Кольо Гилъна издава автобиография, дни преди концерта, с който ще отбележи своята 60-годишнина, съобщават издателите от „Сиела“.

Николай Йорданов, както е истинското му име, пише книгата в съавторство с Борислав Колев.

„Извън Контрол“ излиза на 10 юни и ще предложи безкомпромисната и откровената изповед на гласа на българския пънк, коментират от „Сиела“. По думите им това е историята на един младеж, обречен да стане лице на „цветята на 80-те“ и на вятъра на промяната в периоди, белязани от цензура и разпад на стария ред. 

Уникалният глас на Кольо Гилъна, сценичното му присъствие и способността му да общува с публиката го превръщат в любимец на феновете, а периодът му с „Контрол“ ражда някои от най-големите хитове на родната сцена. Изпълненията му се превръщат в еталон на п

Публицистът Иван Джебаров представи най-новата си книга със заглавие „В мъглата“. За литературната си творба той разказа пред почитатели и приятели в Регионалната библиотека проф. „Боян Пенев“ в Разград. Авторът бе представен от директора на библиотеката Димитър Петров, а повече за живота и творчеството му разказа библиотекарят Марияна Стефанова. 

Иван Джебаров благодари на всички присъстващи на срещата. Той изрази задоволство, че на събитието присъстваха и млади хора и отправи специални поздрави към своите приятели. Пред гостите Джебаров разказа някои факти за новата си книга. „Що се отнася до книгата, преди много години при едно посещение на къщата-музей "Пейо Яворов" в Чирпан в книгата за впечатления прочетох нещо, което запомних за цял живот. Там пишеше, че поет е не само този, който воюва с перо, но който воюва и с пушка. Аз реших да воюв

Без читатели писателят е невъзможен. Той се превръща нещо абсурдно. Да пишеш за себе си е нещо красиво, но е и ненужно. Това каза писателят Владимир Зарев, който днес дава автографи на шатрата на издателска къща „Хермес“ на Пролетния панаир на книгата. 

„Аз обичам да давам автографи, защото това е форма на взаимно доверие между мен и читателите. Това, че те са избрали моя книга, е чест за мен и това е изключително важно за всеки един писател“, каза той. 

За последната си книга „Объркани в свободата“ Зарев казва, че това е роман за величието на човешката свобода. Тя се състои от два пласта - единият е съвременността, пандемията, която промени живота на много българи. А действието във втората част се развива през 1437 година и засяга въпроса за исихазма, обясни писателят. И припомни, че исихазмът е духовно учение, обикновено исихастите са ставали схимонаси, ко

Читалището в Димово обяви набирането на стихотворения за поетичния конкурс „Доброглед“.

Това е неговото 15-о издание и се организира съвместно с общината, каза секретарят на местното читалище „Паисий Хилендарски – 1927“ Миглена Веселинова.

Право на участие имат автори от цялата страна с едно непубликувано стихотворение без ограничение на тематиката. Творбите трябва да се изпратят не по-късно от 30 септември, добави Веселинова. И уточни, че е осигурен награден фонд за първа, втора и трета награда, както и за отличени произведения.

Конкурсът се организира по повод годишнина на читалището и във връзка с Деня на народните будители- 1 ноември.

На 19 октомври е предвиден общ рецитал на наградените и присъстващи участници. Всеки, които е изпратил свое произведение, ще получи грамота за участие и алманах с конкурсните творби, отбел

Днес благодарение на това, че сме в Европейския съюз, нашата азбука е част от европейските азбуки. Това каза доц. д-р Лъчезар Перчеклийски, който бе сред участниците във втория ден на международния форум за кирилицата "Азбука. Език. Идентичност“ в Регионалния исторически музей в Пловдив.

Интересът на доц. Перчеклийски към българския език се е зародил заради любовта му към литературата. "Литературата ми беше една от любимите дисциплини в училище и това ме накара след това да следвам българска филология", разказа той и обясни, че неговата специалност е старобългарският език и историята на българския език. 

Като учен доц. Перчеклийски се интересува най-вече от медиевистиката. По думите му това е нещо по-екзотично и е свързано с духовността, защото в старобългарския език литературата е предимно религиозна. "Изследването на историята на езика е един вид езикова археол