РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен

Дата на публикуване: 14:32 ч. / 02.10.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
2902
„Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист.Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача –  защото показа, че българският интелектуален писател е възможен“, пише Ани Илков за писателката.Според литературния критик Владимир Янев (1950-2024) чрез съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. „Писателката го определя като „алкивиадство“ – „зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища – съвети, демос, публика, войска“.
Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен
Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен
Снимка © „Жанет 45“
Експресивно

Излиза ново издание на романа „Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева (1929-2009), съобщават издателите от „Жанет 45“.

С представяне на новата книга на Мария Лалева „Пътища от огън” на 28 октомври започват литературните дни „Ямбол чете” – 2024 г. В деветнадесетото издание на инициативата ще бъдат представени още трима автори – Веселина Седларска, Галин Никифоров и Кольо Пехливанов, съобщи изпълняващата длъжността секретар на читалище „Съгласие” Красимира Харутюнян.

По традиция, организаторите от най-старото ямболско читалище канят съвременни български автори, включвайки и местни творци. Тази година това са родената в град Стралджа Веселина Седларска – дългогодишен журналист и автор на книги, също и актьорът Кольо Пехливанов.

Откриването на „Ямбол чете” е с „Пътища от огън” (2024) на Мария Лалева като част от представянето на новия роман в над 30 градове в страната.

На 29 октомври ямболската публика ще

Александър Секулов ще е гост в поредицата „Разказвач на месеца“ на Столичната библиотека. Събитието ще е на 6 ноември, съобщават организаторите.

По думите им за Секулов ще говори писателят Костадин Костадинов, който е автор на романа „Ловецът на пеперуди”.

Александър Секулов е поет, белетрист, драматург, публицист. Роден е на 6 януари 1964 г. в Пловдив. Работи като драматург на Драматичен театър – Пловдив.

Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Скитникът и синовете“, „Жена на вятъра“ и „Корабът на сирените“, на книгите със стихове „Седмо небе “, „Високо, над далечината“, „Карти и географии“, „Море на живите“, „Хроники и химни“.&

Втората авторска стихосбирка на Албена Иванова е озаглавена „Парче от душа“, съобщават от издателство „Многоточие“.

„Преди години моята майка, която беше филолог по професия и знаеше няколко езика, ми каза, че тези стихове трябва да видят „бял свят“. В началото не повярвах, но с времето се убедих, е е била права. Всъщност във всеки мой стих в стихосбирката „Парче от душа“ съм оставила малка част от душата си, която накрая парче по парче съм събрала в едно цяло“, пише авторката в своята страница във Фейсбук.

Редакторът на изданието Ивелина Цветкова коментира, че страниците на стихосбирката ще развълнуват читателите, но и ще ги вдъхновят да се запознаят със същността на човешката душа и с нейните безкрайни възможности. По думите стихотворенията на Албена Иванова подчертават истинската сила на жената, която не се

Поредицата от ателиета в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) започна с уъркшоп на Владимир Полеганов – писател, сценарист и преводач, автор на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“, както и на романите „Другият сън“ (награда „Хеликон“ за 2017 г.) и „Минало несвършено“ (в съавторство с Александър Чобанов.), съобщават от екипа на НБКМ.

„В непринудена, подчертано приятелска атмосфера, Полеганов провокира участниците в ателието да споделят кои са всъщност големите им страхове, свързани с писането, а отговорите бяха открити и честни. И характерни за повечето пишещи хора, всъщност. Полеганов, който е завършил клинична психология и творческо писане, коментира от своята лична и писателска гледна точка въпросните притеснения, които често се оказват спирачки по пътя към литературата&l

Българският книжен пазар е изключително лимитиран като мащаб и няма смисъл издателствата да се конкурират, по-добре е да си помагат, за да може общата кауза да се постига. Това мнение изрази Събина Георгиева, писател, преводач и създател на издателство „Меченосец“ във Варна. То е сравнително ново и като такова е трудно да се наложи сред установените имена, каза Георгиева, но добави, че по пътя си е срещнала подкрепа и доброжелатели, създала е контакти с редактори и илюстратори и тази мрежа от приятели е много окуражаваща. 

По мнението й у нас се издават много книги, но това е радостно. „Така се търси какво харесва аудиторията, а и с естествен подбор нещата добре се селектират и филтрират. Трябва обаче да се издават качествени, обмислени книги, върху които да е работено с душа, сърце и мисъл, особено за децата, защото творчеството за тях е огромна отговорност. Те изискват

По думите им тя е част от колекция, в която са включени още ,,Случаят Джем“ и „Аз, Анна Комнина“. Автор на обновената визия на „Алкивиад Велики“ е Люба Халева.

„Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача –  защото показа, че българският интелектуален писател е възможен“, пише Ани Илков за писателката.

Според литературния критик Владимир Янев (1950-2024) чрез съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. „Писателката го определя като „алкивиадство“ – „зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища – съвети, демос, публика, войска“. Симбиозата между егоцентризъм и стадност ражда отровните пустоцветия на демагогията и моралния релативизъм. И сякаш са необходими корективите на сократическото учение за нравствеността, за да се спасим от собственото си „алкивиадство“, гласят още думи на Владимир Янев, цитиран от издателите.

„Твърдеше, че е потомствен учен историк, а писател по принуда. Всъщност беше точно обратното, тя беше историк и османист по принуда, така са се стекли житейските обстоятелства, а писател - по даденост свише, по рождение“, посочва социалният антрополог Антонина Желязкова за Вера Мутафчиева.

Литературната историчка Албена Хранова отбелязва, че за авторката обикновено се казва, че в писането си е събрала историческата наука и литература. Но ми се струва, че всъщност тя успя ясно да ги раздели, да направи от тях различни разкази, посочва Хранова. По думите писането на Мутафчиева е винаги скептично, критично и точно затова е „проникващо и казващо“.

Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 г. завършва „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1978 г. е доктор на историческите науки. Асистент е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина. Сред нейните произведения са „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Летопис на смутното време“, „Аз, Анна Комнина“, „Предречено от Пагане“, спомените и „Бивалици“, „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“ и др. Сценарист е на филма „Хан Аспарух“.

Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година. Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).

Вера Мутафчиева е лауреат на редица отличия, включително на Хердерова награда (1980).

 

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Актьорът Димитър Маринов проведе майсторски клас с ученици и студенти от Бургас, които искат да се занимават с кино и театър. Срещата се проведе в зала на Регионална библ ...
Вижте също
Нов исторически албум описва участието на Варна в Първата световна война. Той е поредно издание, подготвено от двамата варненски специалисти Траян Димитров - завеждащ отд ...
Към първа страница Новини Експресивно
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), пр ...
Ангелина Липчева
Експресивно
Речникът на Кембридж избра "манифест" за дума на 2024 година
Речникът на Кембридж избра "манифест" за дума на 2024 година, след като знаменитости като певицата Дуа Липа и гимнастичката Симон Байлс говориха за "манифестирането" (проявяването) на своя успех, предаде Пи Ей мидия/ДПА.  Терминът, който набра популярнос ...
Валери Генков
Ваня Велева представи книгите си със стихове и разкази
Ангелина Липчева
Експресивно
Катерина Стойкова: Във всичките ми книги има автобиографични елементи (Интервю)
Повечето ми книги, публикувани досега на български или английски език, са били поетични. Написала съм няколко прозаични книги, но това е първата, която бива издадена. Това каза писателката Катерина Стойкова по повод най-новата си книга "Нокомис". На събитие в ...
Валери Генков
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Ива Харизанова: Първият критик е моята съвест
Поетеса от Разград Ива Харизанова ще представи днес, 22 ноември, книгата си "Незавинаги" в Търговище. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в областния град, съобщиха от ръководството на културната институция.  И ...
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот
Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот. Той бе представен от директорката Радка Калчева на честването на 20-годишнината на Американския център, в присъствието на аташето по културата и образованието на Посол ...
Ангелина Липчева
Златното мастило
Анна Лазарова: Отношението към литературата не се изчерпва само с писане
Валери Генков
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Ангелина Липчева
Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), предаде АФП, като цитира адвоката на ищцата.  "Платихме съдебните такси, което означава, че жалбата, подадена в град Оран е приета&ldquo ...
Литературен обзор
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Ако една книга не съдържа важните екзистенциални въпроси за човека, тогава това не е литература ...
Начало Експресивно

Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен

14:32 ч. / 02.10.2024
Редактор: Ангелина Липчева
Прочетена
2902
Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен
Вера Мутафчиева. Българският интелектуален писател е възможен
Снимка © „Жанет 45“
Експресивно

Излиза ново издание на романа „Алкивиад Велики“ от Вера Мутафчиева (1929-2009), съобщават издателите от „Жанет 45“.

