В Европа българският език е признат за матуритетен единствено в Ирландия, каза доц. д-р Адриана Любенова по време на Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност", който се проведе днес в Регионален исторически музей - Пловдив. 

"За съжаление българският език е от т. нар. "малки" езици, което само по себе си не е термин, който трябва да бъде използван. Българският е признат като матуритетен в много малко държави. В Щатите е признат в 13 щата, в Европа е признат единствено в Ирландия като матуритетен, което е срамно, защото българският е официален език в Европейския съюз и би трябвало децата да имат възможност да държат изпит по български, също както децата в България могат да държат изпит от френски, немски и английски", коментира доц. д-р Любенова. 

"Става въпрос за това, че в Европейския съюз образованието е независим ресурс. Защото макар и

"Без езика душата постепенно избледнява и изсъхва. В световната културна съкровищница има място за българската литература". Това каза в заключението на доклада си на тема идентичността като пребиваване в езика проф. дфн Магдалена Костова - Панайотова на днешния Международен форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ Регионален исторически музей - Пловдив.

"Езикът е наш дом, а в него ние сме наематели, някои за по-дълго, други за по-кратко. Като наематели оставяме различни следи в този дом, но всички ние чрез езика изразяваме своята идентичност като българи, но и като човеци", каза в изложението си проф. Панайотова.

"Българите имаме основание да се гордеем с това, което сме дали на света. Включването ни в Европейския съюз е едно, но приемането в европейското културно пространство на българския език и литература е друго и за това трябва да се борим системно десетиле

Пътешественичката Мария Тарашманова описва 100 познати и малко известни български дестинации в нова книга. Премиерата на „България. Скитане из рая на Земята“ е на 27 юни в Nomo del Arte, съобщават издателите от „Сиела“.

По думите им книгата е както пътеводител, така и своеобразен дневник на пътешественика, който всеки читател може да персонализира със своите спомени и преживявания. При текста за всяка дестинация авторката оставя свободно място за собствени снимки и впечатления на читателите от дадената локация. В края на книгата Тарашманова повдига още въпроса за запазването на родната природа.

„България. Скитане из рая на Земята“ включва точни джипиес координати и указания, които отвеждат до места за паркиране и изходни точки за пътуванията. Авторката пише за места като ждрелото на река Ерма, връх Джано, местността Момина баня, хижа „Узана“ и връх Юмрука.

Мари

Ново издание на мемоарите на журналиста Горан Готев (1934–2014) - „Живях при диктаторите на ХХ век“, излиза по повод 90-ата годишнина от рождението на автора, който е най-дълго пребивавалият в чужбина кореспондент на . Това съобщават издателите от „Труд“.

По думите им Готев е писал за Египет или Обединената арабска република на Гамал Абдел Насър, Алжирската народна и демократична република на Бен Бела и Хуари Бумедиен, Социалистическа република Румъния на Николае Чаушеску, Югославия на Йосип Броз Тито и Слободан Милошевич, Китай на Мао Цзедун и Дън Сяопин, СССР и Русия на Горбачов и Елцин, КНДР на Ким Ир Сен.

Новото издание е допълнено със снимки от личния архив на автора.

„Оказа се, че да живееш в света на диктатори е също голямо професионално предизвикателство. Да виждаш как ден след ден един никому неизвестен, преди да поеме кормилото на властта, офицер се п

В Културен център "Морско казино" в Бургас писателката и преподавател по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. д-р Искра Баева представи новата си книга „Личностите, които определиха нашата съдба“.

Организатор на срещата е Областният антифашистки съюз в крайморския град.

В изданието са събрани шест биографии на политици и други дейци от епохата на социализма, сред които Георги Димитров, Тодор Живков, Антон Югов, Станко Тодоров, Иван Башев, Георги Трайков; както и шест на някои от основните фигури от началото на българския преход - Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов, Желю Желев, Ахмед Доган и Благовест Сендов.

В началото на срещата проф. Баева представи предговора на книгата. „Това са хората, които определиха характера на социализма, в който живяхме в продължение на почти половин век, а след него