Книги на норвежкия писател Атле Нес и на българския автор и режисьор Людмил Тодоров (1955-2023) ще бъдат представени на „Алея на книгата“ днес. Това съобщават организаторите.

Атле Нес ще представи романа си „Късно лято“, посветен на историята на Хенрик Ибсен и Емилие Бардах. Читателите ще имат възможност да разговарят с автора още за томовете му „Леонардо да Винчи“, „Едвард Мунк“, „Галилео Галилей“, „Тома Неверни“, „Майсторът на палатки“.

Златна Костова и проф. Ивайло Христов ще говорят за „От какавидата до пеперудата. Незаснето“ от Людмил Тодоров. Книгата включва четири непубликувани до този момент сценария на автора.

В литературния кът на „Алея на книгата“ днес представяне ще има книгата „Пиер и човеците“ от Милена Михайлова, както и „

История за незарасналите рани и възможното или невъзможно изкупление разказва Людмила Калоянова в новата си книга „Американски триптих“. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.

По думите им романът засяга темите за вината и покаянието, за изгубената и намерена идентичност. Историята е разказана на фона на съдбата на три поколения емигранти в Америка. Сюжетът проследява търсенето на икона, изчезнала преди повече от столетие от малко градче на брега на Черно море.

„Трансформирането на носталгията в креативен процес за възкресяване на миналото, постоянната отвореност на наратива към варианти и възможности за постигане на решения очертават достойнствата и приносите на „Американски триптих“ в потока на съвременната българска литература“, отбелязва писателката Здравка Владова-Момчева.

Според Людмил Димитров с

Заглавието на книгата "Забравеното Средновековие" е добронамерена провокация, заяви в Шумен историкът проф. Пламен Павлов, участник в деветата научна конференция "Пътуване към България". Авторът на изданието отбеляза след представянето на книгата си в научния форум, че често се вторачваме най-вече в XIX и XX век и някакси забравяме вековете преди тях, а там е цялото вдъхновение на хората от XIX век. Проф. Павлов коментира, че новото издание на книгата му "Забравеното Средновековие" е обогатено с пет нови студии, свързани със Средновековието и историята на България.

Не е въпросът формално да наситим и пренаситим с национални герои, но все пак личности от ранга на Аспарух, на Тервел, на Борис - Михаил, на Симеон Велики, на Самуил, на Асеневци, на Иван Шишман, те в никакъв случай не могат да бъдат игнорирани, каза проф Павлов . Те са национални величини, много често на територии

Творчеството на Петко Ю. Тодоров е доста самобитно в своя опит да прокара някакъв особен български модернизъм в началото на 20-и век. И така да обедини и традицията, и модерното време. Това каза проф. Ромео Попилиев.

Днес той раздава автографи в рамките на „Алея на книгата“ в София, като представи книгата си „Светът като воля за песен или модернизмът на Петко Ю. Тодоров“. По думите на проф. Попилиев това е третата монография, посветена на автора след издания от края на 20-те години и от 1963 г.

Петко Тодоров има, разбира се, своето място в българската литература, макар че лично на мен ми се иска то да е по-обемно, каза проф. Ромео Попилиев. По думите му авторът е изучаван в учебните и университетски програми, но „стои по-встрани“ от останалите в кръга „Мисъл“ – Яворов, Пенчо Славейков и доктор Кръстев. Повечето хора

Кирилицата днес има много различно значение, каза австрийският учен доц. д-р Даниел Цийман. Той е един от участниците в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

Аз съм историк и най-много ме впечатлява Средновековието и средновековната писменост в България, казва доц. Цийман. „Това е азбука, с която може по-лесно да се изпишат всички тези букви, за които гръцкият и латинският нямат достатъчно възможности“, смята той.

По думите му кирилицата със сигурност има връзка с религията и християнството, както и с идентичността. „От една страна, това е шрифт, на който днес пишем, но, от друга страна, е нещо, което стана национална идентичност за много страни, не само в България, а също в Сърбия, в Русия“, смята ученият.

Срещата му с България е случайна. „Когато зав