Българският сепаратизъм в навечерието и по време на османското нашествие
„Тази книга е в отговор на индоктринирането на българина, на българите въобще, с идеята за централизма на държавата“, каза авторът.По думите му Средновековието е епоха, в която сепаратизмът доминира.„Българският сепаратизъм е от византийски тип. Проявява се късно. Ако беше европейски тип сепаратизъм, той трябваше да се появи много по-рано.
Златното мастило
„Българският сепаратизъм в навечерието и по време на османското нашествие“ е заглавието на новата книга на историка проф. Христо Матанов. Тя бе представена тази вечер в рамките на „Алея на книгата“ в София. Томът е част от поредицата „Пътешествие из Средните векове“ на издателство „Полис“. „Тази книга е в отговор на индоктринирането на българина, на българите въобще, с идеята за централизма на държавата“, каза авторът. По думите му Средновековието е епоха, в която сепаратизмът доминира. „Българският сепаратизъм е от византийски тип. Проявява се късно. Ако беше европейски тип сепаратизъм, той трябваше да се появи много по-рано. Може би – през девети, десети или 11-и век, но той не се появява тогава“, разказа проф. Матанов. Той обясни, че в България сепаратизмът става необратим с управлението на цар Иван Александър. „Сепаратизмът, най-просто казано, осигурява развитие на отделните региони в Европа“, каза проф. Христо Матанов в отговор на въпроса защо България е изостанала, след като няма сепаратизъм от европейски вид. „Когато една държава се разпадне, отделните региони се развиват икономически. Те имат свои собствени столици. Повечето от европейските държави като в днешно време. Да кажем, Византия и България са изключение в това отношение“, отбеляза авторът. Сепаратизмът осигурява развитие на отделните региони, поради което държави, които нямат качествен сепаратизъм, каквито са България и Византия, в перспектива изостават в своето развитие, още повече, че се налага османската власт, която възражда абсолютизма под една или друга степен, посочи проф. Матанов. Нещо ново в книгата е отричането на идеята, че България е разделена на три, каза той. „Тази идея, че България е тройна, че когато османците идват на Балканския полуостров, България е разделена на три части, идва от немския рицар Ханс Шилтбергер“, обясни авторът. Той допълни, че българският сепаратизъм се проявява вече в завършени фази и в завършени форми преди идването и стъпването на османците на Балканския полуостров. Проф. Христо Луков Матанов е роден е на 5 юли 1952 г. в Харманли. Завършва 114-та гимназия с преподаване на английски език в София (1971). През 1978 г. завършва Историческия факултет на Софийския университет, профил „История на Византия и на балканските народи“. Специализира в университета „Аристотел“ в Солун, в Dumbarton Oaks Centre for Byzantine Studies във Вашингтон и в Кьолнския университет в Германия. Редовен аспирант е в Института за балканистика в БАН (1980-82). През 1983 г. защитава дисертационен труд на тема „Проблеми на политическото развитие на Югозападните балкански земи през 14 в.“. Научен сътрудник е в Института за балканистика в БАН, хоноруван преподавател в Исторически факултет на СУ „Климент Охридски“ (1983-1987), преподавател по средновековна история в Националната гимназия за древни езици и култури (1985-1987). Директор е на дирекцията по вероизповеданията към Министерски съвет (април 1993 - октомври 1996). От 1993 г. е редовен доцент, от 1999 г. – редовен професор, а от 2004 г. е ръководител на катедра „Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на 14 книги и на над 80 учебници, статии, публикувани в България и чужбина.
|
Златното мастило
Националната библиотека отбелязва годишнина от рождението на Никола Начов
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) отбелязва 165-ата годишнина от рождението на българския учен, писател и библиограф Никола Начов (1859-1940) с изложба от поредицата „Български библиографи и библиотекари“. Експози ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Обикновения човек, докоснат от свещената идея на Освобождението
„Дъжд“ – новият роман на писателката Кармен Мишу, ще има представяне на 19 септември в литературния клуб „Перото“. Това съобщават издателите от „Жанет 45“.
Събитието ще е с участието на Милена Златкова, историкът проф ...
Ангелина Липчева
|
Примадоната е фигура, пред която всички се прекланят
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Национална литературна награда „Георги Черняков“
Започва десетото издание на литературния конкурс за връчване на националната литературна награда „Георги Черняков“. Това съобщават от обществото на литературния кабинет „Димчо Дебелянов“ (София), които са организатори, заедно със С ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
Подиум на писателя
Радко Влайков: Създателите на БКД са поставили основите на българската държавност още преди Освобождението
Създателите на Българското книжовно дружество през 1869 година са поставили основите на първата институция на българската държавност още преди Освобождението. Това заяви посланикът на страната ни в Румъния Радко Влайков по време на честванията в Браила на 155- ...
Валери Генков
|
Подиум на писателя
Изабел Пламенова: „Какво те спира“ е дълго отлагана, но бързо създадена
На търсенето на любовта, щастието и себе си е посветена книгата „Какво те спира“, разказва авторката Изабел Пламенова. За нея това е дебютна стихосбирка.
По думите на Пламенова книгата разказва спомени, мечти, моменти на малко тъга и много любов. ...
Ангелина Липчева
|
Подиум на писателя
Юлияна Антонова-Мурата: Хай хай, Япония
Ангелина Липчева
|
Златното мастило
Националната библиотека отбелязва годишнина от рождението на Никола Начов
Валери Генков
|
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) отбелязва 165-ата годишнина от рождението на българския учен, писател и библиограф Никола Начов (1859-1940) с изложба от поредицата „Български библиографи и библиотекари“. Експозицията може да бъде разгледана от 20 септември до 5 декември, съобщават от НБКМ.
По думите им един от първите учители и просветители на Бълг ...
|
Експресивно
Пет произведения, написани от жени, са претенденти за наградата „Букър“ за 2024 година
Валери Генков
|