Журналистиката в много случаи е първа власт, казва през 1997 г. Александър Томов. Днес се навършват 80 години от рождението на поета, белетрист, кинодраматург и публицист.

Радой Ралин казва за него: „Белетрист, в чийто категоричен стил читателят веднага вниква и го обиква. Той разгъва широки житейски платна, обхваща различни съдби, но неговата основа е винаги съвременна. Едва ли има друг наш разказвач с толкова гъст вътък на образите и наблюденията“.

Александър Томов е роден на 3 юли 1944 г. в София. През 1972 г. завършва висшето си образование в СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Българска филология“. От 1972 до 1982 г. е редактор в радио „София“. От 1982 до 1992 г. работи като кинодраматург в Националната филмова студия филми „Бояна“. От 1997 до 2001 г.  става председател на Националния съвет по радио

Да имаш баба значи да имаш история. Така започва представянето на един от най-новите сборници с разкази, събрал историите на 16 популярни личности - "Баба". Изданието на "Мусагена" ще бъде представено за първи път в морския град на 13 юни в Културен дом НХК, съобщават организаторите от Община Бургас.

В книгата са събрани разкази на Ангел Иванов, Йорданка Белева, Владислав Христов, Жюстин Томс, Васил Христов, Ина Иванова, Димитър Стефанов, Яна Монева, Момчил Николов, Руси Чанев, Иван Тотев, Ива Колева, Боян Боев, Анастасия Събева, Силвия Недкова и Кремена Димитрова. Всички техни истории са посветени на разноликите баби, които по един или друг начин бележат живота на повечето хора у нас.

Кремена Димитрова, която е съставител и вдъхновител на изданието, споделя, че идеята за сборника се ражда покрай една плажна библиотека, когато я осенява идеята, че читателите биха били

За Министерството на образованието и науката (МОН) е изключителна чест да бъде съорганизатор на такъв международен форум, защото това е вторият форум за три години, който събира научния капацитет, свързан с българистиката изучаването, чуждестранната българистика, и който всъщност е продължение на десетилетните традиции, свързани с това, че България се развива наистина като научен научно изследователски център за българистика и нейното разпространение в съвременния цивилизован свят, каза министърът на образованието Галин Цоков на откриването на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

„Всъщност, това е една от важните задачи и политики на МОН, което се осъществява чрез различни инструменти. Може би, най-важни в това отношение са електоратите, които са подкрепят и финансират от МОН. Разбира се, тук искам да благодаря на университетите, коит

В Европа българският език е признат за матуритетен единствено в Ирландия, каза доц. д-р Адриана Любенова по време на Международния форум за кирилицата "Азбука, език, идентичност", който се проведе днес в Регионален исторически музей - Пловдив. 

"За съжаление българският език е от т. нар. "малки" езици, което само по себе си не е термин, който трябва да бъде използван. Българският е признат като матуритетен в много малко държави. В Щатите е признат в 13 щата, в Европа е признат единствено в Ирландия като матуритетен, което е срамно, защото българският е официален език в Европейския съюз и би трябвало децата да имат възможност да държат изпит по български, също както децата в България могат да държат изпит от френски, немски и английски", коментира доц. д-р Любенова. 

"Става въпрос за това, че в Европейския съюз образованието е независим ресурс. Защото макар и

"Животът е преди всичко даване“, казва Станка Пенчева в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. Днес отбелязваме 95-ата годишнина от рождението на поетесата.

„Моят първи свят беше природата, сетивното. Малко по-късно ми се разкри и един друг свят – на въображението“, казва тя пред Петя Александрова в книгата „Литературни анкети“ през 2005 г. 

НЕ ОТИВА ДА ПОЛУЧИ ПЪРВАТА СИ НАГРАДА

Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен, в стария квартал „Клуцохор“. Тя е третото дете в семейството на земеделец и бивша учителка. По майчина линия е праправнучка на войводата Кара Танас от село Катунище. По-големият брат Иван умира през 1944 г. на фронта, а по-малкият Георги завършва Художествената академия. През 1941 г. детският вестник „Изгрев“ в родния град на Станка Пенчева за първи път отпечатва нейно стихотворение – „Бели нощи“, тогава тя е н