Новият храм трябва да бъде изграден на мястото на стария, отнесено към темата за прехода, казаното означава, че е следвало да разрушим комунистическия начин на живот и на неговото място, а не встрани, да изградим храма на демокрацията. Тези думи са от края на втората част на мемоарите „Свидетелства за прехода: 2000-2009“ на Иван Костов, чиято премиера беше тази вечер в Националния дворец на културата и с които той представи книгата си.

Това са реформите – едновременно разрушение и градеж, посочи министър-председателят на България в периода 1997г. – 2001 г. Не разрушихме до края храма на комунистическата вяра, е равносметката на Иван Костов. Според него следващите поколения от демократи се опитват да строят по свой образ и подобие - трябва да разберат, че не се налага да го правят отначало, като хулят направеното от нас.

В това издание Иван Косто

Проф. Александър Шурбанов ще представи антологията „Потомството на Чосър. Англоезична поезия XIV–XXI век“ на 18 октомври в арт центъра „Сити марк“. Това съобщават издателите от „Изток запад“.

Събитието ще е с участието на Анжела Тошева, Ангел Игов, Дария Симеонова, Валентин Ганев и Руси Чанев.

Както информирахме, антологията събира наедно стихотворения, които са привлекли вниманието на проф. Шурбанов и са го подтикнали да ги пресътвори на български език. „Това пресътворяване не е станало нито за ден, нито дори за година, а за цял един живот. Пред читателите се разгръща разноликата красота на англоезичното поетично изкуство – от зараждането му до ден днешен“, казва той по повод изданието.

„Синелибри“ изразява своето преклонение пред безспорните гении на поетическото изкуство и великите киновизионери, на които дължим най-мощните полети на духа. Това декларират от екипа на кино-литературния фестивал по повод премиерата на официалното видео на форума. 

„Видеото е пряка препратка към мотото на фестивала „Поезия безкрай“ и към символния заряд на незабравимата романтична драма „Криле на желанието“ с режисьор Вим Вендерс. А текстът преплита мотиви от творчеството на френските артисти Пол Елюар и Луи Арагон, двама титани на поезията, известни с неизтощимото си човеколюбие. Обединява ги още нещо – естетиката на сюрреализма, размил границата между въображение и реалност, и освободил мисълта. През 2024 г. се навършва точно един век от публикуването на пр

Мариана Бечева е победител в литературния конкурс "Стефан Фурнаджиев", съобщиха от Община Павел баня. Тя е отличена за книгата си "За тъжа - туй, дето не се запише днес, утре се забравя", а наградата беше връчена днес от заместник-кметовете на общината Милена Кавръкова, Радка Иванова и Красимира Кънчева. 

Церемонията се състоя в „Дажанановата къща” в село Габарево и на него присъстваха представители на културни институти от община Павел баня, общественици, граждани. Мариана Бечева получава и парична награда, осигурена от общинския бюджет.

Кметът Иса Бесоолу поздрави авторката за отличието в този конкурс, чрез който вече няколко години павелбанци почитат паметта на поета Стефан Фурнаджиев и и пожела да бъде здрава и все така вдъхновена и пазеща миналото и традициите. "На България й трябват и хора като нея. Хора, които да милеят, да помнят, да пазят и пр

Сливенската писателка Дора Куршумова твърди, че в модела старокотленски килим "Гробницата" е втъкана карта на Котел преди пожара от 1894 г. В интервю авторката разказа, че хипотезата е част от новата й книга "Истории, втъкани в котленски килими", която предстои да излезе от печат до края на месец ноември.

Според Куршумова при внимателно вглеждане в мотивите на килима могат да бъдат видени църквите, чийто символ е кръстът, крепостните стени и врати на града, които обрамчват килимното поле, а като звезди са представени богаташките къщи, личи как лъкатушат реките и т.н. "Това  може да доведе до спорове, но в спора се ражда истината", посочи тя.

"Беше ми много забавно да доказвам кои от обектите в Котел преди пожара са втъкани в този килим", разказа Дора Куршумова. Според нея тъкачките са дали първоначално име на модела "Загробницата", защото са го смятали за много сл