„Градинарят и смъртта“ е новата книга на Георги Господинов. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.

Това е първата книга на автора след „Времеубежище", която бе отличена с международната награда „Букър" през 2023 г. „Градинарят и смъртта" излиза на книжния пазар на 27 август, а премиерата е на 1 септември в рамките на празниците на изкуствата „Аполония" в Созопол. Събитието ще е с участието на Георги Господинов и актьора Владимир Пенев, посочват издателите.

Книгата разказва едновременно милостива и безмилостна история на един баща, един син и едно последно разсъмванe, разказват от „Жанет 45“.

„Тази книга няма лесен жанр. Тя трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман – има ли значение за ботаниката на тъгата“, пише авторът Георги Господинов. Според него това е история

„Васил Стоилов – създаването на човека“ е нова книга за мястото и значението на художника Васил Стоилов (1904-1990) в българското изкуство. Изданието е базирано на непубликувани ръкописи на литературния и художествен критик Владимир Свинтила (1926-1998), съобщават издателите от „Захарий Стоянов“.

Книгата съдържа 124 страници и е илюстрирана. Читателите ще имат възможност да се докоснат едновременно до образния и пластичен свят от мадони, моми и битови сцени на един от представителите на движението за родно изкуство от началото на ХХ в., описани от Владимир Свинтила, посочват още от издателството.

„Понятието „българско” в новата ни живопис и новата ни култура не може да бъде образувано без неговото изкуство. Образът на българската мадона остава свързан преди всичко с неговите монументални платна. Образът на българската земя е също тъй до голяма степен свързан с неговите

Книги на трима славянски поети, излезли като част от новата библиотечна поредица „Словоприношение“, ще бъдат представени на 29 и 30 юни в София. Събитията ще се състоят съответно в Българския културен център и в дома „Дора Габе“. Те са част от ХVІІІ издание на международния фестивал на поезията „Славянска прегръдка“, съобщават от Съюза на българските журналисти (СБЖ).

Поредицата „Словоприношение“ включва самостоятелни авторски книги, в които поетът се представя със свои стихове на родния си език, плюс преводи на някои от тези стихове на други славянски езици.

Първите три издания са „Кръг в кръга“ на Наталия Воробьова – Хържич (на руски, хърватски и български език), „И чудото стана“ на Мин Карагьозова (на български, руски, сръбски, полски и беларуски език) и „Всеки. Някой. Никой“ на Соня Зубович (на хърватски, български, словашки, руски и украински език).

Идеята

Ново издание на „Бяла приказка“ от Валери Петров излиза на книжния пазар. Това съобщават издателите от „Лист“.

Книгата е илюстрирана от художничката Милена Вълнарова.

Герои в „Бяла приказка” са тъжен метеоролог, който пише стихове и приказки, черно коте, избягало от палавия Ваньо, любопитно еленче, хитро лисиче, сънливо мече, свраче, което обича естрадата. След куп премеждия в зимните преспи всеки от тях разбира какво е истинско приятелство. "В образа на метеоролога мнозина ще открият прилики със самия Валери Петров. Поетът тъгуваше за човешкото в човека, но се надяваше, че то няма да изчезне", посочват издателите.

"Бяла приказка" е част от сборника "Пет приказки". С него Валери Петров е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга през 1988 г. Произведението излиза през 1977 г., а през 1986 г., заедно с ос

Заглавието на книгата "Забравеното Средновековие" е добронамерена провокация, заяви в Шумен историкът проф. Пламен Павлов, участник в деветата научна конференция "Пътуване към България". Авторът на изданието отбеляза след представянето на книгата си в научния форум, че често се вторачваме най-вече в XIX и XX век и някакси забравяме вековете преди тях, а там е цялото вдъхновение на хората от XIX век. Проф. Павлов коментира, че новото издание на книгата му "Забравеното Средновековие" е обогатено с пет нови студии, свързани със Средновековието и историята на България.

Не е въпросът формално да наситим и пренаситим с национални герои, но все пак личности от ранга на Аспарух, на Тервел, на Борис - Михаил, на Симеон Велики, на Самуил, на Асеневци, на Иван Шишман, те в никакъв случай не могат да бъдат игнорирани, каза проф Павлов . Те са национални величини, много често на територии