Интересът на българите към книгите все повече нараства, каза Василка Ванчева от Управителния съвет на Асоциация „Българска книга“ (АБК). Според нея издателският бизнес у нас вече се възстановява от проблемите, предизвикани от пандемията. Като доказателство Ванчева посочи, че една от големите вериги книжарници отчита за миналата година ръст на продадените книги с 16 на сто спрямо предходния период. 

В отговор на въпрос какви са предпочитанията на четящите българи експертът посочи, че традиционно много хора предпочитат криминална литература, продължава и търсенето на романтични истории. Според нея най-хубавото е, че през последните години расте непрекъснато интересът към българските автори. Мнозина търсят и мемоари, най-вече на наши сънародници, но и на известни световни личности. Според Ванчева малко по-различни са предпочитанията на младите хора. По думите й сред тях най

За личността на Вълчан Войвода и за неговите съкровища разказва Галина Иванова в нова книга. Томът „Златото на Вълчан Войвода“ е базиран на историческа фактология, научни изследвания, автентични свидетелства и многобройни документи, посочват издателите от „Милениум“.

По думите им България е истинско съкровище както за историци, археолози, културолози и приключенци, така и за иманяри, търсачи на заровено имане. Легендите за затрупани светове и богатства у нас са много, посочват издателите, като поставят въпросите за това кои от тези истории са истина и кои – мистификация.

„Златото на Вълчан Войвода“ разглежда още темите за скритата сила в Панагюрското златно съкровище и неговото местоположение, подземните градове на атлантите по нашите земи, гробницата на богинята Бастет, съдбата на царските богатства след падането на България под османска власт и др. Авторката търси ощ

Проф. Сотир Марчев предлага смехотерапия за дълъг живот с новата си книга „Любимите ми медицински вицове“, съобщават издателите от „Труд“. 

„За една минута смях, Господ два дни живот дава“ е казал народът. А професор Сотир Марчев събира най-смешните медицински вицове, с които след като се посмее, човек може да научи и нещичко за себе си“, коментират издателите. 

По думите им над 200 страници ще карат читателите да се надсмеете над болестите и състоянието си, ще им помогне да са здрави. Според проф. Марчев медицината ни е натрупала доказателства, че смехът удължава животът, а оптимистите и позитивните хора по-рядко боледуват и по-бързо оздравяват.  „Дълголетниците може да се различават по много неща, но всички имат едно общо качество – оптимисти са и н

Фестивал "Есенни театрални срещи" ще се организира в Русе от утре до 13-и октомври (неделя). В него ще представим не само театъра, но също литературата и киното, а русенци ще могат да разговарят с любими артисти и писатели на предвидените "Срещи с автограф". Това каза в интервю председателят на сдружение "Кауза Пещера" Катя Костова, която е основен организатор и творчески директор на фестивала. 

Началото ще бъде поставено утре следобед със среща - разговор с писателката Здравка Евтимова. След това Русенският театър ще представи спектакъла "Странна случка с куче през нощта" - на режисьора и директор на културния институт Боян Иванов. 

Изложбата "Васил Гендов между театъра и киното" ще бъде открита на следващия ден. Доц. д-р Александър Донев ще представи списанието "Проблеми на изкуството", на което е главен редактор, и ще разговаря с публиката. 

П

Нашата идентичност не е заплашена от нищо друго, освен от нашата безпаметност. Това заяви доц. Георги Лозанов, главен редактор на списание , по време на откриването на паметната плоча на братята Атанас и Любомир Далчеви в двора на Генералното консулство на България в Солун, Гърция.

„Има периоди, когато нацията и националната идентичност са заплашени. Поради исторически обстоятелства може да бъде претопена, а има и деспотични сили, които се опитват по един или друг начин да я унищожат. Ние имаме голямото щастие да живеем в период, в който нашата национална идентичност не е заплашена. Не трябва да се подаваме на инсинуациите, които искат да я формират като някаква войнствена идентичност срещу някого друг“, посочи доц. Лозанов.

„Когато една национална идентичност не е заплашена, тя става културна идентичност. А тя се носи в най-голяма степен от големите