Творчеството на Шарлот Соломон отново се издава на френски, съобщи АФП. Загиналата в Аушвиц по време на Втората световна война германска художничка е оставила стотици страници рисунки и текст, които представляват своеобразен графичен роман. 

"Живот? Или театър?" се издава заедно с немския текст към рисунките с гваш. Преводът на френски се намира в полетата. Томът с творчеството на Соломон тежи 3,5 кг и обхваща 820 страници. 

Шарлот Соломон, германска еврейка от Берлин, е на 22 години, когато напуска германската столица, за да отпътува за Ница, Южна Франция, през 1939 г. Родителите й отиват в Амстердам два месеца по-късно. 

"Живот? Или Театър?` е плод на изключителна самота и месеци работа без почивка, Соломон е избягала от нацистка Германия и рисунките й са отговор на хаоса в света, коментира френското издателство.

Рисунките на Шарлот Сол

Явора Стоилова представя стихотворения и спомени за художника Васил Стоилов (1904-1990) в новата си книга „Баща ми в мен“, съобщават от издателство „Захарий Стоянов“.

По думите им авторката разкрива интимното общуване между баща и дъщеря. Тя потапя читателя в атмосферата на ателието на художника и разказва за срещите му с художниците Владимир Димитров-Майстора, Николай Райнов и Николай Рьорих.

В „Баща ми в мен“ са включени и първите писма на Васил Стоилов до дъщеря му, допълват от „Захарий Стоянов“.

„Винаги мисля за баща си, когато търся себе си. Той казваше, че е атеист, но приличаше по-скоро на самотен еремит, който, намерил равновесието си, си отива все повече от света и заживява в пустинята на човешкото съвършенство. Не искам да нарисувам неверен портрет на баща ми за тези, които не го познават. Той беше необикновен в своята обикновеност и самотен, защото н

Регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев“ в Разград отбелязва с изложба 187-годишнина от рождението на Васил Левски, която е на 18 юли, съобщи директорът й Димитър Петров.

Експозицията е достъпна за потребители на библиотеката, които ежедневно идват в културната институция, а също за ученици и граждани. 

Петров посочи, че всяка година културната институция организира разнообразни тематични изложби по повод събития, мероприятия и бележити годишнини. Той добави, че два пъти годишно библиотеката представя тематични изложби, посветени на Васил Левски. 

Във връзка със 187-годишнината от рождението на Левски във фоайето на културната институция са експонирани материали от фонда на библиотеката, свързани с живота и делото на Апостола на свободата. В изложбата са представени книги от основния фонд на библиотеката, албуми, карта на мрежата на революционните

Германският град Дюселдорф удостои израелския писател Давид Гросман с тазгодишната престижна литературна награда „Хайне“, предаде ДПА.

Гросман е „един от най-значимите представители на съвременната израелска литература, който се ангажира с разбирането и толерантността не само в близкоизточния мирен процес“, заяви кметът на града Щефан Келер в съобщение за медиите. Наградата се предоставя в размер на 50 000 евро.

Гросман изрази задоволството си от избора му за наградата в телефонно обаждане: „Добра новина в момент, когато има толкова много лоши новини“, каза израелският писател.

Многократно награждаваният журналист, активист за мир и писател е роден в Йерусалим през 1954 г. Войната и насилието, които характеризират ежедневието в Израел, са тема на много от книгите му.

Носител е на множество награди. През 2017

„Българският сепаратизъм в навечерието и по време на османското нашествие“ е заглавието на новата книга на историка проф. Христо Матанов. Тя бе представена тази вечер в рамките на „Алея на книгата“ в София.

Томът е част от поредицата „Пътешествие из Средните векове“ на издателство „Полис“. 

„Тази книга е в отговор на индоктринирането на българина, на българите въобще, с идеята за централизма на държавата“, каза авторът. По думите му Средновековието е епоха, в която сепаратизмът доминира.

„Българският сепаратизъм е от византийски тип. Проявява се късно. Ако беше европейски тип сепаратизъм, той трябваше да се появи много по-рано. Може би – през девети, десети или 11-и век, но той не се появява тогава“, разказа проф. Матанов. Той обясни, че в България сепаратизмът става необратим с