на Аня Бергман, вдъхновен от живота на Мари Анн Аделаид Ленорман (1772–1843), известна френска ясновидка при двора на Мария Антоанета. Авторката е прекарала год ...
Добрина Маркова
|
Цветозар Цаков - как сънищата променят нашето възприятие за света
Валери Генков
|
Експресивно
Истината не е цяла, когато всеки я разказва различно“ – загадката в „Момичето колибри“
"Момичето колибри" е роман, написан от Криша Скайс, който предлага уникален поглед върху един фантастичен свят, вдъхновен от предколумбовата култура. Сюжетът е наситен с древни символизми и мистерии, които предизвикват читателя да се потопи в един свят, изпълн ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
На бюрото
Когато мъглата се издига, историята започва да се разказва отново…
В началото на XX век, много писателки, въпреки успеха си, са забравени поради модни тенденции, редакционни решения и предразсъдъци, свързани с пола. Сред тях е Лина Петравале (Lina Pietravalle), която е оставила значителен отпечатък в литературата на Молизе. Н ...
Добрина Маркова
|
Литературен обзор
Как автентичността на древногръцките статуи предизвиква неодобрение сред зрителите
В продължение на стотици години почти всички представяния на древногръцки и римски мраморни статуи са показвали тяхната чисто бяла повърхност. Днес обаче е ясно, че много от тези статуи първоначално са били ярко боядисани. Социологът Фиона Роуз-Грийнланд изсле ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
След терористичните атаки 9/11 в Ню Йорк, на борда на лукса всички са сами
Валери Генков
|
Златното мастило
Вечер на поезията и музиката в Габрово - как младите творци ще представят своето изкуство
Ангелина Липчева
|
В Габрово ще се проведе вечер на поезията и музиката, посветена на Световния ден на поезията. Събитието, организирано от Младежкия център и клуба на любителите на книгите „Книжни червеи“, ще събере млади поети и музиканти, които ще имат възможността да представят своето творчество пред публика.
Според информация от Донка Христова, младежки работник в институцията, след събитието стихо ...
|
На бюрото
Ако суфражетките не бяха дали този глас, как щяхме да живеем днес
Ангелина Липчева
|
|
21:42 ч. / 07.10.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 2584 |
|
Дискусия върху книгите на украинския историк Серхий Плохий, украинската идентичност и руския национализъм се състоя тази вечер в културния център на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). Това бе първото събитието от „Фестивал за европейска солидарност“ – инициатива, посветена на 35-годишнината от падането на Берлинската стена.
Серхий Плохий има три книги, преведени на български. Това са „Руско-украинската война“, „Портите на Европа – история на Украйна“ и „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“, която бе поводът за дискусията.
Преводачът на изданието Невяна Андреева отбеляза, че причините да преведе произведението, са няколко. „Едната е много лична. На моята възраст миналото става все по-голяма част от живота. То се трупа, за сметка на настоящето и най-вече - на бъдещето, и става все по-значимо“, каза тя. Разказа за трудностите, които е срещнала по време на превода – необходимостта от многобройните справки и цитиране на летописи и други писания, създадени преди векове, с които е прекъсвало гладкото протичане на работата . „От една страна това ме дразнеше, от друга страна – изпълняваше целта ми“, добави тя.
Доцент Алексей Кальонски отбеляза, че Плохий заема свето много достойно място сред авторите на историческа литература. „Той идва от една много дълга традиция на анализ на руската идентичност“, каза той. Кальонски обясни, че книгата „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“, до някаква степен, обобщава много от неговите произведения и е една от най-достъпните като изказ сред тях. „В какво се състои достойнството на тази книга? Защо тази книга ще остане, надявам се, не само в българския читателски контекст? Тя ще надживее, според мен, сегашната ужасна ситуация, защото Серхий Плохий не произвежда митологии“, отбеляза доц. Кальонски.
„Историкът няма как да е докрай обективен“, каза още Кальонски. По неговите думи Плохий е патриот на своята история, но същевременно с това много добре познава и анализира съответните национални, еманципиращи, произвеждащи митологии и контрамитологии, и белоруски разкази.
Внимателният поглед върху наратива на Плохий показва, че има една тежка ситуация и, въпреки това, авторът съхранява академизма на автентичния разказ, като се абстрахира от ситуацията, коментира историкът Евлоги Станчев. Според него, за да разберем този наратив и разказа за белоруската, украинската и руската нации, трябва да не се ограничаваме от модерната или предмодерната епоха. „Национализмът, макар и модерно явление, оперира с неща, които понякога предхождат модерността. Това е нещо, което професор Антъни Смит наричаше „етни“. Това е този културен материал, от който националистическите идеолози могат да формират модерен национален разказ“, каза Станчев. По неговите думи най-важното нещо спрямо теориите за нациите и национализма е как тези предмодерни разкази успяват да бъдат инкорпорирани в един модерен наратив.
Според него, когато се говори за нещо толкова специфично като източноевропейския контекст, трябва да се има предвид, че предмодерните идентичности, макар не притежаващи белезите на модерните конструкции, все пак имат етнически специфики и те са ясно проявление по отношение на език, култура и възприятия. „Професор Плохий го е показал тук много добре“, добави още Евлоги Станчев.
Според думите на журналиста Бойко Василев, авторът Серхий Плохий бърка с пръст в рана, преди тази рана да се е появила. На въпроса дали е обективен Плохий в труда си, Василев отговори, че според него е обективен. По неговите думи разказът на Плохий е безценен за съвремието. „Зад всичко украинско стои точно този разказ“, добави той.
„Много ми бяха интересни идеите на споменатия в книгата Грушевски (Михаил Грушевски, автор на „История на Украйна-Рус – бел. а.) и идеята за Рус-Украйна. Тоест, спорът затова, че рус е всъщност понятие, дошло от Киев и е узурпирано след това от Москва“, каза още Бойко Василев.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Как Софийският университет привлича кандидат-студенти с Ден на отворените врати?
Софийският университет „Св. Климент Охридски“ организира традиционния Ден на отворените врати, който привлича все повече интерес от страна на кандидат-студентите. Събитието се провежда в сградата на Ректората и предлага на посетителите уникална ...
|
Избрано
Геновева Диманова разкрива повече от любовта на жената, отколкото думите могат да уловят
Геновева Диманова, продължава да вдъхновява читателите си с новия си поетичен сборник „Любов на Жена“. Тя споделя, че писането за нея не е самоцел, а се случва единствено когато е вдъхновена.
Диманова разказа, че творбите в новия сборник са ...
|
Конкурсът „Йорданка Вълчева“ отличава иновациите в библиотечното дело
|
Ако сте поропуснали
Азар Нафиси споделя надежда за младите жени в Иран, въпреки трудностите
В една от първоначалните си публични изяви през 2003 година, иранската авторка Азар Нафиси, изиграва важна роля в литературата на изгнанието, споделя своето мнение за разликата между политиката и великото изкуство. Докато политиката, по нейни думи, е ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |