С прочитането на книгите „Посланичката“ и „От какавидата до пеперудата. Незаснети" на Людмил Тодоров (1955 - 2023) читателите ще научат нови неща за него, но по-важното е, че ще научат неща за себе си. Това каза съпругата на автора и преводач Златна Костова.

Снощи двете издания бяха представени в Художествената галерия на Созопол от нея, доц. Георги Лозанов и от актьора и режисьор Ивайло Христов, който е и автор на предговора в една от тях. Събитието бе част от литературната програма на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. 

„След прочитането на тези две книги читателят ще научи много нови неща, защото разбира се, че творчеството на всеки автор е в голяма доза автобиографично. Но също има и много наблюдения на други реално съществуващи хора. Така че, разбира се, че ще научат нови неща за Людмил, но по-скоро и по

Последният роман от фентъзи трилогията „Змей закрилник" на Симона Панова излиза на книжния пазар на 3 септември. Книгата е озаглавена „Змей омайник", съобщават издателите от „Сиела".

По думите им романът представлява „грандиозен завършек" на поредицата, родена от обичта на авторката към българския фолклор, аромата на липи и дивото вълшебство на Северозапада. В „Змей омайник" Панова разказва история за змейски обич и омраза, знамения, тайни и разпри, които ще решат съдбата на героите в кулминация, случваща се във Видин.

„Зловещата клетва на змея Йордан Караогнянов тегне на плещите му като прокоба. Измъчван от вина и предаден от съюзниците си, той е принуден да се сработи с доскорошните си врагове", посочват издателите.

Те добавят, че в романа се проследява история за разруха, която дебне до брега на Дунава, както и з

За Министерството на образованието и науката (МОН) е изключителна чест да бъде съорганизатор на такъв международен форум, защото това е вторият форум за три години, който събира научния капацитет, свързан с българистиката изучаването, чуждестранната българистика, и който всъщност е продължение на десетилетните традиции, свързани с това, че България се развива наистина като научен научно изследователски център за българистика и нейното разпространение в съвременния цивилизован свят, каза министърът на образованието Галин Цоков на откриването на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

„Всъщност, това е една от важните задачи и политики на МОН, което се осъществява чрез различни инструменти. Може би, най-важни в това отношение са електоратите, които са подкрепят и финансират от МОН. Разбира се, тук искам да благодаря на университетите, коит

Регионалната библиотека в Разград отбелязва Деня на Съединението на България с изложба. Тематичната експозиция под надслов "6-ти септември - Съединението на България" вече е подредена във фоайето на библиотеката. Подбрани са библиотечни материали от фондовете на отдел "Краезнание“, фонд „Редки и ценни”, Заемна за възрастни, Читални, посочиха от културната институция. 

В периода от 1 до 15 септември посетителите могат да се запознаят и да проследят основните етапи на събитието, приноса на княз Александър Батенберг и на отделни личности – Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Чардафон Велики и други, дейността на комитетите "Единство", значението на Съединението за историческото развитие на България и отзвука му в Европа.  Могат да се видят също библиотечни материали от фонд „Редки и ценни” - първото издание на „Чардафон Велики&rdqu

Писмо от Франц Кафка, в което той казва на свой приятел, че вече не може да пише, се предлага на търг 100 години след смъртта му, като оценката достига 114 000 долара, съобщава Ройтерс.

Кафка, един от най-великите писатели на XX век, известен с произведения като „Процесът“ и „Метаморфозата“, пише писмото до австрийския поет и издател Алберт Еренщайн, като се смята, че това е отговор на молба да сътрудничи на литературното списание Die Gefahrten.

В писмото от една страница, написано на немски език и подписано само с „Кафка“, роденият в Прага писател казва, че не е писал нищо от три години.

Според аукционна къща „Сотбис“ се смята, че то е написано около април-юни 1920 г. от санаториум в Мерано в Северна Италия. През 1917 г. Кафка е диагностициран с туберкулоза, която не обсъжда в писмото.

„Когато притесненията са проникнали до определен слой на вътрешното