Две книги за личността на проф. Михаил Неделчев бяха представени в Художествената галерия в Созопол. Авторите проф. Пламен Дойнов и доц. Елка Трайкова, заедно с проф. Веселин Методиев и проф. Кирил Топалов, разказаха за биографичните сюжети на Неделчев, както и за влиянието му в развитието на литературната критика и история след 60-те години на XX век. Срещата с надслов "Диалозите" с Михаил Неделчев" се проведе в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“.

В първата книга са събрани разговори, водени между проф. Михаил Неделчев и проф. Пламен Дойнов от зимата на 2022 г. до лятото на 2023 г. Томът, втори от поредицата „Очи в очи“, представя свободни литературоведски диалози по проблеми от близкото литературно минало. Някои от линиите, които проследява книгата, са за сложното публично осъществяване на литератора проф. Неделчев в годи

„Нишка“ е заглавието на новия роман на Виктория Бешлийска. В книгата тя разказва историята на седем жени, а техните преживявания рисуват извечната истина, че настоящият ден е проявление на всички минали и бъдещи времена съобщават издателите от „Софтпрес“.

СЮЖЕТЪТ

Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина – всичко скъсано в живота й е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна – в Балкана, посочват издателите.

Докато се приближава към къщите в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени - вечно дейната майка Ружа, успяла да открие щастие в реда, баба Дана, предала дарбата да твори с ръцете си, прабаба Зорка, изградила къщата, която винаги ще бъде свиден дом, както и три непознати за нея – пианистката Ана, хаджийката Скарлада и тъкач

Живата комуникация днес се случва рядко и по оскъдни теми, но общото чувство е, че сме свързани с целия свят. Това каза писателката Анжелина Бъчварова. Нейните разкази „Кукувицата“, „Кривото пиано“ и „Камбанен звън“ са публикувани във втория брой на списание „Съвременник“ за 2024 г.

Значението на „Съвременник“ за българската литература е ключово от самото му създаване, отбеляза Бъчварова. „Списанието е пристан за всеки читател, който жадува за качествена литература, неопетнена от модни тенденции, маркетингови стратегии и политическо вмешателство“, смята авторката.

БЕЗГРИЖИЕТО КАТО ИДЕАЛ

В разказите си тя разглежда темите за любовта, живота и смъртта. По думите поколението Y, към което и тя принадлежи, е превърнало до голяма степен безгрижието в идеал, заради което неговите

Българският поет и писател Васил Славов, който от години живее и работи в Питсбърг, в щата Пенсилвания, САЩ, ще пристигне в Бургас за представянето на романа си "Строфи на кръвта" на 10 октомври в Центъра за съвременно изкуство и библиотека. Модератор на срещата ще бъде Живка Иванова, съобщават организаторите на събитието от издателство "Знаци". 

Книгата е номинирана за Годишните литературни награди на портал "Култура" и Литературните награди "Перото". За нея българския поет Борис Христов пише още, че е "преболяна" и в нея Васил Славов прави пореден опит за завръщане към пътя на забравения човек, човека-емигрант и кръвта на онези преди него, както и завръщане към дома и родния град, към емигрантските разпятия и стрясканията насън, отбелязват издателите. 

"Строфи на кръвта" е определяна и като драматична, болезнена и написана с психологизъм творба, която поста

„Имайте за свята длъжност да обичате отечеството си, помагайте му всякак. Не оставяйте тая мисъл, защото иначе народното проклятие ще ви дири, гдето и да сте“. Това казва големият български възрожденец Васил Априлов, роден на днешния ден преди 235 години.

„Вий млади чада Български… Вий молете бащите ви, да ви не оставят неучени, и да не желеят пари, да ви изучат по силата си; за что Вий, като млади отрасли, имате време да ся изучите, и да станете потребни народът си, който ще благославя вашата памят градущите векове, и ще ви счита народни благодетели, зачтото станахте орудие, да ся разсипе тъмният мрак, дето преди векове тяжеше на бедна България“, завещава той на бъдещите поколения.

Васил Априлов е български стопански и просветен деец, дарител и писател, и създател на първото светско училище в България през 1835 г. Той е един от най-големите дейци за развитието на обра