Човек има нужда от илюзии – затова обича да ходи на театър, на концерти, на изложби. Изкуството прави втория етаж от живота му. Там са прозорците и балконите, от които се радва на изгревите и залезите, на тях тананика песни, отглежда цветя и храни птици. Долу са тиганите, солта и пералнята. В мазето са плъховете, на първия етаж са сметките, на втория – мечтите. Думите са на актьора и писател Вели Чаушев.

Той е от Златоград. Завършва педагогическо училище и работи една година като учител. Съдбовната му среща с Апостол Карамитев го насочва към актьорската професия. Завършва Висшия институт за театрално изкуство и през 1958 г. е разпределен да играе в Драматично-кукления театър „Иван Димов“ – Хасково.

На въпрос „Имате ли мечта?“, отговаря: „Голяма! Да мина по улица, по която няма ръка, протегната за милостиня. И да преживея един ден без тъжни новини“. Вели Чаушев умира на 6 януари 2018 г.

45 ГОДИНИ В САТИРАТА 

През 1961 г. режисьорите Боян Дановски и Гриша Островски го канят в трупата на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“ – София. Там играе в продължение на 45 години. „Бих могъл да определя любовното си чувство към театъра като религия, която съм изповядвал в храма на Мелпомена. В този храм аз се старая да съм честен творец“, казва актьорът.

Следвайки това свое верую, той се превъплъщава в образите на: Младия в „Когато розите танцуват“ от Валери Петров, Тагрум от „Старчето и стрелата“ на Никола Русев, художникът Петров от „Островът“ на Борис Априлов, фенерджията от „Мистерия-буф“ от Владимир Маяковски. Участва и в постановките „Пътник без багаж“ от Жан Ануи, „Седмо: Кради по-малко!“ от Дарио Фо, „Мъртви души“ от Николай В. Гогол, „Съвест“ от Емил Манов.

ВЕЛИ И ВАЛЕРИ 

Извън театралната сцена, той прави рецитали с българска поезия. Като млад е запленен от поемата „В меката есен“ на Валери Петров, която по-късно включва в рециталите си, заедно със стихове на Богомил Райнов.

На 70-годишнината си актьорът говори не толкова за себе си, колкото за Валери Петров: „Искам да отбележа, че аз не съжалявам, че посветих по-голямата си част от рецитирането на стиховете на Валери Петров, защото той никъде не излъга хората. А това на мен ми допада като актьорско кредо и аз заставам пред тези стихове, изповядвайки себе си“.

Вели Чаушев играе в два моноспектакъла по Валери Петров – „Разтворен прозорец“ и „Сърцето е заложна къща“. „Като душевност, аз намерих във Валери Петров своя изповедален поет. Така, както вярващият намира в евангелието своя текст пред всевишния!“, признава актьорът.

СЛАДКОДУМНИЯТ РАЗКАЗВАЧ

През 1968 г. Вели Чаушев издава първата си книга с детски приказки със заглавие „Сламчо“. Тя е „за тези, които дават по една шепа зърно, за да се опече хлябът“, казва авторът.

Писателят Мирон Иванов предизвиква Вели Чаушев да напише и втора книга. Така през 1974 г се ражда „Грънчо“.

„Разказите, новелите, есеистично-мемоарните страници на Вели Чаушев са обагрени от същата вътрешна диалогичност, темпераментност и страст към импровизациите, каквато е характерна за неговите актьорски изпълнения. Разказвачът Вели Чаушев е сладкодумен, без да е многословен, увлекателен, без да е маниерен, задълбочен, без да е суховат или схоластичен“, казва за него издателят Иван Гранитски.

Списъкът с творби на Вели Чаушев се допълва от: „Белият Чудак“, „Хей“, „Амбалаж“, „Ще се видим довечера“, „Сламчови работи“, „Разкази върху трамвайни билети“, „Кафе в Златоград“ и „Видения в „Небесния театър“.