Пътя на българите към една ледена земя
В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент.
Златното мастило
Полярният изследовател професор Христо Пимпирев представи книгата си „Антарктическият стопаджия“, написана в съавторство с журналистката и фотограф Иглика Трифонова, в Драматичен Театър „Драгомир Асенов“ в Монтана. Събитието е част от програмата на пътуващия фестивал „Красива наука“, който се организира за първи път от фондация „Красива наука“ и е посветен на Европейската нощ на учените 2024. „Благодаря на публиката, която дойде да се докосне до една България, която е на 13 хиляди километра оттук, но там се вее българското знаме и всеки, който дойде казва: „Аз съм в България“. Не мога да не ви споделя, че идвам с голямо вълнение в този край, защото моята майка е от Вълчедръм (област Монтана). Детството ми минаваше в Златията при моята баба. Аз съм закърмен от този край и може би този изследователски дух се дължи именно на това, че съм от Северозапада. Искам да ви кажа, може би не знаете, но на Антарктида съм кръстил един връх с името Монтана. Този връх е на остров Ливингстън, където е и Българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“, обърна се професор Христо Пимпирев към публиката в Монтана. В "Антарктическият стопаджия" се разказва как професор Пимпирев превръща личната си мечта да достигне до Антарктида в държавна политика и вече десетилетия наред работи за развитието на българската наука и създава положителен образ на България по света, както и каква е мотивацията му да не спира да вдъхновява и поддържа интереса към Ледения континент. „Тази книга е доста необичайна, защото разказва за пътя на българите към една ледена земя, която е откривана преди 200 години от англичани, руснаци, малко по-късно и от американци. Ние по това време не сме съществували като държава, а сме били в рамките на Османската империя. В момента сме на Антарктида, заедно с тези нации, абсолютно равни, защото управляваме този континент с още 29 държави. Тази година ние провеждаме нашата 33-та Антарктическа експедиция“, отбеляза изследователят. Пред публиката професорът разказа знакови истории и моменти от раждането на идеята за първата експедиция до появата на първия български научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК-421) отплавал за първи път към Антарктида на 27 декември 2022 г. от Морската гара във Варна, и чак до днес. Иглика Трифонова разказа какво е да си дама на Антарктида, за годините, в които жените в експедициите са били малко, за мечтите които не трябва да се забравят, и за професор Пимпирев, който не спира да я вдъхновява. „Професорът повярва, че мога да го направя и ме предизвика да изляза от зоната си на комфорт. Той ме накара да не се отказвам, това нещо се случва във всичките 20 години, в които с него работим заедно в Антарктическия институт. Той е един пример за начина на мислене да не се отказваш.“ Полярният изследовател пожела на младите хора да се учат, да прегърнат науката и да станат изследователи, които да пътуват по света и да работят и на територията на Антарктида. След представянето на книгата „Антарктическият стопаджия“ публиката зададе своите въпроси на професор Пимпирев и Иглика Трифонова. Кметът на Монтана Златко Живков приветства полярния изследовател за посещението му в Монтана. Във фоайето на театъра всеки желаещ получи автограф от професор Христо Пимпирев. Ученици от Второ средно училище „Никола Вапцаров“ му подариха тематичен календар за 2025 година с техни рисунки, който професора обеща да занесе на българската база в Антарктида. Професор Пимпирев дойде в Монтана след заключителната част на Международната полярна конференция за сътрудничество между балканските страни в полярните региони по европейските програми EUPolarNet-2 и POLARIN в Ахелой. Там генералният директор на Кирил Вълчев и професор Христо Пимпирев представиха и новоиздадената версия на английски език на броя на списание от месец май, който бе посветен на българската наука на Антарктида.
|
Златното мастило
Еманюел Макрон: Изчезването на писателя Буалем Сансал буди безпокойство
Френският президент Еманюел Макрон е "много загрижен за изчезването" на френско-алжирския писател Буалем Сансал, който според няколко съобщения в медиите е бил арестуван в Алжир, съобщи АФП, позовавайки се на обкръжението на държавния глава в четвъртък.
"Моби ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Исторически албум разказва за участието на Варна в Първата световна война
Нов исторически албум описва участието на Варна в Първата световна война. Той е поредно издание, подготвено от двамата варненски специалисти Траян Димитров - завеждащ отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей, и Симеон Кулиш - преподават ...
Добрина Маркова
|
Анна Лазарова: Отношението към литературата не се изчерпва само с писане
Валери Генков
|
Златното мастило
Румяна Янкова-Бедрозова: Издаването и писането на проза и на поезия са две различни неща
Преподавателят от Добрич Румяна Янкова-Бедрозова представи новата си книга „Ако днес няма утре“ в Регионална библиотека “Дора Габе” в града.
На събитието присъстваха редакторите на изданието поетите Стефан Жечев и Александър Белчев, ка ...
Добрина Маркова
|
Литературен
бюлетин |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
Литературен обзор
Ива Харизанова: Първият критик е моята съвест
Поетеса от Разград Ива Харизанова ще представи днес, 22 ноември, книгата си "Незавинаги" в Търговище. Домакин на събитието ще бъде Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в областния град, съобщиха от ръководството на културната институция.
И ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот
Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот. Той бе представен от директорката Радка Калчева на честването на 20-годишнината на Американския център, в присъствието на аташето по културата и образованието на Посол ...
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Анна Лазарова: Отношението към литературата не се изчерпва само с писане
Валери Генков
|
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Ангелина Липчева
|
Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), предаде АФП, като цитира адвоката на ищцата.
"Платихме съдебните такси, което означава, че жалбата, подадена в град Оран е приета&ldquo ...
|
Литературен обзор
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си
Ангелина Липчева
|