Ново издание на първата обща българска граматика, съставена от Неофит Рилски, излиза 189 години след написването . Това съобщават издателите от сдружение „Българска история“.

По думите им книгата е отпечатана през 1835 г. в столицата на тогавашното Княжество Сърбия Крагуевац. „Никола Поппетров Бенин, както е рожденото име на автора , е един от най-значимите дейци на българската просвета. Той отпечатва изданието за нуждите на учениците от Габровското взаимно училище, заедно с взаимоучителни таблици и буквар, извлечен от тяхното съдържание“, разказват от сдружението.

Оригиналното название на произведението е „Българска граматика, сега първосъчинена“ и е първият опит за систематизиране на формиращия се единен книжовен български национален език, допълват те. Засегнати си всички основни аспекти на езикознанието - етимология, части на речт

Писателят Николай Терзийски ще е гост на поредицата „Разказвач на месеца“ в литературния клуб на Столичната библиотека на 16 октомври. Това съобщават от издателство „Жанет 45".

Събитието ще е с участието на литератора, поет и преподавател в Нов български университет доц. Йордан Ефтимов. В рамките на „Разказвач на месеца" ще бъдат представени откъси от творби на Терзийски.

Николай Терзийски е роден в Смолян. Завършва журналистика в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ (СУ) през 2005 година, а две години по-късно защитава магистърска степен от философския факултет на университета.  От началото на 2003 година работи като журналист. От ноември 2019 година е сценарист на предаването „Вечерта на Иван Кулеков“ и втори водещ на рубриката Ex Libris. През 2014 година създава интернет блога „Терзилъци“

Александър Шпатов представя новото издание на „На живо от София“ на 30 октомви в бар „Петък“, съобщават организаторите.

По думите им сред темите в рамките на събитието ще е въпросът как се е променила София от първото издание на сборника до днес.

Както информирахме, книгата е допълнена с нови истории, допълнителен контекст и илюстрации към всяка история на художника Дамян Дамянов.

Александър Шпатов е роден през 1985 г. в София. Завършил е Американския колеж. Магистър е по право и докторант по „Теория на четенето“ в СУ. Aвтор e на „На живо от София“, чието първо издание излиза през 2014 г., „Том 2.0“ (2015), „Бележки под линия“ (2005), „Разкази под линия“ (2008) и „Календар с разкази“ (2011). Отличен e с наградата „Южна пролет" за най-добър дебют, както и с Нагр

Националният исторически музей издаде новата книга „Съкровище от сребърни византийски монети, Ставратони (втората половина на XIV век)“ на доц. д-р Владимир Пенчев, съобщават от екипа на музея.

Те отбелязват, че в труда авторът описва една от най-големите колективни монетни находки на този рядък късновизантийски номинал, съхраняваща се във фонда на Националния исторически музей. 

„През периода 1983 – 1985 г., на Националния исторически музей – София на няколко пъти бяха предложени за откупуване значителен брой много интересни сребърни късновизантийски монети от голям номинал (ставратони). Още от пръв поглед стана ясно, че това са части от някаква голяма колективна находка, аналогична на която не се съхранява в нито един от българските музеи“, разказват от НИМ. По думите им музеят е положил максимални усилия да прибере за нумизма

Първата книга „Пътища през времето“ е сборник краеведски изследвания за село Зверино, железницата и други теми, свързани с родното село на Захариева. Втората книга "Квартал Кулата гр. Враца минало и настояще" е за врачанския квартал Кулата, където авторката живее от 2005 година. 

„Моето Зверино е онова малко село, закътано в полите на Стара планина, което през 1927-ма година е имало двама души със завършено средно образование. Момчетата са учили до четвърто отделение, а момичетата не са ходили на училище. За 100 години вече има гимназия и сега Зверино е голямо село с три квартала“, каза Ивана Захариева по време на събитието. 

Мирослав Гетов от краеведското дружество в Мездра каза по време на срещата, че книгите на Захариева са безспорен ценен принос към историята, етнографията, диалектологията и бита на Зверино. Той прочете следговора