С представяне на новата книга на Мария Лалева „Пътища от огън” на 28 октомври започват литературните дни „Ямбол чете” – 2024 г. В деветнадесетото издание на инициативата ще бъдат представени още трима автори – Веселина Седларска, Галин Никифоров и Кольо Пехливанов, съобщи изпълняващата длъжността секретар на читалище „Съгласие” Красимира Харутюнян.

По традиция, организаторите от най-старото ямболско читалище канят съвременни български автори, включвайки и местни творци. Тази година това са родената в град Стралджа Веселина Седларска – дългогодишен журналист и автор на книги, също и актьорът Кольо Пехливанов.

Откриването на „Ямбол чете” е с „Пътища от огън” (2024) на Мария Лалева като част от представянето на новия роман в над 30 градове в страната.

На 29 октомври ямболската публика ще

Александър Секулов ще е гост в поредицата „Разказвач на месеца“ на Столичната библиотека. Събитието ще е на 6 ноември, съобщават организаторите.

По думите им за Секулов ще говори писателят Костадин Костадинов, който е автор на романа „Ловецът на пеперуди”.

Александър Секулов е поет, белетрист, драматург, публицист. Роден е на 6 януари 1964 г. в Пловдив. Работи като драматург на Драматичен театър – Пловдив.

Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Скитникът и синовете“, „Жена на вятъра“ и „Корабът на сирените“, на книгите със стихове „Седмо небе “, „Високо, над далечината“, „Карти и географии“, „Море на живите“, „Хроники и химни“.&

Втората авторска стихосбирка на Албена Иванова е озаглавена „Парче от душа“, съобщават от издателство „Многоточие“.

„Преди години моята майка, която беше филолог по професия и знаеше няколко езика, ми каза, че тези стихове трябва да видят „бял свят“. В началото не повярвах, но с времето се убедих, е е била права. Всъщност във всеки мой стих в стихосбирката „Парче от душа“ съм оставила малка част от душата си, която накрая парче по парче съм събрала в едно цяло“, пише авторката в своята страница във Фейсбук.

Редакторът на изданието Ивелина Цветкова коментира, че страниците на стихосбирката ще развълнуват читателите, но и ще ги вдъхновят да се запознаят със същността на човешката душа и с нейните безкрайни възможности. По думите стихотворенията на Албена Иванова подчертават истинската сила на жената, която не се

Поредицата от ателиета в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) започна с уъркшоп на Владимир Полеганов – писател, сценарист и преводач, автор на сборника с разкази „Деконструкцията на Томас С.“, както и на романите „Другият сън“ (награда „Хеликон“ за 2017 г.) и „Минало несвършено“ (в съавторство с Александър Чобанов.), съобщават от екипа на НБКМ.

„В непринудена, подчертано приятелска атмосфера, Полеганов провокира участниците в ателието да споделят кои са всъщност големите им страхове, свързани с писането, а отговорите бяха открити и честни. И характерни за повечето пишещи хора, всъщност. Полеганов, който е завършил клинична психология и творческо писане, коментира от своята лична и писателска гледна точка въпросните притеснения, които често се оказват спирачки по пътя към литературата&l

Българският книжен пазар е изключително лимитиран като мащаб и няма смисъл издателствата да се конкурират, по-добре е да си помагат, за да може общата кауза да се постига. Това мнение изрази Събина Георгиева, писател, преводач и създател на издателство „Меченосец“ във Варна. То е сравнително ново и като такова е трудно да се наложи сред установените имена, каза Георгиева, но добави, че по пътя си е срещнала подкрепа и доброжелатели, създала е контакти с редактори и илюстратори и тази мрежа от приятели е много окуражаваща. 

По мнението й у нас се издават много книги, но това е радостно. „Така се търси какво харесва аудиторията, а и с естествен подбор нещата добре се селектират и филтрират. Трябва обаче да се издават качествени, обмислени книги, върху които да е работено с душа, сърце и мисъл, особено за децата, защото творчеството за тях е огромна отговорност. Те изискват

По думите им тя е част от колекция, в която са включени още ,,Случаят Джем“ и „Аз, Анна Комнина“. Автор на обновената визия на „Алкивиад Велики“ е Люба Халева.

„Вера Мутафчиева беше последният голям български белетрист. Тя оставя за нас, особено за младите хора днес, които искат да се занимават с литература, една огромна задача –  защото показа, че българският интелектуален писател е възможен“, пише Ани Илков за писателката.

