Двуезичните издания конструират символните модели на нацията, заяви доц. д-р Елена Гетова по време на втората сесия на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“ в Регионалния исторически музей в Пловдив. Доц. Гетова представи доклада си на тема „Българска възрожденска журналистика: езици и идентичност (изследвания на двуезични издания от епохата на Възраждането)“. Тя проследи връзката между езика, народността и журналистическата мисия в първите български периодични издания.

Според нея двуезичните издания са толкова популярни, защото поставят проблема за контакта между културите и как се случва диалогът между тях. По думите „журналистиката по това време се превръща в трибуна за употреба на многоезичието и на нея българите могат да заявят своите национални идеи“.

Доц. Гетова открои значението на българския език като модел за национална идентичност, к

В Регионалната библиотека "Пейо Яворов" писателката и преподавател по корейски език Цветелина Борисова представи книгата си "Корейското чудо халю".

В нея авторката изследва корейската култура във всичките аспекти, нарастващия интерес и влияние на азиатската страна в световен мащаб.

Събитието е част от програмата на Дните на корейската култура, които се провеждат на 3-ти и 4 септември в Бургас.

Борисова каза, че от 2014 г. преподава корейски език на учениците от 1-ви до 7-ми клас в 18-о Средно училище „Уилям Гладстон“.

Интересът към корейския език и култура датира от времето, когато азиатската държава все още не е популярна.

Авторката сподели, че книгата е адаптация на дисертационния труд на тема „Национална стратегия на Република Корея за популяризиране на корейската култура и език по света“, който успешно защитава през 2

Регионалната библиотека ”Партений Павлович” в Силистра получи книги, дарени от директора на Полския институт в София Карол Желински. Това съобщиха културния институт в крайдунавския град. 

Дарението включва преводна литература и полонистични студии и е част от проекта "Полска лавица". 

Инициативата на Полския институт в София има за цел да дари на 30 библиотеки в цялата страна книги на полски автори, преведени на български език. Сред тях личат имената на  нобеловия лауреат за литература Олга Токарчук, Тадеуш Ружевич, Антони Либера, Витолд Голебрович, Збигнев Херберт, Юлиуш Словацки, Анджей Вайда, Анна Швиршинска. 

Дарението съдържа и монографии и научни публикации от български автори, свързани с полската литература, език и култура. След обработка книгите ще бъдат достъпни за заемане от читатели.

Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони“. 

По думите това вероятно идва от журналистиката, както и от това, че е „добър наблюдател“. Обичам да разказвам истории и това правя в стихотворенията си, и в разказите, и в документалните истории, които пиша, посочи Стоянова. Отбеляза, че на 14 септември, в рамките на „Алея на книгата“ в София, издателство „Жанет 45“ ще организира среща с публика и раздаване на автографи.

„КАК НИ СПАСЯВАТ ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ“ ИЗЛИЗА 11 ГОДИНИ СЛЕД ПОСЛЕДНАТА СТИХОСБИРКА

Предишната стихосбирка на Оля Стоянова - „Улица „Щастие“, излиза

Странното и парадоксалното е, че аз, който се смятам за човек на съгласието, на любовта и хармонията между хората, прекарах живота си в непрекъснати дискусии и вражди. Един бог знае защо това е така, но е факт… Това казва писателят, критик и общественик Тончо Жечев в интервю през 1986 г. Днес се навършват 95 години от рождението му.

ОТ ДИВДЯДОВО ДО АКАДЕМИЯТА В МОСКВА

Тончо Жечев е роден на 6 юли 1929 г. в Дивдядово (днес квартал на Шумен). През 1947 г. завършва гимназия в Шумен, а през 1954 г. – право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 1959 – 1962 г. е аспирант в Академията за обществени науки в Москва. От 1963 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН, а в периода 1974 – 1982 г. и негов директор. От 1977 г. е доктор на филологическите науки. В периода 1985 – 1990 г. е професор по „История на новата българска литература