Каталогът „Знамената от борбите и войните за освобождение и обединение на българските земи“ е най-новото издание на Националният воеонноисторически музей (НВИМ), съобщават от екипа на музея.

Съставители на изданието са доц. д-р Соня Пенкова, Деяна Костова, Диана Иванова. 

„Сто и двадесет години след Илинденско-Преображенското въстание – най-голямото общобългарско въстание за свободата на българите в Македония и Тракия, събираме частиците история в опит да разсеем мъглата на съвременните балкански политически страсти и дележи на история и памет и да отправим поглед към онзи героичен устрем на българите към свобода и независимост“, пише доц. д-р Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей в текст за изданието.

По думите й то събира за първи път на едно място част от знамената от богатия фонд на Националния военноисторически музей, свързани

Историкът и почетен гражданин на Хасково доц. д-р Георги Граматиков представи в Националния пресклуб в Хасково новото си научно изследване - книгата "Река Марица и светът около нея". Научният труд изследва най-голямата българска река  Марица и нейния принос в развитието на стопанския живот на България  във времето 15-19 век, има включени и данни от средата на 20 век.  

В изданието намират място студии, които вече са представяни от автора, като оризопроизводството по река Марица, но и нови теми, обект на изследване за първи път, като зеленчукопроизводството по река Марица в изследвания период.

Издаването на книгата е финансирано по програмата „Културни инициативи“ на Община Хасково и с подкрепата на местен бизнесмен.

Можем да наречем река Марица „водната магистрала“ на Южна България“ в старите времена. Тя е с изключит

Творчеството на Петко Ю. Тодоров е доста самобитно в своя опит да прокара някакъв особен български модернизъм в началото на 20-и век. И така да обедини и традицията, и модерното време. Това каза проф. Ромео Попилиев.

Днес той раздава автографи в рамките на „Алея на книгата“ в София, като представи книгата си „Светът като воля за песен или модернизмът на Петко Ю. Тодоров“. По думите на проф. Попилиев това е третата монография, посветена на автора след издания от края на 20-те години и от 1963 г.

Петко Тодоров има, разбира се, своето място в българската литература, макар че лично на мен ми се иска то да е по-обемно, каза проф. Ромео Попилиев. По думите му авторът е изучаван в учебните и университетски програми, но „стои по-встрани“ от останалите в кръга „Мисъл“ – Яворов, Пенчо Славейков и доктор Кръстев. Повечето хора

Време е да повярваме, че не някой друг, а сами трябва да запалим огъня в себе си и да си върнем човек а в нас. Няма кой друг да ни го върне. Това каза при представянето на книгата си „Пътища от огън“ в Добрич Мария Лалева. 

Тя каза също, че книгата е малко трудна, защото героят не е българин. „Трябваше да се сблъскам със собствените си граници, да се сблъскам със собствените си стени, за да се получи тази книга“, каза още Лалева. 

Писателката допълни, че историята в книгата ни кара да си отговорим на редица въпроси, да имаме куража да говорим за нещата, за които ни е най-трудно, за спирачките вътре в нас, които не ни позволяват първо да се усмихнем на другите, а после да съдим, да обичаме, преди да намерим първата причина да мразим, за невъзможността да съзрем красотата, която ни заобикаля. „Защо сме се вторачили в различията си,

Дискусия, посветена на превода и приема на българската литература в Полша, ще се състои на 9 октомври в столицата с участието на Ханна Карпинска. Това е третото събитие от поредицата „Преводачески далекоглед“, съобщават организаторите от Къща за литература и превод.

По думите им Карпинска ще разкаже как вижда българската литература в момента, какви тенденции забелязва, какво чете напоследък, какво превежда или би искала да преведе и как читателите в Полша възприемат българската литература.

Събитието е част от резидентския престой на Ханна Карпинска в Къща за литература и превод, който се реализира с финансовата подкрепа на проекта Archipelagos, съфинансиран от програма „Творческа Европа“ на Европейския съюз и Националния фонд „Култура”.

Ханна Карпинска е родена и живее във Варшава. Завършила е славянска филология в Ягелон