|
Биография: Иван Гарелов
Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота.За съжаление, журналистиката много се комерсиализира.Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост.
Златното мастило
„Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите си дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината. Това оценяват хората“, казва журналистът в интервю по повод своята 80-годишнина. От 1969 до 1972 година Гарелов работи в БТА.
|
 ще има премиера на 1 ноември в „Сфумато“. Това съобщават издателите от „Кота 0“.</p>
<p>По думите им Захариев е утвърдил напълно индивидуален подход и език в стихотворенията си. Произведенията му са достатъчно силни, за да отхвърлят каквито и да било правила и същевременно да са широко отворени за интерпретацията на всеки читател, обясняват от „Кота 0“.</p>
<p>За книгата в „Сфумато“ ще говорят редакторът ВБВ (Васил Видински – бел.а.) и преводачката и основателка на изд. „Критика и хуманизъм“ Антоанета Колева. На сцената избрани произведения от книгата ще чете актьорът и режисьор Васил Дуев.</p>
<p>Захари Захариев поливаше страниците на градината си със свобода, прекрачване на езикови граници, удоволствие и опиянение от идеи и образи, пише Стефан Ива</p></div><p>По думите му пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е много къс. „Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота. За съжаление, журналистиката много се комерсиализира. Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост. И оттам тя загуби позиции. Освен че, разбира се, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана вече много скъпо, всичко стана скъпо“, коментира <strong>Иван Гарелов</strong>. Той допълва, че публиката не се залъгва по жълтини, а интересът и доверието са много различни понятия.</p><p><strong>Иван Гарелов</strong><em> е роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик. Една случка в живота му го насочва към избраната професия – да стане журналист. Решава го, когато е на 14 години. Бил в Пазарджик и чакал на опашка да се качи в рейса. Шофьорът ги държал на дъжда и не ги пускал вътре. Възмутен след случката, той написал дописка и я пратил на пловдивския вестник „Отечествен глас“. Изданието не само я публикува, но му й платили за това. Решението дошло само и никога не е съжалявал за своя избор.</em></p><p><em>Въпреки че родителите му били против да учи журналистика, той не се отказва. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“. Още когато е във втори курс на университета, започва да работи във вестник „Студентска трибуна“.</em></p><p><em>През 1964 г. взима първото си интервю с Лили Иванова. След като се дипломира, е назначен във вестник „Народна младеж“.</em></p><p><em>В Гарелов започва работа през 1969 г. заради гръцкия език, който научава, след като завършва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина. През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание „Паралели“ на . В агенцията работи до 1972 г. като редактор.</em></p><p><em>Марко Семов е човекът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция „Публицистика“, след като прочита пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за Гърция „Гърция без пагони“ за падането на хунтата. Следват поредица от документални филми – за гражданската война в Ливан – „Идвам от Ливан“. В страната отива за първи път през 1976 г., без да е командирован. С оператора Иво Нешев заминават за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима присърце палестинската кауза.</em></p><p><em>Покрай военните си командировки Иван Гарелов се сдобива и със син – палестинеца Ахмед, когото Иван Гарелов снима в Ливан през 1979 г. Тогава Ахмед е 13-годишен. През 1982 г. съдбата отново ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже, го взима със себе си и тайно го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед завършва първо гимназия и след това медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той вече има три деца.</em></p><p><em>През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа – „Къде сте доктор Тиенг Терпи“. Този филм се ползва в американски университети като помагало за драматургия на документален филм, изучава се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция. Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.</em></p><p><em>Дългогодишен водещ е на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия. Наричан Мистър Панорама, Иван Гарелов започва да работи в предаването осем години след неговото начало. Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 г. е постоянен водещ. От 11 септември 2000 г. до 14 септември 2001 г. е директор на „Новини и актуални предавания“ в)
Златното мастило
Еманюел Макрон: Изчезването на писателя Буалем Сансал буди безпокойство
Френският президент Еманюел Макрон е "много загрижен за изчезването" на френско-алжирския писател Буалем Сансал, който според няколко съобщения в медиите е бил арестуван в Алжир, съобщи АФП, позовавайки се на обкръжението на държавния глава в четвъртък.
"Моби ...
Добрина Маркова
|
Златното мастило
Исторически албум разказва за участието на Варна в Първата световна война
Нов исторически албум описва участието на Варна в Първата световна война. Той е поредно издание, подготвено от двамата варненски специалисти Траян Димитров - завеждащ отдел „Нова история“ в Регионалния исторически музей, и Симеон Кулиш - преподават ...
Добрина Маркова
|
Анна Лазарова: Отношението към литературата не се изчерпва само с писане
Валери Генков
|
Златното мастило
Румяна Янкова-Бедрозова: Издаването и писането на проза и на поезия са две различни неща
Преподавателят от Добрич Румяна Янкова-Бедрозова представи новата си книга „Ако днес няма утре“ в Регионална библиотека “Дора Габе” в града.
На събитието присъстваха редакторите на изданието поетите Стефан Жечев и Александър Белчев, ка ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Литературен обзор
Ива Харизанова: Първият критик е моята съвест
Поетеса от Разград Ива Харизанова представи книгата си "Незавинаги" в Търговище. Домакин на събитието беше Регионалната библиотека „Петър Стъпов“ в областния град, съобщиха от ръководството на културната институция.
Ива Харизанова е родена н ...
Добрина Маркова
|
Подиум на писателя
Библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот
Варненската регионална библиотека „Пенчо Славейков“ се сдоби с хуманоиден робот. Той бе представен от директорката Радка Калчева на честването на 20-годишнината на Американския център, в присъствието на аташето по културата и образованието на Посол ...
Ангелина Липчева
|
|
Златното мастило
Анна Лазарова: Отношението към литературата не се изчерпва само с писане
Валери Генков
|
Експресивно
Алжирски съд одобри първата жалба срещу писателя Камел Дауд
Ангелина Липчева
|
Алжирски съд одобри първата от двете подадени жалби срещу френско-алжирския писател Камел Дауд, носител на тазгодишната награда "Гонкур", и съпругата му, която е психиатър, обвинени, че са използвали историята на пациент за отличения роман "Хурии" (Houris), предаде АФП, като цитира адвоката на ищцата.
"Платихме съдебните такси, което означава, че жалбата, подадена в град Оран е приета&ldquo ...
|
Литературен обзор
Дружеството на писателите в Ямбол отбеляза 45 години от създаването си
Ангелина Липчева
|
