Пътя на българите към една ледена земя
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана. Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024. „Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана. В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. „Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят. Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес. Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“ Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида. След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида. Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
|
![]()
Златното мастило
Удоволствието и демокрацията: Как движението за бавна храна и изкуствата предлагат нов модел за икономиката
Движението на изкуствата и занаятите (Arts and Crafts) и движението за бавна храна (Slow Food) предлагат важни уроци за демокрацията. Привържениците на "добрия дизайн" в края на деветнадесети век и "добрата храна" в края на двадесети и началото на двадесет и п ...
Добрина Маркова
|
![]()
Златното мастило
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
На 29 септември 2025 година Националният дарителски фонд „13 века България“ осъществи второ за тази година дарение от книги към Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново. Това дарение включва общо 121 книги, като ч ...
Валери Генков
|
![]()
Трансформация и традиция в поезията на Ивайло Иванов
Добрина Маркова
|
![]()
Златното мастило
Иван Клима – писателят, който разказваше за свободата в тъмните дни на Европа
Иван Клима, чешки писател и дисидент, чието творчество е дълбоко свързано с борбата срещу тоталитарните режими в Европа през 20-и век. Роден като Иван Каудерс в Прага, той преживя най-черните страници на историята на континента си – депортирането в нацис ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Подиум на писателя
Българските млади разказвачи и техните приказки
Столичната община обяви началото на четиринадесетия национален детски конкурс за авторска приказка „Ще ти разкажа приказка“, който ще бъде отворен за участници до 20 ноември 2025 година. Този конкурс е една от най-значимите платформи за стимулиране ...
Добрина Маркова
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Бъдещето на многоезичието и технологиите в образованието
Катедра „Чуждоезиково обучение“ към Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов продължава да утвърждава своята значима роля в развитието на чуждоезиковото образование и многоезичието в България и региона. В рамките на петата поредна ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Авторът и перото
Виолета Апостолова – между личните преживявания и глобалните теми
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Българските корени в сърцето на книгите: даренията на НДФ „13 века България“ във Велико Търново
Валери Генков
|
На 29 септември 2025 година Националният дарителски фонд „13 века България“ осъществи второ за тази година дарение от книги към Регионалната библиотека „Петко Р. Славейков“ във Велико Търново. Това дарение включва общо 121 книги, като част от тях представляват монографичните студии „Крум Дамянов“ и „Христо Нейков“, които са част от проекта на фонда & ...
|
![]() ![]()
Литературен обзор
Джанлука Биджо разкрива човечността зад решетките
Ангелина Липчева
|
22:16 ч. / 27.09.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 5118 |
![]() |
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана.
Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024.
„Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана.
В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент.
„Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят.
Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес.
Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“
Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида.
След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида.
Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Българската драматургия на международната сцена: премиера на "Асансьорът" в Италия и Кипър
Пиесата Асансьорът на русенската авторка Иглика Пеева, която вече е преведена на италиански и гръцки език, ще бъде представена за първи път в Италия и Кипър като част от международния проект Една пиеса две европейски премиери. Този амбициозен културен проект, ...
|
Избрано
Цветовете като оръжие срещу тъмнината на насилието в детството
Сдружение „Жените на Казанлък“ в сътрудничество с местната Общинска библиотека „Искра“ организира важен и вдъхновяващ конкурс за деца на тема „Цветове срещу насилието“. Тази инициатива е посветена на Световния ден за борба ...
|
![]()
Пловдивска одисея през обектива на четиридесет години фотографско изкуство
|
Ако сте поропуснали
Възходът на духовната палитра на Енио Калабрия в световното изкуство
Изданието „Зъбчеви. Колекцията. Енио Калабрия. Том II“ представлява значим принос към съвременното изкуствознание и културната история, като събира в себе си богатство от знания, факти и художествени ценности. Авторите проф. Аксиния Джурова и ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |