Тук сме се събрали единомишленици, за да споделим трагизма на нашите предци и така да пренесем паметта за него към следващите поколения. Без паметта за близкото ни минало, новите поколения са оголени без защита, без имунен механизъм. Те могат да станат нова лесна жертва на същото зло само че със сменен дрескод. В същността си злото винаги остава едно и също, само сменя външния си облик. Това каза днес на поклонението в памет на жертвите на тоталитарния комунистически режим в концлагера "Белене" писателката Теодора Димова, която бе специален гост.  

"Самият факт да си на това място на страданието, на изтезанието, на унижението, на несправедливостта, е изпитание. Като че ли духът на самите жертви ни кара да минем през това изпитание, за да станем по-силни", каза в обръщението си към присъстващите писателката. Според нея тази страница от най-новата история на България трябва

Актрисата Роза Николова представи книгата си „Смъртта на времето“ в зала „Борис Христов“ на Централния военен клуб в столицата. Тя прочете откъси от изданието, с които разясни на гостите на премиерата в сряда вечерта, че „смъртта на времето всъщност утвърждава безсмъртието“.

"Не вярвам в линейното време. Време няма – днес, вчера и утре са на едно място", каза още авторката.

Това е втората книга на Роза Николова. Редактор на „Смъртта на времето“ е Венета Дякова, журналист. Художник на картините, включени в изданието, е Диляна Николова. Те "изобразяват целия мой свят", каза Роза Николова за илюстрациите.

Диляна Николова разказа за изданието. "Книгата е организирана като музикално произведение, няма дидактически, поучителни или предварително помислени от автора идеи. Състои се от отделни, на пръв поглед несвързани фрагменти, под формата на спомен. Има изповедално

Културната програма на „Алея на книгата“ срещна публиката с Неда Узунколева, Ангелина Ангелова и Михаил Стоянов във втория ден на изложението във Варна. В дъждовното време шатрата на организаторите приюти читателите, за да могат да разговарят с авторите. 

Неда Узунколева представи своя дебютен роман „Днес не ми се излиза“, който тази година стана лауреат в категория „Проза“ на литературния конкурс „Южна пролет“ в Хасково. Оказа се, че авторката го е написала на 19-годиншна възраст, предложила го е на няколко издателства, но ръкописът е бил отхвърлен с мнение, че един от тримата главни персонажи не е създаден достоверно. Близо 12 години по-късно той намира своя издател в лицето на Або от „Рива“. 

Мислех, че тези откази не са ми повлияли, но тогава оставих настрана ръкописа и реших, че трябва да дебютирам с нещо друго, сподели с публиката Узуко

Търпението е незабележима форма на гниенето. Думите са на българския писател, поет и сатирик Радой Ралин (1922-2004).

Негови са още мислите: „Революцията е една премиера. После спектакълът пада“, „Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации“, както и „Дето брадва заповядва, там народът се не радва“.

Димитър Стефанов Стоянов, чийто псевдоним е Радой Ралин, е роден на 23 април 1922 г в Сливен. Той е потомък по бащина линия на Таньо войвода – дядо му Димитър, на когото е кръстен, е брат на войводата. 

НА ДЕВЕТГОДИШНА ВЪЗРАСТ ПУБУВА ПЪРВОТО СИ СТИХОТВОРЕНИЕ 

Когато е петгодишен, майка му Радка го научава да чете и пише. През следващата година той получава за подарък книжката „Дядовата ръкавичка“ на Елин Пелин. Книжката става любима на Димитър Стоянов, след което прочита и всички книги на Елин Пелин в читалищната би

Заглавието на книгата "Забравеното Средновековие" е добронамерена провокация, заяви в Шумен историкът проф. Пламен Павлов, участник в деветата научна конференция "Пътуване към България". Авторът на изданието отбеляза след представянето на книгата си в научния форум, че често се вторачваме най-вече в XIX и XX век и някакси забравяме вековете преди тях, а там е цялото вдъхновение на хората от XIX век. Проф. Павлов коментира, че новото издание на книгата му "Забравеното Средновековие" е обогатено с пет нови студии, свързани със Средновековието и историята на България.

Не е въпросът формално да наситим и пренаситим с национални герои, но все пак личности от ранга на Аспарух, на Тервел, на Борис - Михаил, на Симеон Велики, на Самуил, на Асеневци, на Иван Шишман, те в никакъв случай не могат да бъдат игнорирани, каза проф Павлов . Те са национални величини, много често на територии