Според литературния критик Владимир Янев (1950-2024) чрез съдбата на прочутия пълководец и изменник, Вера Мутафчиева се домогва до нещо твърде доминиращо и в проявленията на модерния човек. „Писателката го определя като „алкивиадство“ – „зверинна радост от това, че си жив; порив да извършиш съвсем всичко замислено, за да си го извършил и преживял; влечението към човешките сборища – съвети, демос, публика, войска“. Симбиозата между егоцентризъм и стадност ражда отровните пустоцветия на демагогията и моралния релативизъм. И сякаш са необходими корективите на сократическото учение за нравствеността, за да се спасим от собственото си „алкивиадство“, гласят още думи на Владимир Янев, цитиран от издателите.

„Твърдеше, че е потомствен учен историк, а писател по принуда. Всъщност беше точно обратното, тя беше историк и османист по принуда, така са се стекли житейските обстоятелства, а писател - по даденост свише, по рождение“, посочва социалният антрополог Антонина Желязкова за Вера Мутафчиева.

Литературната историчка Албена Хранова отбелязва, че за авторката обикновено се казва, че в писането си е събрала историческата наука и литература. Но ми се струва, че всъщност тя успя ясно да ги раздели, да направи от тях различни разкази, посочва Хранова. По думите писането на Мутафчиева е винаги скептично, критично и точно затова е „проникващо и казващо“.

Вера Мутафчиева е българска писателка и историк - османист, член на Българската академия на науките. Дъщеря е на историка Петър Мутафчиев.

През 1951 г. завършва „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а от 1978 г. е доктор на историческите науки. Асистент е в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993).

Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина. Сред нейните произведения са „Книга за Софроний“, „Случаят Джем“, „Летопис на смутното време“, „Аз, Анна Комнина“, „Предречено от Пагане“, спомените и „Бивалици“, „Разгадавайки баща си“, „Семейна сага“ и др. Сценарист е на филма „Хан Аспарух“.

Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година. Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).

Вера Мутафчиева е лауреат на редица отличия, включително на Хердерова награда (1980).

 

Още от рубриката
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Ангелина Липчева
Експресивно
Речникът на Кембридж избра "манифест" за дума на 2024 година
Валери Генков
Експресивно
Ваня Велева представи книгите си със стихове и разкази
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Исторически албум разказва за участието на Варна в Първата световна война
Добрина Маркова
Нов исторически албум описва участието на Варна в Първата световна война. Той е поредно издание, подготвено от двамата варненски специалисти Траян Димитров - завеждащ отд ...
Литературен обзор
Библиотека „Проф. Боян Пенев“ отбелязва 165 години от първото издание на „Произход на видовете“ на Чарлз Дарвин
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Ива Харизанова: Първият критик е моята съвест
Добрина Маркова
Подиум на писателя
Библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот
Ангелина Липчева
Златното мастило
Анна Лазарова: Отношението към литературата не се изчерпва само с писане
Валери Генков
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си
Ангелина Липчева
На бюрото
Предизвикателства, позиции, праистории
Валери Генков
Подиум на писателя
Николай Табаков: Ако една книга не съдържа екзистенциалните въпроси за човека - това не е литература, а е четиво
Ангелина Липчева
Литературен обзор
Възпиране на Армагедон. Биография на НАТО
Добрина Маркова
Авторът и перото
НИМ представя в издание 103 рисувани съда, открити при разкопките на античната Аполония Понтика
Ангелина Липчева
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
„Нокомис“ - първата прозаична творба на Катерина Стойкова
Книгата „Нокомис“ на Катерина Стойкова ще бъде представена на 21 ноември в троянската галерия „Серякова къща“, съобщи Мариела Шошкова, уредник в културната институция. „Нокомис“ е първата прозаична творба на авторката, коят ...
Избрано
Бил Клинтън: Филантропията ми позволява да продължа да правя промени в света
Бившият президент на САЩ Бил Клинтън разказва как филантропията му е позволила да продължи да прави промени в света, за да помага на другите, в новата си книга "Гражданин: Животът ми след Белия дом" (Citizen: My Life After the White House), публикувана от изда ...
Илияна Йотова: „Десет велики българолюбци“ е оазис и място за вдъхновение
Ако сте поропуснали
Българските контрареволюции и краят на идеологиите
„Българските контрареволюции и краят на идеологиите“ е заглавието на новата книга на Тома Биков. Тя ще бъде представена на 27 ноември в Централния военен клуб, съобщават издателите от A&T Publishers. По думите им томът е продължение на предишн ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.